51469 | 13 ноем. 2013 | 12:04
„Сътворението на Адам“, Микеланджело Буонароти, Сикстинската капела, 1511-1512 г.
В началото на 1506 г. селянин, копаещ лозето на заможния римлянин Феличе де Фреди, се натъква на масивна антична скулптура. Земята е в близост до Златния дворец на Нерон, а в града бързо плъзва мълвата, че находката е прочутата композиция „Лаокоон и синовете му“. Папа Юлий II - яростният враг на Борджиите кардинал Дела Ровере, изпраща на мястото Микеланджело Буонароти. Няма съмнение, че става дума за произведението, описано през I век от Плиний Стари в „Естествена история“, отсича ренесансовият гений и добавя, че скулптурата е направена от два къса мрамор, а не както твърди Плиний - от един- единствен блок.
Дворецът „Белведере“ |
Няколко месеца по-късно Юлий II излага „Лаокоон“ в двора на двореца Белведере. До него нарежда и други скулптури от личната си колекция като прочутия Аполон Белведерски. И така поставя началото на един от
най-грандиозните изложбени комплекси
в света - Ватиканския.
Днес той включва десетки музеи и галерии, с египетски и асирийски ценности, изкуството на класическата античност, раннохристиянски и средновековни шедьоври, ренесансови образци, експонати от XVIII и XIX век, религиозни творби от ХХ и първите години на XXI век...
Въпреки че останал в историята като „войнствения папа“ заради непрестанните битки, които водел и в които лично участвал, Юлий II бил голям почитател на изкуството. Той привлякъл прочутия архитект Донато Браманте да преустрои дворците му и да създаде изложбени зали, а украсата им възложил на Рафаело и Микеланджело.
Освен реставрацията на античните паметници на Рафаело се паднало и изографисването на 4 зали в покоите на папата, известни днес като „станците на Рафаело“. Работата по прочутите стенописи започнала през 1508 г. и продължила почти 20 години. След смъртта на маестрото през 1520 г. неговите ученици завършили шедьоврите.
От 1508 до 1512 г. Микеланджело пък работил върху друг връх в изобразителното изкуство - Сикстинската капела. Той създал мащабна композиция на тавана с над 300 герои и обща площ 520 кв.м.
Легендата разказва, че идеята точно Микеланджело да рисува в църквата била внушена на папата от негови завистливи колеги. Тъй като той нямал равен в скулптурата, надеждата им била
да се провали
в живописта
Случило се точно обратното, а когато Рафаело видял резултата, тайно прерисувал своя „Пророк Исая“ в църквата „Св. Августин“ по микеланджеловски маниер.
Двайсет години по-късно Микеланджело се върнал отново в Сикстинската капела - този път, за да нарисува „Страшният съд“ по поръчка на папа Климент VII. Произведението му донесло доста ядове и поставило началото на една от най-смехотворните цензурни кампании в историята, известна под името „Смокинов лист“.
Кардинал спасява Леонардовия „Св. Йероним“
Никой не знае каква е съдбата й до началото на XIX в., когато кардинал Жозеф Феш, чичо на Наполеон и голям ценител на изкуството, се натъква случайно в Рим на част от платното, използвано за тезгях в магазин. Липсващата половина намира години по-късно при нищо неподозиращ антиквар. След смъртта му през 1839 г. папа Пий IX купува част от колекцията на кардинала, в която е и „Св. Йероним“. |
„Св. Йероним“ (около 1480 г.) на Леонардо да Винчи е достигнал до нас силно осакатен. Италианският гений рисува картината по поръчка на църковните власти във Флоренция, но тя остава недовършена, тъй като той заминава за Милано.Първи се разгневил кардинал Карафа, който обвинил художника в неморалност, тъй като е изобразил в църквата голи тела с всичките им подробности. След него пропищял и церемониалмайсторът Биаджо да Чезена, наричайки творбата „гнусен стенопис от баня или таверна“. За отмъщение художникът го нарисувал като Минос, съдника на подземното царство, с магарешки уши и змия, захапала слабините му. Чезена се оплакал на папата, който обаче отвърнал с насмешка, че неговата юрисдикция не се простира върху ада и той трябва сам да се разправи с Микеланджело.
„Страшният съд бил завършен през 1541 г., а 24 години по-късно след“ Трентския събор цензорите все пак победили и срамните голотии били прикрити. Художникът, който се нагърбил с отговорната задача, бил ученикът на Микеланджело Данниеле да Волтера, останал в историята като Гащописеца. Неговите поправки били премахнати едва по време на реставрацията 1980-1994 г., извършена с благословията на Йоан Павел II, който сложил точка във вековния спор. „Явно Микеланджело е изразил собственото си разбиране на думите от библията „И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха“, отсякъл папата.
След ерата Рафаело - Микеланджело, интересът към изкуството във Ватикана секнал. С изключение на целомъдрените акции, достигнали своя връх в средата на XVII век при папа Инокентий Х. Той наредил всички срамни части по античните скулптури в дворците да бъдат прикрити със смокиново листо - атрибут, който може да се види по някои от пластиките и до ден днешен.
Първите „куратори“ на мащабния музеен комплекс станали Климент XIV (1769-1774) и Пий VI (1775-1799), чиито имена носи музеят „Пио-Клементино“ в двореца Белведере, приютил древногръцки и римски скулптури. Освен към изобразителното изкуство Климент имал слабост и към музиката и дори направил 14-годишния Моцарт рицар на Ордена на златната шпора. По негово време започнали множество археологически разкопки в покрайнините на Рим и папската колекция от антични шедьоври значително нараснала. Климент XIV поръчал на прочутия архитект Микеланджело Симонети реконструкцията на двореца и изграждането на грандиозните изложбени пространства - залата на гръцкия кръст, галерията с музите, с бюстовете, ротондата, залата с животните... Сред шедьоврите, които новите салони приютили, били „Спящата Ариадна“ (смятана дълго време за Клеопатра) - копие на произведение от пергамската школа, създадена през II в. пр.Хр., величествените саркофази от IV в. на майката и дъщерята на първия християнски император на Римската империя - Константин...
Драматичен период за изкуството във Ватикана настъпил по времето на папа Пий VII - Грегорио Киарамонти (1800-1823). Множество произведения заминали за Франция по силата на Толентинския договор, подписан през 1797 г. между папата и Наполеон. Въпреки това Пий VII поръчал на един от най-ярките скулптури на епохата - Антонио Канова, да създаде нов музей. Творецът аранжирал изложбеното пространство, воден от убеждението, че в него трябва да съжителстват архитектура, скулптура и живопис. Над 1000 експоната били изложени в музея „Киарамонти“ при откриването му през 1806 г., сред които и една от най-значимите колекции на римски бюстове. Канова, който по поръчка на Наполеон изваял в цял ръст френския император, бил добър дипломат и изиграл изкючително важна роля за връщането на артефактите от Франция в Рим през 1815 г.
Пий VII привлякъл и архитекта Рафаеле Стерн, един от реставраторите на Колизеума, за проектирането на специална сграда за римските и гръцките статуи. Днес т.нар. Ново крило („Брачо нуово“) се смята за един от
шедьоврите на неокласицизма
в Рим. А интериорът е изцяло съобразен с експонатите - тук дори подовете са с оригинална римска мозайка.
С най-много музеи във Ватикана се записал папа Григорий XVI (1831-1846). А картините във намерили своя дом едва през ХХ век, когато била открита Пинакотеката. Инициатор бил папа Пий XI, а архитект на сградата - Лука Белтрами. С откриването на новия музей на 27 октомври 1932 г. приключило вековното скитане на платната от зала в зала в дворците. Днес броят им е едва 460, но затова пък сред тях са ненадминати шедьоври на Джото, Леонардо да Винчи, Рафаело, Тициан, Веронезе, Караваджо...
Модерните художници от XIX и ХХ век уважил през 1973 г. папа Павел VI. В апартаментите на Борджия той подредил сбирката „Съвременно религиозно изкуство“ - с десетки съвсем неканонични произведения на Роден, Ван Гог, Матис, Кандински, Модилиани, Шагал, Пикасо, Дали... и дори саркастичния портрет на най-върлия цензор Инокентий Х от Френсис Бейкън.
„Лаокоон“ – героичен или измъчен?
През 1906 г. археологът Лудвиг Полак се натъкнал на фрагмент от мраморна ръка на строителна площадка в Рим. Представил го на уредници във ватиканските музеи, но след първоначалната еуфория находката била оставена половин век да прашасва в депата. През 50-те години любопитството към ръката се възвърнало и специалистите установили, че тя действително е на Лаокоон - извита над рамото, както предположил Микеланджело. Оригиналният вид на статуята бил възстановен през 1957 г. „Лаокоон“ напуска Ватикана само веднъж - в края на XVIII век, по силата на договор, подписан между Наполеон и папа Пий VII. През 1800 г. скулптурата е изложена в Лувъра (носещ тогава името „Музей на Наполеон“) и остава там до 1815 г., когато след падането на императора е върната във Ватикана. |
Когато през 1506 г. била открита знаменитата скулптурна група, статуята на Лаокоон била без дясна ръка. Възстановяването й предизвикало широки дискусии: според Микеланджело тя трябвало да е сгъната в лакътя зад главата, но мнозинството настоявало да е героично вдигната нагоре. Папа Юлий II организирал неформална надпревара, в която надделял вариантът на опонентите на Микеланджело. Ръката била монтирана през 1532 г. от един от учениците на ренесансовия гений - Джовани Монторсоли.(в. Преса, печатно издание, брой 310 (661 от 13 ноември 2013)
Мобилна верси
RSS
