19557 | 13 ноем. 2013 | 14:08

"Скопие 2014" игнорира множеството етнически групи в държавата и показва само една част от националната структура

Македонското правителство харчи огромни суми, превръщайки столицата Скопие в необароков архитектурен кошмар. Но крещящата показност на проекта е само камуфлаж за бедстващата икономика и тревожното състояние на човешките права.

Нещо като Лондон, нещо като Париж, нещо като нищо друго на света - в това иска да се превърне Скопие с неговите златни паметници, бомбастични дворци, палми край Вардар и какво ли още не, се казва в коментар на германското списание "Шпигел".

Пред статуите на воините бликат фонтани - в червено, жълто, синьо, виолетово. Над осемте бронзови мъже се извисява фигурата на Александър Велики, с меч в протегнатата ръка. От високоговорителите звучат Вагнер и Чайковски, осигурено е и съответното осветление в такт с музиката.

Скопие има нова емблема - висока почти 30 метра, на стойност 10,5 милиона евро. Монументът на площад "Македония" в центъра на града е приблизително толкова автентичен, колкото и копието на Канале Гранде в Лас Вегас. Съвсем наблизо "позират" и други герои от вълнуващата история на Македония. Не всички от тях са особено добре изработени. Краката на знаменосеца, например, са несъразмерно големи за фигурата му.

На другия бряг на Вардар, на входа към Стария град, е разположен паметникът на цар Филип Втори, бащата на Александър Велики, размахал мощен юмрук в небето. В съседство пък се вижда фонтан с група внушителни бронзови коне. По трасето между легендарните владетели се издигат новите министерски сгради, театърът и музеят, пред които са подредени статуи на поети и революционери от 19 и 20 век. А сред тях обикалят червени двуетажни автобуси - досущ като лондонските.

Колосален кич

При това преустройството на Скопие още не е приключило: край много от фасадите стоят кранове, тъй като сградите трябва да бъдат пригодени към новия помпозен стил. Местната преса го нарича дипломатично "барок" или "неокласицизъм", докато критично настроените архитекти говорят за "исторически кич".

Грандиозното преустройство си има име - проектът се нарича "Скопие 2014". Управляващата националконсервативна партия ВМРО е готова да изразходва стотици милиони за неговото осъществяване. Официално се твърди, че ще бъдат похарчени не повече от 207 милиона евро, с които ще бъдат разкрасени и министерствата, новия национален театър и триумфалната арка.

Абсурд, казват критиците - толкова псевдо-барок не може да се сътвори и на двойно по-висока цена. Специалистите в бранша не одобряват и водещата тема - света на античните и славянските герои, тъй като така "Скопие 2014" игнорира множеството етнически групи в държавата и показва само една част от националната структура.

Внимание заслужава и раздаването на поръчките - най-вероятно в пълно противоречие с действащото право. Македонските медии обаче не говорят много-много за това. "Прекомерната критика може бързо да ти коства службата. ВМРО отдавна държи медиите под контрол", казва един журналист, който иска да остане анонимен.

Случаят "Томислав Кежаровски" е само поредното доказателство: журналистът бе осъден на четири години лишаване от свобода, тъй като бил разкрил самоличността на един защитен свидетел в дело за убийство. Според независимите наблюдатели това е просто претекст - същинският стремеж на властите е да запушат устата на критично настроения към системата журналист. Тази присъда може да се интерпретира като ясно послание към останалите журналисти в страната, които така или иначе отдавна са наясно с опасностите, които ги грозят, ако не внимават какво пишат. В последните години много от критичните медии просто изчезнаха.

А кризата?

Като се има предвид каква е актуалната икономическа ситуация в Македония, трудно може да се намери обяснение за издигането на триумфални арки, паметници и дворци. Страната е силно засегната от кризата, всеки втори младеж е без работа, а общата безработица възлиза на цели 30 процента. Университетите са зле оборудвани, болниците - също.

Навсякъде трябват пари за саниране, но правителството очевидно има други приоритети. И гарнира гротескното преустройство на града със също толкова гротескни истории - като например тази за статуята на позлатения факлоносец. "В началото можеха да се видят не само мускулите му", разказват младите архитекти Боро Гаджовски и Филип Дубровски. В първоначалния си вид паметникът предизвикал голямо възмущение, тъй като бил прекалено "класически". Поради което се наложило слабините на факлоносеца да бъдат прикрити.

Снимки: Антон СТАНКОВ