12765 | 5 септ. 2012 | 14:32
Първо бяха горите. После дойдоха хората. Няма лошо. Появиха се малки пътечки. Една хижа. Лагер (вече порутен). Път за коли. Асфалт. Разрешителни за строеж. Машини. Кучета. Уж добрички, питомни. Хората ги доведоха да им пазят строежите. Хранеха ги, когато са там, а когато ги няма - да се спасяват сами. От добрички се превърнаха в диви. Взеха да се размножават. Скоро ще тръгнат на глутници.
Хората си построиха къщите. Да се чудиш - да почиват ли отиват там, или да живеят. Други скалъпиха „бидонвили“ с подръчни средства. По-нататък тоалетничка - между три бора близко един до друг, на които са заковани ламарини. До нея бунгало. До него приспособено за живеене автобусче. Планина има за всички. Наредиха обиталищата толкова наблизко, че да не им липсва градският навик да гледат на съседа в чинията.
Въпреки забраната по закон си оградиха имотите. Някои с мрежи, други с високи дувари. Докараха си косачки. По цял ден се редуваха кой да бръмчи. Докато се изредят всички, лошата непослушна тревица отново порастваше и давай отначало. Шум. Бръмчене. Тоя отляво или тоя отдясно. Съседът отгоре или съседката отдолу. Опитваха се да изрежат всичко диво, да не остане случайно една неравна тревица или клонка пред или зад дуварите около градския им тип къщи, щръкнали като грозни скулптури в планината.
Направиха си и градини. Отначало колкото да има салатка за ракийката. Поливаха ги с питейна вода. Тя обаче взе да не достига. А пък и виното не върви със зарзават. Тогава си докараха и животни. А с тях и кърлежи.
Накрая - къде без музика. И то ритмична, с тъпани. Няма нужда да сте завършили консерваторията, за да се включите и вие. Тук няма вечерен час. Който иска да му е тихо, да не влиза в гората.
Сега доволно се разпъват трапези. Естествено, не на земята. Пред всяка къща - беседка, барбекю, дървени пейки или каменни, отново според възможностите. Тук-там разхвърляни празни бутилки, бидони, стари джапанки, счупени мебели, торбички, торби, торбалаци. Накрая едно - две сметища за разкош. Или - за общите кучета.
Това не е приказка, въпреки че можеше да бъде. Опознай природата, за да я обикнеш. Започни от Пирин планина, местността Синаница. Вече има и хотелче. Ще го познаете. Доста височко, като се има предвид разрешената височина на къщите в планината. Има и детско кътче. За малчуганите, които не искат да се чувстват като на планина. Може да полюлеете и вашите там. Един съвет - преди това ги напръскайте против кърлежи и ги предупредете, че тези кученца, които се разхождат като у дома си, не ядат само храна на гранули.
Мобилна версия
RSS канали
