14691 | 5 септ. 2012 | 14:18
Българите, които работят в чужбина, нерядко се оказват в положението на робите на Европа. На редица места в страните приемници се раждат огнища на свръхексплоатация и принудителен труд на нашенците. Това стана ясно при представянето на резултатите от изследване за трудовата емиграция на българските работници, направено в рамките на проекта „Подкрепа за достоен труд“ на КТ „Подкрепа“.
По данни на Държавната комисия за борба с трафика на хора през 2010 г. жертва на трафик с цел принудителен труд са станали 40 български граждани. През 2011 г. броят на жертвите на трафик с цел принудителен труд се е увеличил два пъти - те са вече 90 души. Пак по данни на комисията през м.г. жертви на трафик с цел сексуална или трудова експлоатация са станали 542-ма души.
Данните засягат само върха на айсберга, категоричен е проф. Духомир Минев. По думите му няма адекватна система за набиране на информация и се събират данни само за малка част от случаите, които са стигнали до прокуратурата.
Трудовата емиграция се трансформира в експлоатация и трафик на хора, смята проф. Минев. Той е категоричен, че липсва бързо разкриване и санкциониране на веригите от извършители, като се започне от българските участници и се свърши с работодателите в страните приемници. Според Минев липсва ефективна активна защита на жертвите на трафик с цел свръхексплоатация и принудителен труд, както и превантивна мярка. Тя би могла да бъде система за информиране на потенциалните потърпевши за възможните рискове.
Въпреки всичко обаче 26,70% от работещите у нас биха заминали зад граница, за да си вадят хляба там, сочат резултатите от изследването. Основната причина за желанието на нашенците да си стегнат куфарите за чужбина са ниските доходи в България. На въпрос защо искате да емигрирате 83,31% от хората отговарят - заради ниската заплата. Несигурност на работното място, липса на перспектива за децата, липса на работа, лоши условия на труд са сред другите основни „изтласкващи“ фактори.
Мобилна верси
RSS
