20557 | 13 ноем. 2013 | 14:51
За някои те са „най-големите врагове на обществото“. За други - „най-смелите защитници на свободата“. Кои са били пиратите всъщност? Дълбоко вкорененият в обществото стереотип ги разглежда като морски бандити. Изкуствен крак, превръзка на окото, ром и меч. Това са неизменните атрибути, с които киното и литературата от поколение на поколение създават една твърде повърхностна представа за едно историческо явление с много по-дълбоки корени и последици.
Според обясненията на британския историк Питър Ърл „пиратството е толкова старо, колкото и търговията“, но изграждането на архетипа, познат и днес, датира от XVI и XVII век. През тези години, когато големите европейски монархии започват да разширяват влиянието си в чужбина, хиляди неизвестни на историята лица създават едно паралелно нелегално общество, което се противопоставя на официалната власт там, където тя не може да действа с железен юмрук.
Многобройните колониални завоевания в Карибите, Атлантическия и Индийския океан привличат хиляди бездомници, които прегръщат утопията на пиратството. Става въпрос за моряци, търсачи на силни усещания, които намират алтернатива на живота, изпълнен с труд, насилие и лишения в съществуването отвъд закона. Маркус Редикер, професор от университета в Питсбърг, рисува портрет на средностатистическия пират: „това са моряци, които минават в нелегалност след много години служба по военни и търговски кораби, където са се нагледали на претъпкани каюти, недостиг на храна, брутална дисциплина, лошо заплащане, многобройни болести, инциденти и преждевременна смърт“.
Пълен антипод на тази мрачна картина са колониите на разбойниците, които предлагат свобода, разкош и приятелство. Затова не е чудно, че когато при поредния абордаж разбойниците дават възможност за избор на екипажа да се присъедини към тях, мнозина приемат предложението доброволно. Особено африканците, които са третирани като роби. На тях пиратите предлагат път към свободата.
Без господар
|
На борда на пиратските кораби екипажът се наслаждава на нещо, непознато във флота или търговското корабоплаване... |
На борда на пиратските кораби екипажът се наслаждава на нещо, непознато във флота или търговското корабоплаване: права. Ако не друго, то в златните години на морските разбойници капитанът е избиран чрезгласуване; съществува и фигурата на боцмана, който се е грижел за честното разпределяне на плячката и е съхранявал общите провизии. Без господар и без други задължения освен грабежите, избягали от оковите и тесногръдието, тези неизвестни моряци прекарвали времето си сред пръските на солената вода, в непрестанни запои и разказване на вицове.
Капитан Хук, един от най-известните в литературата и киното пирати, видян през погледа на "Дисни" (горе) и в сериала на ABC "Имало едно време"
Но всички, избрали този път, добре разбирали, че животът на бунтовника крие рискове и че един ден можели да се озоват в ръцете на краля, а оттам – на ешафода. Всичко това намира израз в думите на известния Бартоломю Робъртс: „Щастлив живот, макар и за кратко – това е моят девиз“. Така и става. Робъртс умира на 39 години в битка с Кралския флот край бреговете на днешен Габон. Хората му били в толкова нетрезво състояние, че когато ги намерили едва успели да окажат някаква форма на съпротива. Това не е изолиран случай. Редикер в книгата си „Злодеи от всички нации“ разказва за пират, който бил толкова пиян, когато корабът му бива задържан, че му трябвали няколко часа да осъзнае, че плененият този път е самият той.
Война без военно обучение
Подобно на Бартоломю Робъртс, след 1720 г. хиляди мъже, разпръснати по земното кълбо, се събуждат от съня си. Търговската и военната експанзия на европейците полага основите на глобалния капитализъм и на това, което Имануел Валерщайн нарича „световна икономика“. В този сценарий нямало място за престъпното малцинство, което се превърнало в паразит за морската търговия, около която се градял новия ред. Владетелите впрегнали военната машина, за да ликвидират „чумата“ и пристанищата и от двете страни на Атлантическия океан започнали все по-често да осъмват с трупове. Тези зловещи сцени представлявали послание, което в крайна сметка дало резултат. На насилието на официалните власти пиратите също отвърнали с жестоки кръвопролития, защото, както казал един от известните им предводители Чарлс Белами: „ако те крадат от бедните, уповавайки се на закона, то ние взимаме от богатите като се уповаваме само на себе си".
Така започва една ожесточена битка, в която не след дълго пиратите капитулират. Те губят войната, но така започва митът, който е жив и до днес.
Мобилна верси
RSS
