Да промениш хода на историята - Част Втора

14964 | 7 септ. 2012 | 09:10

Анализ на външната политика на САЩ в мандата на Барак Обама - продължение

Автор:


 


Продължаващото отслабване на икономическия фундамент е несъвместимо със запазването на националната мощ в дългосрочна перспектива и успешната външна политика. Неспособността на САЩ да спрат упадъка у себе си и по целия свят ще има далеч по-печални последици, отколкото намаляването на личната популярност на президента Барак Обама сред американците или в своята партия.

Близкоизточното тресавище

Отношенията с мюсюлманския свят са изпълнени с изненади и драматизъм. Обама винаги изразяваше готовността си да се бори с тероризма, но не приемаше концепцията на Буш за "глобална война с терора". Вместо това той се опитваше да сложи край на непрестанните войни в Ирак и Афганистан, концентрирайки вниманието си върху това да атакува бойците на "Ал Кайда" в Афганистан, Пакистан и други места, и напълно да отстрани заплахите, изхождащи от тази организация, за САЩ и света като цяло. Успехът в тази област е едно от най-големите постижения и Обама с пълно право може да твърди, че е приключил с войната в Ирак, че Америка издържа в Афганистан и Пакистан и обезглави "Ал Кайда".

В борбата с терора Обама прояви жестокост, избавяйки се от наивните илюзии, че силата на неговото обаяние може да разреши въпросите на войната и мира. Но стабилността в Ирак, Афганистан и Пакистан виси на косъм и за момента не е ясно дали президентът ще успее да постигне едновременно две цели – да излезе от състоянието на война и в същото време да не остави след себе си опасен хаос.

И в Ирак, и в Афганистан администрацията прояви достойна за възхищение гъвкавост. Например, в Ирак президентът приведе своите предизборни обещания в съответствие с реалността. Той съществено забави изтеглянето на американските войски, което приключи едва в края на 2011 по график, съгласуван и утвърден още от президента Буш и иракския министър-председател Нури ал Малики през 2008 г. Трудно можем да си представим как президентът, оставайки в рамките на закона, можеше да държи американски войски в страна, която не желаеше тяхното присъствие. Въпреки това ликуването на Обама по повод окончателното изтегляне на войските беше неуместно, ако вземем предвид, че администрацията се опитваше да постигне съгласие с иракчаните по повод разполагането на контингента за по-дълго време. В същото време, отчитайки възможните бъдещи военни интервенции в чужбина, беше по-разумно да се възстанови репутацията на Америка, извеждайки войските, когато я бяха помолили за това, вместо да остава там, където нейното присъствие е нежелателно.

Обама реши да отпусне по-големи финансови ресурси, отколкото неговият предшественик, за разрешаване на проблемите в Афганистан и Пакистан. Но пълен успех не беше постигнат, защото ситуацията в тези страни е изключително сложна и в администрацията съществуваха сериозни разногласия относно това как да бъдат разрешени възникналите там проблеми.

На практика всеки високопоставен чиновник от американските силови ведомства имаше собствени приоритети в Афганистан и Пакистан, затова не е учудващо, че местните жители по никакъв начин не успяха до край да разберат остават ли американците или си тръгват, и смята ли ги Вашингтон за свои приятели или врагове. Това естествено водеше до това, че местните политици често заемаха отбранителна позиция и Белият дом не успяваше да постигне поставените цели. Желаейки да сложи край на бунта в Афганистан и да възстанови държавните учреждения в тази страна, Обама не жалеше сили, работейки в тази посока. Но в случай, че бъде избран за втори мандат, той трябва постепенно да намали числеността на военния контингент през 2013-2014, когато грижата за сигурността в страната ще поеме афганистанската армия.

Голямото разочарование стана близкоизточната дипломация – именно в този регион ние наблюдавахме най-голямо разминаване между обещания и реални дела. А нали още от първия ден на своето президентство Обама тържествено обеща да направи мира в Близкия Изток свой приоритет. Критиците единодушно смятат за главна грешка нереалистичното изискване напълно да се замрази строителството на израелски селища на окупираните територии. Те твърдят, че настоявайки за това, Обама е отстранил палестинския президент Махмуд Абас от преговорите /защото от него не можеше да се очаква, че ще се съгласи с нещо по-малко от това, което самият американски президент поиска от израелците/. След като не изпълни поставените си цели в този регион, Обама сам подкопа доверието към Вашингтон като посредник в урегулирането на конфликта.

Изискването на Барак Обама беше логично: ограничаване на новите селища трябваше да подобри обстановката на преговорите и да намали недоверието на палестинците към намеренията на израелците. Под наблюдението на Буш палестинската администрация постигна успехи в борбата с тероризма и беше разумно да се очаква, че Израел на свой ред ще изпълни взаимните ангажименти и ще ограничи активността на заселниците. Нещо повече, спомняйки си за това как израелският министър-председател Бенямин Нетаняху се беше възползвал от лексиката в договорите, допускайки "естественото разрастване" на селищата при президента Бил Клинтън, се увеличи още повече решимостта на старши съветниците на Обама, които подкрепиха президента в неговото желание да се постигне пълно замразяване на строителството на нови селища.

Но когато Обама, следвайки своите инстинкти на прагматик, даде зелена светлина на специалния представител за Близкия Изток Джордж Мичъл да се договори за нещо по-малко, а не за пълно замразяване на строителството в окупираните територии, президентът не коригира декларираните по-рано цели. Заради това възникна разлика между публичните изисквания на администрацията и нейните фактически постижения. Същият проблем с речта на президента, в която той заяви, че на сесията на Общото събрание на ООН през 2011 палестинската администрация трябва да се присъедини към ООН – по-късно помощниците му дезавуираха тези думи. В резултат отношенията с Израел се развалиха, а въвеждането само на временен мораториум върху новите селища разочарова арабите.

Любопитна подробност е, че като цяло отношенията на Обама с израелците се характеризираха с пълно отсъствие на способността да се различава полутонът. Неговата пробивна реч през 2009 в Кайро явно беше предназначена за арабите; в същото време нямаше подобни визити в Израел или думи, предназначени за израелците. В резултат той още на ранен етап изгуби възможността да влияе върху израелското обществено мнение. На свой ред това доведе до провал на мирната дипломация, защото Обама не можеше да влияе на позицията на Нетаняху, който упорито следваше допитванията до общественото мнение и разбираше, че ще спечели повече, отколкото ще загуби у дома, ако отхвърли предложенията на американския президент, когото неговите съграждани смятат за неприятел. Много съветници от обкръжението на Обама го призоваха да положи по-големи усилия, за да се опита за промени мирогледа на израелците. Сред тях са вицепрезидентът Джоузеф Байдън, бившият ръководител на администрацията на Белия дом Рам Еманюел, държавният секретар Хилари Клинтън и нейният съветник Денис Рос. Но самият президент предполагаше, че може да спечели израелците с активната подкрепа в отбранителната сфера, без да разбира, че израелското общество в действителност жадува за неговото внимание и благоразположение.

Всичко това би могло да бъде забравено или простено, ако Обама беше убедил Арабския свят да заема по-конструктивна и обнадеждаваща дипломатическа позиция. Но когато той се оказа неспособен да изпълни своите обещания във връзка с разрешаването на палестинския проблем и да затвори базата в Гуантанамо, от него се разочарова и арабската улица. В крайна сметка арабите му обърнаха гръб, след като той зае страната на израелците заради наближаващите избори. В резултат на това Обама се лиши от подкрепата и на израелците, и на палестинците, а това е най-лошото, което можеше да се случи, защото не успя да постигне нищо в Близкия Изток. Естествено, в лицето на Нетаняху и Абас той получи изключително несговорчиви партньори, но неговите собствени грешки доведоха до това, че и двамата му се изплъзнаха. В случай че бъде избран и предприеме втори опит да постигне мир в региона, Обама ще трябва да убеди израелските и палестински партньори да рискуват в името на мира и да предприемат необходимите, макар и болезнени, компромиси. Но той също ще се нуждае да работи повече с тях, а не срещу тях.

Да се хвърли ли напред?

Арабското пробуждане – това е най-неочакваният обрат на събитията, с който държавният глава се сблъска по време на своето управление. Той успя да изработи достатъчно правилен подход към тези смут и безредици, разбирайки, че арабските революции не са насочени срещу САЩ, следователно не може решително да влияе на техния изход. За разлика от протестите след изборите в Иран през юни 2009, когато Обама се въздържа от критики, макар иранският режим да потуши продемократичното движение, този път президентът решително подкрепи исканията за свобода и демокрация в Арабския свят. Той също така помогна за свалянето на непопулярните диктатори в Египет, Либия и Йемен, правейки в същото време всичко възможно да запази стабилността в региона на Персийския залив, където САЩ имат интереси. Не мина и без тактически грешки – унижаването на египетския президент Хосни Мубарак, неспособността да се постигнат дълбоки реформи в Бахрейн и непростителната мудност, заради която не беше изгонен сирийският диктатор Башар Асад. Но като цяло инстинктивният идеализъм на Обама позволи на Вашингтон да заеме правилната позиция пред лицето на това тектонично раздвижване в историята. А вроденият прагматизъм на президента му помогна да намери нов баланс между американските ценности и стратегическите интереси в този неспокоен регион.

Обама подкрепи идеята за съхраняване на ролята на армията в Египет – това позволи да се постигне бързо начало на преходния процес. Въпреки че беше заложено на военните като акушерка, египетската демокрация не даде очакваните плодове. Макар Върховният съвет на въоръжените сили /ВСВС/ – временния управляващ орган в Египет – да беше заявявал многократно, че ще спазва всички международни ангажименти, включително мирния договор с Израел, на практика той се оказа неспособен да изпълни исканията на народа и да защити правата на малцинствата. И което е още по-лошо, вместо да осигури нормален преход, към който Обама се стремеше от първите дни на революцията, армията се опита да защити своите особени интереси и да се постави над конституцията. Искайки от ВСВС да уважи резултатите от неотдавнашните избори и да допусне във властта ислямистите, Обама залага на това, че "Мюсюлмански братя" няма да се опитат силово да наложат шериата на една четвърт от населението на Арабския свят. Той се надява, че тази победила на изборите партия ще предпочете стабилността, гарант за която може да служи сътрудничеството със САЩ и спазването на мирния договор с Израел. Защото именно така "Мюсюлмански братя" могат да осигурят реална промяна към по-добро за тези, които са гласували за тях. Обама изрази позицията, че интересите на САЩ ще пострадат по-малко, ако се опитат да участват в това драматично развитие на събитията, отколкото да потискат истинския глас на египетските граждани. Но това прилича на залагане на покер: правилният исторически избор в настоящите условия означава необходимостта да се съгласим, че един от най-важните американски партньори в Арабския свят ще се управлява от ислямистки религиозни партии. Това е залагане на това, че прагматизмът на ислямистките лидери ще надхвърли тяхното идеологическо неприемане на идеите на либерализма, секуляризацията и целите на САЩ в близкоизточния регион.

Но неяснотата в стратегическите отношения между Вашингтон и Кайро се компенсира от неочаквания късмет под формата на безредици в Сирия – съюзник на Иран в Арабския свят. Ако Ислямската република загуби Дамаск в качеството на проводник на своето политическо влияние в самото сърце на арабско-израелския конфликт, това ще стане за него сериозно стратегическо поражение. Международната изолация на Башар Асад и неговата принудителна концентрация върху изключително важните вътрешнополитически предизвикателства, които му отправи сирийската опозиция, вече съществено отслаби способността на Дамаск да подкрепя другия проводник на иранското влияние в региона – движението "Хизбула", което се стреми да запази контрола си над Ливан. В същото време ХАМАС също излиза от иранската орбита, завивайки към египетския лагер. Това се обяснява с растящото влияние в Египет на покровителя на движението ХАМАС – партията "Мюсюлмански братя". Достатъчно е да се каже, че ХАМАС премести своята щабквартира от Дамаск, а Иран престана да оказва помощ на тази групировка.

Либия в стратегически смисъл никога не е стояла на първо място. Обама помогна да се свали с малко кръв жестокия диктатор на тази страна, като подкрепи военната интервенция на европейските съюзници от НАТО, която до голяма степен предопредели успешния изход от конфликта. Но косвените последици не бяха избегнати. С непрестанните призиви за свалянето на Муамар Кадафи, което не се предвиждаше от резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, със зелената светлина за нахлуване на войските на Алианса, Обама потвърди обвиненията на Пекин и Москва, които бяха заявили, че Западът ще изопачи смисъла на резолюциите на ООН в името на своите цели. Непредвидена последица беше това, че Китай и Русия, а също така останалите бързоразвиващи се държави /Бразилия Индия и ЮАР/, участващи в работата на Съвета за сигурност, не желаят повече да подкрепят резолюции, които могат да доведат до военни интервенции с цел смяна на властта в държави от Арабския свят. Това затрудни задача на Обама да изолира режима на Асад.

Междувременно търсенето на равновесие между американските ценности и интереси, което прави Обама, неизбежно ще бъде подложено на сериозно изпитание в Персийския залив, и това ще се случи по-скоро, отколкото очакваме. Изглежда, че Саудитска Арабия е решила твърдо да не допусне провеждане на политически реформи, а едновременно с това да ги предотврати и в съседен Бахрейн. Тя явно не желае процеса на политическа либерализация да засегне кралете и шейховете в региона на Персийския залив. Подобен подход едва ли може да бъде определен като жизнеспособно, дълговременно решение, въпреки че монархиите са по-легитимни в очите на местното арабско население, отколкото фараоните и генералите, управляващи в останалите арабски държави.

И наистина се създава впечатлението, че нито един авторитарен арабски режим няма да може продължително време да игнорира исканията за политическа свобода и отговорно правителство, които се издигат от населението. Склонността на Обама да остави този преходен процес на самотек като цяло е разбираема. Но подобен подход може да се окаже късоглед, ако президентът не успее да се договори за ново споразумение със саудитския крал Абдула. Обама трябва да убеди монарха, че съответната пътна карта, която в крайна сметка ще доведе до установяване на конституционни монархии в съседните страни – първоначално в Бахрейн, а с времето и в Йордания и другите съседи, членуващи в Съвета за сътрудничество на арабските държави в Персийския залив – ще може по-добре да защити тези кралства, а също така интересите на техните поданици.

С ръка на сърцето трябва да се признае, че по-последователната политика на САЩ в Близкия Изток също можеше да не доведе до по-положителни резултати. В повечето случаи влиянието на САЩ върху ситуацията беше ограничено. Но резултатите от взривоопасните събития в Арабския свят в съчетание с неспособността на Обама да постигне мир между евреи и палестинци и решителността на Турция да се превърне в лидер на арабския свят, жертвайки при това отношенията си с Анкара, лишиха Вашингтон от последователна стратегия и не оставиха друг избор, освен да реагира на непредсказуемите събития.

Ядрена опасност

Обама стана президент с твърдото намерение да изгради свят без ядрено оръжие, както беше заявил в своята прочута пражка реч през април 2009 г. Президентът разбираше, че без Москва той не може да осъществи своя план, затова се опита да презареди отношенията с нея и да снеме напрежението, предизвикано от приближаването на НАТО към руските граници и желанието на Джордж Буш-младши да разгърне елементи на противоракетната отбрана в Чехия и Полша. Новият Договор за съкращаване на стратегическите нападателния оръжия /СНВ/, подписан от Обама и руския президент Дмитрий Медведев през март 2010 и предвиждащ съкращаването на американските и руски ядрени арсенали, беше израз на това ново партньорство, което трябваше да даде пример на останалия свят.

Иран и Северна Корея остават главен проблем, възпрепятстващ утвърждаването на режима на ядрено неразпространение. Обама се опита да си сътрудничи с Иран, но когато усилията не дадоха резултат, той започна да оказва натиск върху Техеран. Стремейки се да изгради заслон на пътя на разпространението на ядреното оръжие, Обама желаеше нарушителите на общите правила за жънат, както се изразяваше, "все по-сериозни последици", т.е. против тях трябва да се въведат санкции, които могат да бъдат определени като "реална разплата". Обама се опита да си сътрудничи с Иран и Северна Корея и това повиши неговите шансове за успех в ООН, когато той се опита да спечели широка подкрепа за своята твърда позиция. Даже Китай и Русия гласуваха "за" въвеждане на по-строги санкции спрямо Иран за нарушаването на Договора за неразпространение на ядрени оръжия.

Опитите на администрацията да промени поведението на Пхенян не доведоха до положителен резултат, но поне позволиха на САЩ да получи други важни дипломатически предимства. Ясно формулирайки последиците от продължаващото разгръщане на ядрени и ракетни оръжия под формата на усилено американско военно присъствие в Североизточна Азия, администрацията по този начин сама подтикна Китай към по-решителни действия за обуздаване на КНДР. Белият дом също така грамотно работеше със Сеул, за да изработи обща линия на поведение спрямо Северна Корея. Вследствие на това съюзът между САЩ и Южна Корея никога не е бил толкова стабилен. Разширяването на консултациите с Токио също така позволиха да се подобрят отношенията с японското правителство и намалиха риска от отслабване на съюза с Япония във връзка с идването на власт там на Демократическата партия след над 50-годишно поредно управление на либералдемократите.

По същия начин, въпреки търканията с Израел по палестинския въпрос и със Саудитска Арабия по повод пробуждането в Арабския свят, тясното сътрудничество с тези най-важни близкоизточни съюзници за противодействието на Иран повиши ефективността на американската стратегия.

Иран и КНДР продължават програмите си за създаване на ядрени оръжия и балистични ракети. Особено дръзко предизвикателство към международната общност отправя Техеран. И двете държави дразнят съседите си. Но те вече започнаха да жънат "все по-сериозните последици", за които предупреждаваше Обама в пражката реч. С цената на неимоверни дипломатически усилия Обама убеди Китай и Русия в необходимостта да си сътрудничат с него по по-широк дневен ред за контрола над оръжията, а също със Съвета за сигурност в неговия стремеж да застави Иран и Северна Корея да платят все по-висока цена за своята несговорчивост.

Всичко това заедно с останалите мерки, принудили иранските лидери да се сблъскат със зловещите последици от упорития стремеж към създаване на ядрено оръжие, вероятно са убедили Пхенян в необходимостта да обмисли стъпките по възобновяване на шестстранните преговори. Освен това, действията на Обама дадоха сигнал на останалите държави, че подобна политика ще им струва доста скъпо.

Макар че все още не е постигнат пробив в областта на всеобщото разоръжаване, Обама укрепи вярата на международната общност в режима за неразпространение и идеята за ядрено разоръжаване. По тази причина Иран и Северна Корея се сблъскват с растяща изолация в зараждащия се нов световен ред, чийто архитект е Обама. Но перспективата за създаване на собствено ядрено оръжие от Иран поставя под въпрос ефективността на подобни усилия. Това може да нанесе удар върху режима на неразпространение – главният стълб на световния ред под егидата на САЩ – и да посее съмнение в ефективността на тактиката за оказване на натиск, която е избрал Обама.

Какво следва?

Външната политика на Обама беше разумна и сериозна, но не новаторска. Той умело отстояваше интересите на своята страна в повечето области, но не може да се похвали с много постижения /особено място тук заема отстраняването на Осама бин Ладен/, които биха станали част от неговото историческо наследство. Той стоеше на пост на икономическата сигурност и не позволи на САЩ да затънат в още по-дълбока икономическа пропаст, а това само по себе си не е малко. Но неговите постижения се свеждат до предотвратяването на най-лошия сценарий – например, още един ужасен терористичен акт или още една Велика депресия. Разликата между риториката на президента и неговите дела породи разочарование в САЩ и чужбина сред тези, които не оцениха по достойнство използвания от Обама постъпателен, а не трансформационен метод за постигане на успеха. Списъкът му с дела фактически го оставя без ясна пътна карта за бъдещето, в случай че бъде преизбран. Иронията се състои в това, че тази ситуация може да се поправи, ако отново се издигне приоритета на Обама: постепенна корекция на лидерската роля на САЩ в създаващия се световен ред. През последните седем десетилетия оглавяваната от САЩ система на международни отношения съдейства за развитието и усилването на други държави – от европейските страни и Япония до останалите държави в Азия, Латинска Америка и другите континенти. Постепенното направление на промените, отговарящи на растящата роля на тези усилващи се държави в конструктивно управлявана система, биха могли да донесат полза на мнозинството държави, включително и на Съединените щати.

Изглежда, че Обама добре разбира това, но за момента още не е разработил ясна стратегия за постигане на резултати и не е намерил начин да убеди американското общество в необходимостта от провеждане на подобен курс и неговите предимства.

Крайъгълен камък би могло да стане изместване на акцентите в посока Азия, за което администрацията на Обама обяви през есента на миналата година. Ако това понятие се напълни с конкретно съдържание и се осъществи обмислена стъпка, тогава САЩ биха могли да утвърдят за себе си ролята на световен лидер за години напред и да изработят правила за стимулиране на търговията и инвестициите. Необходимо е да се намали численият състав на въоръжените сили и те да станат по-гъвкави, а също така да си сътрудничат тясно с чуждите партньори и съюзници. Необходимо е да се реформират международните и регионални организации, за да се запази водещата роля на Америка и в същото време тези организации по-добре да отразяват променящото се разпределение на силите в света.

Но способността на Обама ефективно да осъществява подобна стратегия ще зависи от два фактора: да разреши иранския ядрен проблем без катастрофални последици и да възстанови балансираното икономическо развитие в Съединените щати. Ако Иран се сдобие с ядрено оръжие, а Израел или САЩ решат да нанесат удар, за да не допуснат това, въпросите за сигурността на Близкия изток отново ще се превърнат във външнополитически приоритет. В резултат регионът ще се потопи в хаос и решението на всички останали въпроси ще бъде отложено за по-добри времена. С Обама може да се случи същото, което и с Майкъл Корлеоне – в момента, когато му се струва, че е успял съществено да намали участието на Вашингтон в проблемите на региона, той отново ще бъде притеглен в неговата орбита с удвоена сила.

Вторият фактор се състои в това дали президентът ще успее да преодолее структурните проблеми на САЩ като ниските темпове на икономически растеж, високата безработица и непосилното дългово бреме. Световната система се основава на политическата, икономическа и военна мощ на Щатите. Днес тази мощ е поставена под съмнение и вътрешнополитическите проблеми, с които се сблъсква американското общество, влияят на очакванията и настроенията на хората в различни части на света. Това е многопланова задача, но способността на Вашингтон да даде достоен отговор на финансовите предизвикателства и в същото време да осъществява необходимите инвестиции, които ще позволят на САЩ да се адаптират към променящите се условия и да запазят в бъдеще своята конкурентоспособност, ще бъдат изключително важен елемент на всяка сериозна програма.

Трябва и е необходимо да се ореже бюджета за отбрана и сигурност, но не до такава степен, че напълно да се разложат силовите ведомства. САЩ все още имат много предимства: най-силната в света армия, мощна мрежа от съюзници и партньори, първенство в научните изследвания и технологичните разработки, най-добрата в света система за висше образование, лидерство в областта на иновациите и високотехнологичното производство. САЩ остават демографски "melting pot" (претопяващ котел), родина за представители на всички главни нации и световни култури. В страната съществува благоприятна демографска ситуации – умерен и балансиран растеж на населението. Също така може да се спомене прозрачната политическа система и надеждната власт на закона, която помага да се привлекат чужди инвестиции, а също така обилните природни ресурси и полезни изкопаеми, развити и енергично гражданско общество и колосален опит на световен лидер.

И все пак някои ключови политически сфери се развиват в неправилна посока и икономическото бъдеще остава под заплаха. По-лесно казано, продължаващото отслабване на икономическите основи е несъвместимо със запазването на националната мощ в дългосрочна перспектива и успешната външна политика. Следователно, неспособността на САЩ да спрат упадъка в своята къща и в целия свят ще имат далеч по-печални последици, отколкото намаляването на личната популярност на президента Обама в народа или в своята партия.

Мартин Индик - вицепрезидент и директор на програмата за външна политика на Института "Брукингс".

Кенет Либертал - директор на Центъра Джон Торнтън в Китай и старши научен сътрудник по външна политика, световна икономика и развитие в Института "Брукингс".

Майкъл О`Хенлън - старши научен сътрудник и директор на отдела за външнополитически изследвания в Института "Брукингс".

Статията е адаптация на новата книга "Да промениш хода на историята: външната политика на Барак Обама", която е издадена от Института "Брукингс" през 2012. Публикувана е в списание Foreign Affairs, № 3, 2012 и "Россия в глобальной политике".


 


От категорията

50-тият Конгрес. Ще има драма, но БСП ще се обедини около Нинова

Делегатите на 50-я конгрес на БСП веднъж дадоха доверие на Нинова - през януари 2022 г.-Delegatite-na-50-ya-kongres-na-BSP-vednazh-dadoha-doverie-na-Ninova---prez-yanuari-2022-g-_1675862570.jpg

Заседанието на най-висшия ръководен орган на червените ще се следи под лупа и ...

8 февр. 2023 | 17:51

Божинов: Берем плодовете на предателството на национална памет, завършено при „харвардския" кабинет

Войн Божинов: Малката държава Северна Македония се подигра с българското общество-1641470359.jpg

В югозападната ни съседка са напипали великолепно пулса на брюкселската ...

7 февр. 2023 | 11:26

Анализ на БДД: Русия не може да си позволи поражение, Украйна няма да бъде изоставена да капитулира

Анализ на БДД: Русия не може да си позволи поражение, Украйна няма да бъде изоставена да капитулира-Ukrayna--Dosega-ruskata-armiya-e-dala-102-500-zhertvi-vav-voynata-v-Ukrayna_1671962699.jpg

Американският глобалистичен хегемонизъм и руската имперска носталгия си дадоха ...

8 февр. 2023 | 18:05

Кеворк Кеворкян: Особености на българския слугинаж

Кеворк Кеворкян-1461834919.jpg

Радев мълчи красиво – можеше поне да похвали протежето си ПростоКирчо за ...

7 февр. 2023 | 10:55

Най-важното

Все по-рядко чувам призиви за мир, а само за победа, без някой да е дефинирал какво значи победа, допълни той

Радев категоричен от Брюксел: Ще наложим вето, ако има санкции срещу ядрената енергетика на Русия
(Видео)

Румен Радев в Брюксел Снимка: БНТ-Rumen-Radev-v-Bryuksel-Snimka--BNT_1675933939.jpg

В момента сме състояние на вето за членството на Скопие в Европейския съюз, ...

9 февр. 2023 | 11:07

Компанията "Булгаргаз" е наред финансово, посочи Христов

Росен Христов: По времето на Александър Николов са сключвани договори в нарушение на закона

Енергийният министър е давал показания по разследването срещу предшественика му-Rosen-Hristov--V-komunikatsiya-s--Gazprom--sme--opitvame-da-dovedem-pregovorite-do-pozitiven-kray-_1661960617.jpg

Факт, че много договори са сключени в нарушение на Закона за енергетиката. ...

9 февр. 2023 | 11:54

Няма решение на МС за прекратяване на договора с "Газпром" и за неплащане по новите условия

Борислав Сарафов: "Алтернативните" доставки на газ по времето на Петков са били руски, но по-скъпи

Борислав Сарафов: "Алтернативните" доставки на газ по времето на Петков са били руски, но по-скъпи-Borislav-Sarafov--Polovinata-ot-zadarzhanite-za-detska-pornografiya-sa-semeyni--s-detsa--Snimka-Novini-bg_1668768284.png

Отговорните длъжностни лица са наели британската правна кантора „White & Case“. ...

9 февр. 2023 | 00:20

Зад мерките за контрол на цените прозира обърканост и некомпетентност, смята той

Димитър Маргаритов: Служебният кабинет на Радев не се справя с ценовия шок

Димитър Маргаритов-Dimitar-Margaritov_1675930197.jpg

Бившият заместник-министър на икономиката припомни, че последният действащ ...

9 февр. 2023 | 10:08

Надяваме се да се отварят повече пространства, в които да намираме оцелели, сподели той

Български пожарникар в Адана: Търсим оцелели в кухините, но откриваме само загинали

Български пожарникар в Адана: Търсим оцелели в кухините, но откриваме само загинали-Balgarski-pozharnikar-v-Adana--Tarsim-otseleli-v-kuhinite--no-otkrivame-samo-zaginali_1675933172.jpg

За голяма част от хората всичко се е случило в съня им. Откриваме ги в спалните ...

9 февр. 2023 | 10:54

Около 20 души от българската изселническата общност в Адана са загинали, много са пострадали

Ахмед Ахмедов: Тръгнаха първите три тира с помощи за Турция

Ахмед Ахмедов: Тръгнаха първите три тира с помощи за Турция Снимка: БНТ-Ahmed-Ahmedov--Tragnaha-parvite-tri-tira-s-pomoshti-za-Turtsiya-Snimka--BNT_1675937145.jpg

"Тази кампания ни показа, че българският народ е съпричастен към ...

9 февр. 2023 | 09:35

Украинският президент говори на среща на върха на ЕС (На живо)

Украинският президент говори на среща на върха на ЕС-Ukrainskiyat-prezident-govori-na-sreshta-na-varha-na-ES_1675937570.png

9 февр. 2023 | 12:12

Уотърс се противопостави на западните доставки на оръжия за Киев

Роджър Уотърс пред ООН: Инвазията на Русия в Украйна е противозаконна, но провокирана

Роджър Уотърс пред ООН: Инвазията на Русия в Украйна е противозаконна, но провокирана-Rodzhar-Uotars-pred-OON--Invaziyata-na-Rusiya-v-Ukrayna-e-protivozakonna--no-provokirana_1675929289.jpg

Заместник-постоянният представител на САЩ при ООН Ричард Милс призна ...

9 февр. 2023 | 09:46

Социалистите съзнават, че партията има нужда от „огън“, но няма да направят промяна на конгреса

50-тият Конгрес. Ще има драма, но БСП ще се обедини около Нинова

Делегатите на 50-я конгрес на БСП веднъж дадоха доверие на Нинова - през януари 2022 г.-Delegatite-na-50-ya-kongres-na-BSP-vednazh-dadoha-doverie-na-Ninova---prez-yanuari-2022-g-_1675862570.jpg

Заседанието на най-висшия ръководен орган на червените ще се следи под лупа и ...

8 февр. 2023 | 17:51