18537 | 13 ноем. 2013 | 12:02

Кюрдите гледат на гражданската война като на възможност да придобият автономията, на която се радват техните етнически роднини в съседен И

Чрез серия от бойни победи в Североизточна Сирия кюрдските милиции укрепват географското и политическото си присъствие в опустошената от войната страна, изправяйки пред дилема силите в региона.

Потискани в продължение на дълго време от управлението на сирийския президент Башар ал Асад и преди него от баща му, кюрдите гледат на гражданската война като на възможност да придобият автономията, на която се радват техните етнически роднини в съседен Ирак. Но настъплението им предизвиква смесени чувства на глобално, регионално и локално ниво и дори сред някои от кюрдските им сънародници, които твърдят, че кюрдските бойци са се присъединили към регионалната ос в подкрепа на Асад. Самите кюрди отричат.

Две години и половина след избухването на въстанието победите на кюрдите означават за Асад и неговите шиитски съюзници отнемането на допълнителни територии извън контрола на сунитските бунтовници. Междувременно чуждестранните сили, които подкрепят опозицията, се надяват, че кюрдите ще нанесат удар на свързаните с Ал Каида бойци, на чиято нарастваща мощ в Северна Сирия месеци наред не се обръщаше внимание.

"Настъплението на кюрдите в общи линии е приемливо за всички", казва Пироз Перик, кюрдски активист от градчето Камишли.
Подобни изявления пренебрегват широкоразпространените опасения за последствията от победите на кюрдските милиции в един конфликт, който не само заплашва сирийското единство, но и стабилността на съседните страни с подобни етнически или сектантски проблеми.

Наброяващи над 25 милиона, кюрдите, които не са арабски етнос, често биват описвани като най-голямата етническа група в света без собствена държава. Териториите, където те са мнозинство, наричани от самите тях Кюрдистан, обхващат части от Турция и Иран, както и от Сирия и Ирак.
Миналия месец Турция започна да полага основите на стена по протежение на част от границата си със Сирия, като се позова на съображения за сигурност. Това обаче предизвика протести от страна на кюрдите, според които стената цели да попречи на трансграничните връзки между техните общности.
Нарастващата самоувереност на кюрдите в Сирия поставя Турция в особено трудна позиция, тъй като тя се опитва да постигне мир на собствената си територия с Кюрдската работническа партия (ПКК), която от три десетилетия се бори за по-голяма кюрдска автономия в Турция. Засилването на сирийските кюрдски милиции, свързани с партията "Демократичен съюз" (ПДС) би могло да насърчи ПКК, с което ПДС е тясно свързана. Но Турция се тревожи и от свързаните с Ал Каида групи пред прага си.
"Ще станете свидетели на още по-ясно разпределяне на Северна Сирия между ПДС и ислямистките бунтовнически сили", предупреждава кюрдският активист Перик.

Редур Кселил, свързан с ПДС говорител на кюрдските милиции, казва, че над две трети от обитаваната от кюрди сирийска територия е била отвоювана, най вече в северната провинция Хасака, където кюрдите съставляват 70 процента от населението, останалата част от което са араби. Кселил освен това намеква, че милициите може да се опитат да превземат северните градове, където кюрдите са малцинство в сравнение с арабите. Става дума за  стратегически погранични градове като Джараблус и Азаз, използвани от бунтовниците по маршрута им за доставки от Турция.
Подобен ход има вероятност да предизвика ожесточен отговор от арабските бунтовници, по-голямата част от  които са сунити. "Не казвам, че ще го направим. Приемаме нещата така, както се случат. Изчакваме преди всичко да разберем дали въоръжените групи (на бунтовниците) ще осигурят безопасно придвижване на кюрдите в този регион", заявява Кселил.
Тел Абяд е вече важен и за кюрдите граничен пункт по пътя към Турция, който се използва за доставки. Подобна роля има и Рас ал Айн, граничен град, който тази седмица беше превзет от кюрдите.

Напредването на кюрдите повдига въпроси за относителната мощ на бунтовниците - най-вече на свързания с Ал Каида Фронт "Ан Нусра" и на групировката "Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ), които досега налагаха волята си в тази контролирана от бунтовниците територия. Двете групи също предприеха настъпление срещу кюрдски райони, което доведе до неколкомесечна борба за контрол между твърдолинейните ислямистки бунтовници и кюрдите. Но източници от средите на ислямистките бунтовници заявиха, че вече е малко вероятно те да продължат да оспорват кюрдския контрол, тъй като балансът на силите в Североизтока е установен и техните отреди смятат да се насочат на северозапад.

"Фронтът "Ан Нусра" и ИДИЛ трябваше да се оттеглят, за да отбраняват важния фронт в Алепо", казва източник с връзки в твърдолинейните ислямистки групи.  Бунтовниците освен това твърдят, че поражението им разкрива по-скоро кой е оказвал помощ на противниците им, отколкото мощта на самите кюрдски сили. Според тях причината за кюрдските победи е в помощта, която те са получили от силите на Асад и от управлявания от шиити Ирак. Тези изявления съвпадат с местните разкази за завземането от ПДС на град Ярубия на източната граница с Ирак, откъдето миналия месец бойците започнаха натиска си на кюрдска територия. Местни жители разказват пред Ройтерс, че сраженията са се водили четири дни, преди иракските сили да се включат и чрез военни части и артилерия да обърнат хода на битката. Иракското правителство категорично отрича, че оказва подкрепа за която и да е от враждуващите в Сирия страни, включително за кюрдите.

Въпреки че кюрдите в Сирия твърдят, че са противници на Асад и не се стремят към създаване на независима държава, те се отнасят бдително към оглавяваното от араби въстание. ПДС изглежда по-прагматична и отворена към сътрудничество с която и да е група, стига това да обслужва целите й за автономия и да увеличава собственото й влияние. Нейните опоненти, както кюрди, така и араби, твърдят, че неотдавнашните победи ясно показват, че ПДС се е присъединила към регионалната шиитска ос в подкрепа на Асад, чиято алауитска секта е от шиитски произход.
Кюрдски политически източник в Сирия заявява, че настъплението на ПДС е било насрочено така, че да съвпадне с атаката на силите на Асад на северозапад, близо до град Алепо. "Силите на Асад освен това организираха арабски милиции в района, като в тях се включиха предимно членове на отделни племена, настроени срещу нарастващата мощ на Ал Каида там. Те се сражават заедно с кюрдите", казва кюрдският политически източник.

Кселил отрича, че неговите бойци работят с външни групи. Но висш иракски политик твърди, че шиитската сила Иран, който е основният съюзник на Асад в региона, също активно подкрепя ПДС. "Иран подкрепя тези групи, за да гарантира, че ще разполага с мощен съюзник в Сирия, в случай че нещата излязат от контрол", казва политикът, допълвайки, че Техеран изгражда мрежа от съюзници сред малцинствените групи в цялата страна, за да укрепи интересите си и да си осигури алтернативни партньори, ако Асад падне от власт.
Иракският политик допълва, че шиитското правителство в Багдад подкрепя кюрдите, за да отслаби презграничните връзки между сунитите.
"Те може да им помогнат в сътрудничеството с Иран, така че да се създаде един автономен кюрдски регион и да се установи буферна зона между иракските и сирийските сунити", смята иракският политик.

От гледна точка на самата ПДС стратегическата цел на военните й победи би могла да е колкото политическа, толкова и военна. ПДС се старае да подсигури ролята си на доминираща сила сред сирийските кюрди. Някои кюрдски източници твърдят, че ПДС се надява победите да й осигурят място на масата на планираните преговори за Сирия, които първоначално трябваше да се състоят през ноември.
В разнородната подкрепяна от Запада сирийска опозиция има кюрдски представители, които се противопоставят на ПДС, обвинявайки я в стремеж да замести еднопартийното управление на Асад със собствено и в опит да се наложи със сила. Множество кюрди по места обаче виждат в ПДС закрилник.

Русия и САЩ работят за това враждуващите страни в Сирия да се включат в "Женева 2", така че да се създаде преходно правителство и да се сложи край на сраженията, в които вече загинаха над 100 000 души. Непреклонността и на двете страни и различията в позициите на Москва - отдавнашния оръжеен доставчик на Асад, и на Вашингтон, който подкрепя опозицията, отложиха датата на преговорите. Чужди представители твърдят, че все още се надяват преговорите да се свикат преди края на 2013 г.
"Имаме право на самоуправление в кюрдските райони. Не настояваме за отделяне, а просто за правото да управляваме собствените си дела", заявява говорителят на ПДС Кселил. "Ако "Женева 2" ще реши как да е организирана бъдеща Сирия, имаме право да бъдем представени", настоява Кселил.