29930 | 14 ноем. 2013 | 14:38

Биеналето по изкуствата в Рим е мост между България и Италия

Днес в Рим започва четвъртото издание на Биенале Артемедия „Изкуство и приятелство“. Каква е целта на този фестивал на изкуствата между България и Италия, г-жо Гюзелева?
- Биеналето е посветено на патроните на Европа и на българската култура Св. св. Кирил и Методий и 1150 години от създаването на кирилицата, на 200 години от рождението на Джузепе Верди, на 60 години от края на понтификата на Българския папа - папа Йоан XXIII, както и още няколко годишнини. То ще е мост между културата на двете страни и не случайно се казва „Изкуство и приятелство“. Нашата цел е това събитие да се превърне във витрина на българската култура. В него ще участват автори и изпълнители от България и Италия.

- Какво ще могат да видят гостите, разкажете повече за участниците?
- В програмата ще има музика, поезия, оперно пеене, изложби. Сред участниците ще бъде големият италиански актьор Валтер Тоски (от „Време разделно“), който ще представи текстове на поета Габриеле д'Анунцио, ще чуем изпълнения на големи музиканти като световноизвестния композитор маестро Стелвио Чиприани, на втория главен диригент на Римската опера и пианист Серджо Олива, ще видим произведения на скулптора Алфио Монджелли, ще чуем младото сопрано Елена Олива. От българска страна участниците са много талантливи и уважавани творци - като баса Орлин Невенкин, възпитаник на маестро Никола Гюзелев, сценограф художничката Елизабет Богданова, съвсем младата Беатриче Топчиева Поцато, която ще свири на обой, и още много други изпълнители.

- Едно такова събитие не се организира лесно, кой ви помогна?
- Най-големият проблем, както обикновено се случва, бе финансирането на такава проява. И нямам предвид някакви големи хонорари на участниците. Благодаря за подкрепата на Министерството на културата и лично на министър Петър Стоянович, на външното министерство чрез Държавния културен институт. Биеналето ще се проведе в залите на българското посолство в Рим с любезното съгласие на посланика ни Марин Райков. Събитието е и под егидата на Римската община. Патрони на нашия форум са още Софийската община, италианското Министерство на културата, Българската академия на науките и изкуствата, на която имам честта да бъда дописен член.

- Как се прави такъв фестивал в условия на криза? За провеждането му са нужни не само средства, но и държавата трябва да застане зад вас.
- За културата днес са тежки времена. Да се занимаваш с духовна дейност, не е леко, но точно това са стойностни неща за един народ. Те го поддържат жив, иначе ще ни е много трудно да вървим напред. Като гледам какво се случва в България сега, ми идват повече енергия и ентусиазъм.

Искам да се говори
за страната ни

за културните и духовните Ӝ заслуги. Ако държавата не държи на културното си наследство, на традициите, които имаме, ние сме загинали. Необходимо е политиците да разберат, че трябва държавна промоция на културата ни по света. А тя е визитната картичка на страната ни.

- Вдъхновявате се от това, което правите, пред очите ми е образът на Неда - ролята, с която българите ви помнят от сериала „Пътят към София“ по романа на Стефан Дичев. Остана ли у вас нещо от Неда?
- Разбира се, не може така лесно да умре... Човек се развива, някои неща придобива в повече, други губи. Сериа­лът „Пътят към София“ наистина промени живота ми. Може би съм една пораснала Неда... Продължавам да се боря за моите си каузи, а най-главното за мен сега е да правя така, че българската култура да бъде позната и разбирана от европейците. В Италия създадох контакти, които искам да използвам тук, в родината си. Вече сме в ЕС и това е нашият шанс да покажем, че сме равноправни с другите държави, че сме по-добри в много неща.

- През годините, след като се установихте със съпруга си Никола Гюзелев в Италия, сте участвали в европейски и американски продукции, в които сте си партнирали с такива „киночудовища“ като София Лорен и Ванеса Редгрейв. Какво ви дадоха срещите с тях?
- Не само тях - бих добавила още Вирна Лизи, Франко Неро, Фернандо Рей... Съвместната работа с тези страхотни актьори, към които мога да добавя още като тях, ми даде много. Убедих се, че колкото един човек е по-голям и по-талантлив, толкова той е по-земен, по-искрен и по-смирен. Тази смиреност липсва в днешно време на много хора, а от нея трябва да се учим. Когато съм се срещала с такива истински звезди, винаги съм искала да взема и да науча нещо, контактът с тях учи. Дори да стоиш настрани и да виждаш как работят, как изиграват една роля и достигат до изграждането на даден образ, е достатъчно. Няма нужда от дидактика, защото го виждаш директно.

- Не е тайна вашето голямо приятелство с Микеле Плачидо, наскоро пак се снимахте с него, и то на наша територия, какъв е този филм?
- С Микеле се познаваме от години, приятели сме с цялото семейство, познавам и братята му. Като водеща в италианската телевизия съм вземала интервюта не само от него, но и от майка му. Толкова се зарадвах, когато разбрах, че виновникът за връщането ми в българското кино - младият актьор и режисьор Ники Илиев, е поканил за новия си филм „Живите легенди“ и Микеле. Сюжетът се върти около пораснали мъже и жени, които си спомнят за младите години. Във филма Микеле и аз сме двойка богати италианци - той е художник, а аз - богата дама от хай обществото с къща в Монте Карло. Доколкото знам, премиерата на филма ще бъде скоро, може би през зимата.

- Освен работата ви около Биеналето за изкуствата в Рим снимате ли се в някой друг филм?
- Не мога много да говоря сега, но участвам в един нов телевизионен сериал, който ще се появи по TВ7. Казва се „Знакът на българина“ и е по книгата на Димитър Недков, който е и сценарист. Там играя една от централните роли на професор по семиотика - проф. Корбета, италианка от български произход, която работи във Ватикана.

Героинята ми е една
от радетелките

за силното значение на България в цялостното европейско и световно развитие. Както се казва, по мой вкус. Актьорите са български, първият сезон е от 12 серии, като вече съм заснела участието си в 6 от тях.

- Не са много хората, които знаят, че пишете стихове. Вече издадохте 2 книги, а наскоро получихте и наградата на Европейския парламент за литература и поезия за тази година.
- Аз пиша стихове от 15-годишна. Миналата година с Италианския културен институт по време на италианските празници в София представих книгата си „Цветя и тръни на Виа Игнатия“. Виа Игнатия е пътят, който свързва Италия с Гърция и България. Старият римски път, който първо е Виа Апия, а при Бари продължава във Виа Игнатия чак до Константинопол. През годините съм печелила няколко сериозни награди на различни европейски конкурси за поезия. А с последната от Европарламента наистина се гордея. 

(в. Преса, печатно издание, брой 311 (662 от 14 ноември 2013)