44772 | 18 ноем. 2013 | 10:12

Кой спечели мача от Кеворк КЕВОРКЯН

Вън от съмнение, в БСП са по-големи майстори в пропагандата - в гена им са заложени болшевишките агитационни номера, обогатени с перестроечни пируети, и пр. Направиха митинга си точно на Орлов мост и до голяма степен отнеха символа на СДС - онзи знаменит митинг на 7 юни 1990-а. И по този начин разлепиха некролога на онази мистификация, която някои упорито продължават да наричат „дясното“. ГЕРБ също участва в погребението - те пък разумно се бяха изтеглили в Пловдив, пренебрегвайки заканата на Бареков, че няма да ги допусне там. Социолозите, които предрекоха края на ГЕРБ, понеже сега за това им се плаща, сигурно си гризат ноктите, за да съчинят обяснение за мощния им митинг. А публиката сигурно пак си е казала, че всъщност няма десни партии - има апаратни сбирки, нищо повече. Как си представяте сбиртокът отдясно да направи в наши дни какъвто и да е митинг. Там от години само

плетат по кьошетата фантазни проекти -

но дори и в това занимание нямат особен успех, поне колкото Янето. Всичко при тях са приказки по медиите, с които усърдно създават една фалшива политическа реалност; празни хора се пъчат и приказват празни приказки, които нямат никакво значение за публиката. Митингите бяха едно преброяване - в този смисъл можеха да минат и без оратори, само с Петя Буюклиева, която да прескача от митинг на митинг. Това бе едно показно и за медиите, които изобщо не познават настроенията на народа или не им отдават значение - залисани от каканиженето на постоянните си гости, предимно празноглавци или празнодумци, които без дори да си дават сметка, функционират единствено като погребални агенти на собствените си фикции. Двете партии - БСП и ГЕРБ - показаха и на студентите какво представляват. Беше жалка картинка да слушаме как един студент гъгне, че очаквали нападение от митинга на БСП над Ректората и затова се заключили и разположили хора в „наблюдателниците“ на Ректората.

Те биха разположили и снайперисти

ако продължават да слушат някои от най-дивите си преподаватели. Вместо това от един прозорец развяваха жълтото знаме на соросоидите - и дори не се стесняваха от асоциациите, които това предизвиква. Впрочем вече 1000 процента е сигурно, че окупаторите изобщо не са се сетили да почерпят нещо от опита на автентичните демократи от първите години на Прехода; изключено е някой от тях да е попитал, примерно д-р Желев, какво да правят, какво да изговарят, как да подредят думите си; за тях той е колаборационист, понеже така са им казали недъгавите им вдъхновители; или пък Кошлуков е съмнителна персона само защото е от основателите на истинското СДС - и отгоре на всичко е лежал в затвора, а не е назначен за „седесар“ от Луканов, какъвто е случаят с „гуруто“ Костов. Изпепеляващата злоба, която внесоха в СДС невзрачни хорица с вонящи уста -

пепелянките на Прехода

сега е една от причините студентите да нямат впечатляващи послания, да не говорим, че не знаят какво искат - извън обичайните баналности. Гледах ги онази вечер в една дискусия по Канал 3: някои от тях дори не са наясно колко факултета има СУ и къде са разположени те, за друго да не говорим. Гледах ги и си мислех за студентската пресконференция през 1990 г. - разликата между онова и това поколение е колосална. Днес в крайна сметка студентите не знаят какво да правят с гнева си -. доколко е естествен, а не взет назаем, е отделен въпрос. Но да си млад, умен човек - и да слушаш капрала Пардю, в това няма никаква симетрия. Телевизиите, поне две от тях, си позволиха един безпрецедентен риск - и дори донейде успяха да се справят - с паралелното излъчване на двата митинга. Бил съм програмен директор на държавната телевизия в най-стръвната година (1990), имах неограничена власт, но доста бих се замислил, ако трябваше да се изправя пред подобно предизвикателство. Паралелното предаване не е съвсем коректно, не може и да бъде: някой на режисьорския пулт трябва мигновено да решава коя ораторска фраза от единия или другия митинг да излъчва; в крайна сметка

това опустошава словесно и двете събития

Дори съществува опасност те да бъдат окарикатурени. Създава се усещането, че някои хора от медиите са си въобразили, че са някаква извънредна власт - това е ефектът от това безразборно сечене на словата. Така се случи комична размяна на реплики от двата митинга. Бойко каза: „ДС ходеше по домовете на хората“, и веднага последва отговорът на Станишев: „България, България!“

Нещо от двата митинга все пак стана ясно. Бойко изигра ролята си на стопанин - дори бе показан филм за ерата на ГЕРБ; сетне - с основание взе да се оплаква от окупацията, на която е подложен домът му, въпреки че в същото време поощри отново окупаторите студенти, това не бе съвсем добре изчислено. Домът наистина е неприкосновен и свещен, дума да не става, но това се отнася и до общия дом на двайсетина хиляди студенти. Иначе нанесе едно безпогрешно точно кроше на Орешарски заради нелепото му изявление, че държавните служители ще бъдат уволнявани, ако ходят на митинги. Имаше известна злоупотреба с картината от митингите, впрочем така е и при представянето на протестите от февруари насам - и по този начин 300 души трябва да ни доставят усещането за многохилядно сборище; а пък когато са се събрали наистина десетки хиляди, трябва да се доверим на сметките на Местан, а не на собствените си очи.

Мнозина подозират, че пребиваването в къщата на БИГ БРАДЪР не минава даром, така се и оказа - моята приятелка Мира Радева коментираше митингите и непрекъснато правеше паралели с БИГ БРАДЪР; надявам се, че няма да го прави цял живот.

А пък прехвалените футболни агитки, на които неизвестно защо им обръщат толкова внимание, се държаха прилично, стреснати от множеството на Орлов мост - сега се очаква да съблекат още някой треньор. А някакъв от „Левски“ доказа, че футболът често изпива без остатък ума: „Не се получи настроение на срещата с ЦСКА заради някакъв безумен митинг“ - така се изрази той. Безумен.

Тия дни по НВО бе излъчен един великолепен документален филм за процеса срещу Роман Полански („Елиминиран играч“). В него можеше да се види как полицията охранява къщата на режисьора в Гщаад, където той е под домашен арест; и никак не беше трудно да се досетим какво щеше да се случи, ако някой беше решил да хвърля яйца по нея - като онзи, дето хвърли 24 яйца по нашия Парламент - това е българският бунт, с тази дълбочина. Студентите проявиха неочаквана грубост преди няколко дни: след като продължително време се надхитряха с полицаите, за да пробият загражданията около Парламента, накрая влязоха в „Св. Ал. Невски“, за да запалят „свещи за починалата демокрация“ - вместо да запалят брадата на онзи, който не им е казал, че това е богохулство.
Смайващо прозвуча за репортерското ухо един отговор, предполагам, че така е било и за повечето зрители. На въпроса как дойдохте до Пловдив, един привърженик на ГЕРБ каза: „Със сърцата си.“ И предизвика очевиден шок, защото подобен отговор вече изобщо не се очаква. Сърцето, според мнозина, няма място в политиката. Ами ако не е така? Двата големи митинга донейде доказаха това. Този отговор помете хилядите реплики, които многознайковците неуморно сервират от февруари насам по телевизията - и човек се пита има ли изобщо смисъл да ги слушаме.

Накрая да припомня на някои крайни ентусиасти, които минават мярката в яростта си и прекаляват в обругаването на опонентите си, една поговорка. Тя е италианска и гласи: „Когато копаеш гроб някому, копай два.“ 

(в. Преса, печатно издание, брой 315 (666 от 18 ноември 2013)