26551 | 17 ноем. 2013 | 11:00

Лаская се от толкова внимание на публиката, но като тръгна да правя нещо, не мисля за рейтинг, а дали ми харесва или не, и ако ми харесва, се х

-Ернестина, с тази твоя момичешка фигура как да повярва човек, че през юли прехвърли половин век?

- Много благодаря за комплимента, но не смятам, че дори бегло се доближавам до образа си отпреди години. Нямам рецепти. Храня се просто, обикновено, движа се много, разхождам кучета, репетирам, цялата къща ми е на главата. Някак си не забелязвам времето и може би това е ключът. Да ти кажа, продължавам да върша дивотиите, които съм вършила преди 30 години, с чисто сърце, разбираш ли, не се спирам! Ама някакви танци, ама някакви барове, ама някакви купони… Ама да се качиш на Черни връх ей така, в 3 часа следобед, и до 6 часа си на върха, стъпил на един крак… С дъщеря ми някой път се преобличаме, пеем пред огледалото, лигавим се заедно. Такива най-различни детинщини. Никога не съм се спирала и мисля, че това ме държи. Нали човек е отражение на духа си. Ако духът ти е жизнен и млад, и ти си така. Искам да си остарея по естествен и красив начин, без много истерии по импланти, силиконови устни, филъри и други такива дивотии.

- Не си правила корекции по тялото си?

- Не, аз ще си бъда една симпатична дебела баба, която ще простира розови ватени гащи и ще готви вкусно. А може и да се превърна в тия леко злобни и съсухрени бабички, които подреждат винаги нещата.

- Учиш усилено роля, какво ти предстои?

- Хванахме се тук с приятели да направим една пиеса, предназначена за турнета. Все още сме в много усилена репетиционна дейност. Засега само толкова ще кажа.

Със съпруга си Андрей Слабаков

- Имаше шанса да участваш в 3 рейтингови проекта: филма „Мисия Лондон“, шоуто „Комиците“ и сериала „Столичани в повече“ по bTV. Приемаш ли го като втори ренесанс в твоята актьорска кариера?

- Лаская се от толкова внимание на публиката, но като тръгна да правя нещо, не мисля за рейтинг, а дали ми харесва или не, и ако ми харесва, се хвърлям с главата напред. Повечето неща ми се случват ей така, като на шега. С Митака (продуцента Димитър Митовски - бел. ред.) сме приятели. Като се реши да се прави филмът „Мисия Лондон“, аз дори им предложих за ролята на президентшата Девора Селянска други актриси, но Митовски каза: „Не-не-не, ти ще си!“ С „Комиците“ стана пак така. С Любо Нейков се запознахме на снимките на „Мисията“ и той ми каза: „Що не дойдеш да пробваш?“ Казах, че не ставам за това, но той ме убеди. Отидох, видях и ми хареса. Със „Столичаните“ беше по същия начин: „Тука една девойка трябва да се върне от Германия и реших да си ти.“

- Отстрани изглежда, сякаш не кроиш планове за бъдещето.

- Да, не си правя планове например, че на 30 трябва да родя дете, на 50 - да имам собствена къща и кола, вила еди-къде си, палто от норки, на 60, 70 да съм такава или онакава. Нещата при мен се случват от само себе си, идват ей така, като от Господ, без никакво усилие и може би това ми помага да не усещам съпротивата на времето. Аз съм си останала някъде в 30-те ми години като възраст и си живея там.

- Ти стана любимка на публиката на „Комиците“ с ролите си на дългокрака празноглава хубавелка.

- Обичам да играя глупачки. В тях има нещо приятно. Никога не ги играя злобно, а по-скоро като момиченца, разбираш ли, те са винаги симпатични. Глупавки, но симпатични. Първо, не вярвам, че има действително глупав човек. Във всеки има нещо добро, някакъв потенциал, който дреме и може да се развие. Много ми беше мило, когато в „Комиците“ дойде Галена със своето мъничко момиченце. Аз играех глупачката блондинка, а детето изведнъж се провикна от публиката: „Барби, Барби, искам Барби!“ Много се радвам, когато мога да предизвикам у хората някаква чиста реакция, нещо да звънне и да е естествено. Заслужава си всички мъки, терзания. Ей сега ме виждаш пред премиера, истерична, всичко е разхвърляно, градината прилича на нищо. Докато я изкараме, след това ще вляза в ритъм.

- Суетата около малкия екран лишава ли те от някои желани роли на сцената?

- Театърът винаги ми е липсвал и неслучайно си започвам някакви театрални проекти. Сега играя в едно представление на Камен Донев - „Работно време“ в Народния театър. Предстои ми и премиерата, за която ти споменах, за повече не ми остава време. Обичам театъра заради много истинското общуване на живо. Но може би някои по-сериозни режисьори смятат, че като си толкова познат на публиката, си изконсумиран. Може би пречи и това, че съм омъжена за режисьор. Бих могла да изиграя Медея, но ме търсят повече за комедийни неща. Имам много любими роли. Ненаситна съм като всеки актьор. На роли, на цветя и на парфюми никога няма да кажа: „Стоп, стига!“

- Животът те срещна с трима силни мъже - баща ти Чавдар Шинов, свекъра Петър Слабаков и съпруга Андрей.

- Като съм се родила, баща ми много е искал да има момче и съм възпитавана малко по-различно. Общо взето, не съм класически образ на кифла. Научена съм да мисля като мъж. Не че ми липсват женственост или стремеж към красота - „тая вазичка тук, онова килимче там“, в никакъв случай. Но в житейските неща мисля по-скоро като мъж, отколкото като жена. И тримата мъже около мен са много яки мъжкари. Баща ми ми даде една огромна библиотека, хвана ме за ръка и ме поведе през нея. Водили сме много готини разговори, бил е много близо до мен във всякакви важни моменти, когато се формираш като личност.

- Срещите ти с Петър Слабаков?

- С него обичахме да спорим и даже го виждах как, като идвам, той се приготвя на някаква тема, аз веднага откликвах, докато се получи хубав сериозен спор. После играехме на покер с бобови зърна и той винаги ме оставяше да печеля. Беше много готин човек, голям актьор и ходеща енциклопедия. Между другото и свекърва ми Кина Дашева е така, много интелигентна, дълбока актриса. Играеше в театър „София“ и заслужаваше по-добра съдба като актриса. Не знам по каква причина - конюнктура ли, или нещо друго, времената тогава са били много различни. Пък и Слабака никога не е бил от хората, които са си мълчали, така че предполагам, тя е носела негативи от неговото смело поведение.

- За Андрей казваш, че е „мъжкар, роден за лидер“. Как се запазва индивидуалност покрай такъв човек?

- Не знам, на мен ми е лесно, на него не. Вкъщи аз съм царят. Тук е диктатура и не допускам никакви варианти. Андрей е суперготин, но с него почти винаги сме на диаметрално противоположни мнения по всички въпроси с изключение на 10-те или 20-те важни наистина.

- А кои са тези важни неща?

- Изкуството, начинът, по който се работи. В литературата също харесваме едни и същи неща. На едно мнение сме и за начина, по който да се оцелява, да се живее пълноценно; по който да възпитаваме нашето дете; за средата, която трябва да създадем за Йоанна и за идващите след нея. По политически въпроси, за патриотизма и начина, по който възприемаш родината си, родителите си, всичко, което значи България за теб, също сме на едно мнение. За сметка на това, дали да се готви пиле, или мусака, стават бой, въстания, революции. Аз искам пиле, а той свинско. Ако аз закусвам овесени ядки, той яде бекон с яйца. Тотално сме различни!

- „Единство и борба на противоположностите“?

- Да, животът с Андрей е непрекъснато ходене по въже и непрекъсната борба за оцеляване. Защо според теб тия хризантеми са в голямата саксия? Защото се скарахме къде да ги посадим и накрая ги сложих в саксията. Повечето неща, които виждаш в градината, все пак са мои реализирани идеи, обаче ми струва страшна борба! Но да ти кажа, не съжалявам, това ме държи будна.

- Ти два пъти се снима във филми на Андрей - във „Вагнер“ и „Хиндемит“, за който взе „Златна роза“. Какво е да те режисира мъжът ти?

- А, там няма никакъв проблем. По време на снимки той с мен почти не говори. Не ме и режисира. Само ме поглежда и аз знам какво да правя, защото мислим еднакво.

- Любовта достатъчна ли е, за да останат двама заедно?

- Да, заедно сме 26 години, без да броим периода като гаджета. Любовта е на първо място и, естествено, общите интереси. Но е много трудно да се бориш за чувствата на такъв мъж толкова дълго време. Даже понякога съм горда от себе си, да ти кажа. Но това си е работа. Той е със страхотни претенции към човека до него. Освен това не харесва специални дисциплини, той обича многобоя. Не може да си само красива или само умна, трябва да е всичко накуп.

- В такава взривоопасна връзка как стои въпросът с ревността?

- Не ни се е случвало досега да се сблъскаме с изневярата, но сме се разбрали желязно още в самото начало: ако единият се влюби, другият пръв да узнае. Не бих му причинила унижението да го лъжа, нито пък той на мен.

- Решението на дъщеря ти Йоанна да стане лекар свързано ли е с твоето заболяване от тиреотоксикоза в миналото?

- Не, тя беше твърде малка тогава, за да го оцени по този начин. На мен самата винаги ми е било много интересно. Между другото кандидатствах успоредно и в Медицинската академия и ако не бях влязла в НАТФИЗ толкова категорично, може би щях да стана лекар. Йоанна го реши още в VII клас, като кандидатства с биология в Природо-математическата гимназия, пък и това й вървеше.

- Какво би искала да й остане от теб като наследство в духовен план?

- Йоанна е съвсем различен човек. Би могла да наследи от мен жизнеността, която притежавам, по-дълбокото разбиране за живота, близостта до природата, до простите неща. Според мен това са гениалните, трудните неща в живота - тия, най-простичките: с кого да живееш, как да го избереш, как да си построиш леговището, как да отгледаш малките.

- Какво още искаш да правиш, а не ти достига време?

- О, много неща! Искаш ли да бъда съвсем откровена ей сега и да ти призная какво ми се прави? Искам да се кача горе в бялото си топло легълце, да се завия и да

спя цял ден! Вместо това ще отида на репетиция, преди това ще пооправя нещо из къщата, като се върна, ще седна да си уча текста и довечера, след като изгледам новините и изям нещо набързо, без даже да забелязвам какво, чак тогава ще стигна до леглото.

- А когато се наспиш до насита, какво би правила?

- Много неща. Бих се качила в планината, бих си оправила тук градината. Имам да садя лалетата за пролетта. Приятна работа. Обичам много да ровя в градината, това ми е хоби.

- Живееш ли с мисълта, че нещо важно си пропуснала?

- Много ми се пише, имам хиляди идеи и Андрей непрекъснато ме пита защо не го правя. Баща ми също ме „кове“ и двамата смятат, че мога. Някои хора се контролират и се организират по-добре, но аз съм пълен изрод в това отношение. Много възможности съм профукала. Можех да бъда един доста добър нападател в баскетбола, тренирала съм кънки на лед, имах много добър отскок, бях добра и на 400 м гладко бягане. На 40 години се качих за пръв път на ски. Аз правя нещо, докато разбера, че съм го усвоила добре, след това почвам нещо ново. 

(в. Преса, печатно издание, брой 314 (665 от 17 ноември 2013)