48047 | 13 ноем. 2013 | 08:29

„Нов морал“ ли беше да натирите 430 студенти от Юридическия факултет на държавен изпит в друг факултет? „Нов морал“ ли беше да заставите ув

Целта на окупацията на Софийския университет е „да се пречи“, призна един от организаторите й. Но това „пречене“ засяга много повече хора, отколкото изглежда на пръв поглед - и то не само днес, а и през идното лято.

Проф. Драгомир ДРАГАНОВ

Тази окупация е, за да пречи, кратко обобщи замисъла й един от организаторите на акцията в университета. Но, първо, да попитам - това ли е „градивният“ лозунг на борците за „нов морал“ - да пречат? И второ, ако да, да пречат на кого?

На парламента или на кабинета? Не забелязах досега някакво притеснение и от двете институции. Пък и, между нас казано, никой не може да им попречи повече от самите тях - както с някои безумни кадрови решения, така и с не по-малко безумните си (и безсмислени) депутатски разправии на махленско равнище.

А иначе до днес „окупантите“ се справят добре с „преченето“, но на работата на самия университет.
На 22 октомври например аз „заседнах“ в лекциите си по нова история до „новия курс“ на Рузвелт. И четири седмици по-късно още съм „оседнал“ на него. Макар че вече трябваше да съм „отметнал“ даже и управлението на Обама и да „тичам“ към Германия.

Защо? По две причини. Първо, защото в САЩ и в момента се случват неща, които имат своето обяснение в управленията на Хувър, Рузвелт, Буш и Обама. И защото това, което прави сега Меркел, има любопитна предистория с Германия преди Хитлер. Сиреч, и двете теми правят доста пряка връзка между миналото и настоящето.

И второ, защото по принцип лекциите не са някаква „хрумка“ на преподавателя - кога и какво да чете в аудиторията. Не, дами и господа окупанти! Всеки семестър се състои от 15 учебни седмици (апропо, разписанието им е разлепено из всички коридори на университета). И всеки преподавател си е направил сметката какви „порции“ от материала да поднесе на студентите във всяка от тези седмици. За да не става така, че на изпита да мрънкат „ама това не сме го учили“.

Ами как ще го научите, ако не ни пускате в аудиторията. Пардон, както обяви друг окупант, право на достъп имат само „онези преподаватели, които са заявили крайната си подкрепа за нас“. Много демократично, няма що - който не е с нас, е враг, който не мисли като нас, е червен, а който не ни подкрепя „крайно“, вероятно е безкраен боклук. А иначе ние ще си пречим, защото, както авторитетно констатира трети окупант, това изобщо нямало да се отрази на учебния процес. Ще се удължи семестърът, ще се отложи сесията и - готово.

Въпросният окупант, кръстен на името на предводителя на антифеодалното въстание в България, е от моя, Историческия факултет. И на изпита миналата година заработи от колега - „арабия“ към обучаемите,

такава огромна двойка

по съвременна история, че опашката й май още стърчи от книжката му. Ама и това не се отрази на учебния (му) процес. Изкрънка си ликвидационна сесия, оцеля и ей го на - вече дава и компетентни становища. Да, ама не, както би казал П. Б.

Всяко удължаване на първия семестър (занятия и сесия) води до „отместване“ и на 15-те седмици от втория семестър. Това пък на свой ред води до забавяне не само на държавните изпити, но и до реалната перспектива за кандидатстудентска кампания през... август!
Нечувано! Тогава обикновено са минали вече първите три класирания, а бъдещите студенти са се записали в съответните специалности. Пък и според някакво разпореждане на Винету през август всички ние - преподаватели и администрация, сме в задължителен отпуск!
Ха сега, де! Значи да обърнем всичко това с краката нагоре? Просто защото на окупантите им е кеф „да пречат“? Много „нов морал“ има в това, няма що...
Като стана дума

за служителите
на университета

направо се погнусих от надписа „Администрация не се допуска“. Ама, дами и господа окупанти, това са хора, които обслужват не толкова нас, преподавателите, колкото вас, студентите!

И които срещу „крупните“ си месечни възнаграждения от 600 лв. нерядко търпят вашите обиди и ругатни. Защото известен е навикът ви (впрочем той си е национален) за всяко нещо да се сещате в последния момент...

Не се досетихте обаче, че с „администрацията не се допуска“ затворихте и финансовата служба на университета. И че лишихте тези целодневно обслужващи ви женици от аванса им от 150 лева, с които вероятно са планирали да оцелеят до заплатата...
Не се досетихте и за поне още три неща.

Първо, кой всъщност „плаща масрафа“ на окупацията? Минах преди няколко вечери край университета - ми той си свети направо като увеселително заведение. Токът от вас ли е? Ако да, ще бъда спокоен.

Ако ли пък не - пречите (или направо тежите) и на бюджета. И без това по времето на Дянков и Игнатов държавните висши училища бяха подложени на финансов геноцид, а вие сега на практика се присъединявате към него...
Не мога да бъда толкова спокоен обаче за второто. С вашата окупация на 29 октомври

вие провалихте четири конкурса

поне в нашия факултет. Единият от тях беше за нов асистент в моята дисциплина.
Вижте, ако адашът на вожда на антифеодалното въстание не знае, и това си е не каприз - днес те харесвам, утре си на работа, - а технология. Един месец конкурсът „върви“ от катедрата през факултетния до академичния съвет. Още един месец чака обявата в „Държавен вестник“. И после два месеца срок за подаване на документи. Стават общо четири, нали?

Ами аз за втория семестър остро се нуждая от човек, който да поеме семинарните занятия с моите студенти. Сега обаче май няма да го имам. И вероятно ще трябва да разчитам на външно лице.
После пък (още по-вероятно) ще започнете да хленчите, че то за нищо не става, ама нали било „човек на Драганов“, та... Е, ми дайте ми възможност цялата катедра, а не само аз, да избере подходящия асистент! А това най-добре става чрез прозрачен конкурс, за каквито и вие уж ратувате в декларациите си за „новия морал“.
Ама не само ратувайте, ами и не пречете това да се случи! Но не - „целта на окупацията е да се пречи“, ако пак се върна на „мислите“ на един от организаторите й.

Е, успешно попречихте и на третото. Допреди няколко години студентите от IV курс история се явяваха на изпит, прочели само... учебника за Х клас! Амбицирах се и съм почти готов с учебник като за тяхното равнище.
Да, ама всичко е в компютъра в кабинета ми. И вече месец нямам достъп до него, защото

не съм „крайно подкрепящ“

исканията на окупантите...

Ами и това е технология - довършване на текста, принтиране, изпращане до издателството, корекции, отпечатване и т.н. са едни шест месеца. Значи поради „отлагане“, „отместване“ и т.н. до сесията през юни просто няма да стане.
Да оставим настрана факта, че някой от окупантите може да реши да влезе в кабинета ми и играейки си на компа, да изтрие всичко. Обещавам обаче, че после няма да диря поредния „неизвестен извършител“. Просто ще си помисля, че от самоуправството до анархията крачката е малка...

Пък вие си карайте по учебника от гимназията. И не забравяйте в същото време да декларирате, че искате „ново качество на висшето образование“. Ще ви повярвам точно толкова, колкото и на призивите ви за „нов морал“.
„Нов морал“ ли беше да натирите 430 студенти от Юридическия факултет на държавен изпит в друг факултет?

„Нов морал“ ли беше да заставите десетина уважавани професори да проверяват писмените работи на бъдещите юристи в съседни на университета кръчми?

„Нов морал“ ли е да принуждавате колегите ми да провеждат т.нар. нелегални занятия по други сгради?
Според мен хич не е. Което ме навежда на мисълта и за откровена демагогия, подплатена и с добре (въз)наградени политически подбуди.

Едно „демократично“ пиленце

ми намекна, че след всичко написано дотук от мен е по-добре кракът ми повече да не стъпва в университета, защото ще бъда „оплют и освиркан“ от „прогресивните студенти“. Какво пък, след 45 години стаж в Алма матер и при спецификите на демокрацията в нашите географски ширини не бих се учудил. Все пак „нов морал“, нали?
Друго, по-прагматично пиленце обаче ми каза, че още днес или утре окупацията ще свърши. Ама не от съображения на „новия морал“.
Просто май онези 5000 ваши колеги, които след 18 ноември рискуват да останат заради „администрацията не се допуска“ без стипендии, са намислили нещо не много здравословно за вас.
Не го смятайте като някакво подбудителство. А по-скоро като потвърждение на друга една типична за нас максима - че „българинът се бои само от две неща - да не настине и да не се мине“.
Е, ако 5000 решат да не се минат, 150 могат и да понастинат... 

(в. Преса, печатно издание, брой 310 (661 от 13 ноември 2013)