31580 | 18 ноем. 2013 | 11:27

''Спомням си случаи, когато сме имали 48 раждания за 24 часа в родилните зали на болницата и 28 раждания за 12 часа“, казва директорът проф. Викто

Княгиня Мария-Луиза

Тържественото откриване на „Майчин дом“ става на 19 ноември 1903 г. Точно в 11 часа княз Фердинанд тържествено прерязва лентата в присъствието на много депутати, министри, дипломати, духовници. До него не е главният „виновник“ за създаването на болницата - съпругата му княгиня Мария Луиза, защото тя умира четири години по-рано при раждането на най-малката им дъщеря. Но пък дава името си на първата АГ болница у нас. Съпругата на Фердинанд още през 1893 г. решава да построи със свои средства един „Матернитет“, който да се състои от родилен дом и детско отделение. Планът на болницата е утвърден окончателно през 1895 г. Софийският градски общински съвет с решение от 9 април 1896 г. отчуждава и предоставя за строежа на болницата 10 512 кв. м на Банишорския площад. В старата сграда на „Майчин дом“ близо до Централна гара днес се намира центърът по кръвопреливане. До този момент в София има акушеро-гинекологично отделение към Александровска болница. То е разкрито още през 1893 г. и има 25 легла. Към него малко по-късно е създадено и акушерско училище.

Проф. Димитър Стаматов, първият управител на „Майчин дом“, се смята за основоположник на акушеро-гинекологичната школа у нас.

Наричат школата му „Стаматовска“

или „майчиндомска“, като в нея той вплита опита на най-добрите европейски клиники. Д-р Божидар Славчев, който днес е зам.-директор на болницата по лечебната част, е внук на д-р Методи Славчев, втория управител на болницата. Има няколко поколения лекари, оставили траен отпечатък върху историята на „Майчин дом“. На 9 април 1904 г. Софийският околийски съвет решава „да се подари на „Майчин дом“ съседната на него половина от квартала, граничеща с улиците „Цар Борис“, „Цар Самуил“, „Струга“ и „Клокотница“. За целта земята се отчуждава и дори се събаря малка къща, за да се оформи парковото пространство пред здравното заведение. И до днес този парк е съхранен, макар че болницата е преместена на друго място.

Четири дни след като през 1903 г. Фердинанд реже лентата на „Майчин дом“, са приети първите пациенти. Ден преди това сградата е посетена от престолонаследника Борис Търновски, брат му, княз Кирил Преславски и сестрите им, княгините Евдокия и Надежда. Лекари разказват, че навсякъде в старата сграда имало мраморни плотове до прозорците и върху тях отдолу било написано „подарък от Мария Луиза“. Нито един от тях обаче не е съхранен, защото през 1976 г., когато социалистическата власт мести болницата в голяма и просторна сграда, никой не е посмял да съхрани за историята частици, свързани с

царското семейство. Тогава е изчезнала и голяма част от архива.

В началото „Майчин дом“ има две отделения с по 20 легла и една операционна. Днес леглата са 390, от тях 110 са за неонатологията (за новородените). Персоналът на болницата в началото на ХХ век е трима ординатори, трима лекари, един фелдшер, две акушерки, две милосърдни сестри. Към персонала се числят още писар, машинист, градинар, надзирател и 14 слуги. Днес работят 98 лекари, 55 акушерки, 15 анестезиолози, 15 педиатри.

„Доста често си задавам въпроса дали не трябва да върнем първото име на болницата „Майчин дом“ - „Княгиня Мария Луиза“. За съжаление обществото е доста политизирано. Но тук важна е не толкова ролята на царското семейство, колкото ролята на личността“, казва директорът проф.Златков. Нито Симеон

Сакскобургготски, нито сестра му са идвали в „Майчин дом“ през последните години. Нищо че първият шеф на „Майчин дом“ проф. Димитър Стаматов е извикан в двореца, за да акушира при раждането на Симеон. Причината е проста - новият „Майчин дом“ е рожба на социализма . През 1976 г. Тодор Живков реже лентата на „Майчин дом“, откривайки новата 14-етажна сграда в двора на Александровска болница. Тя е издигната върху бившето футболно игрище на Висшия медицински институт в София.

Любопитното е, че

Людмила Живкова е родена в Правителствена болница

но раждането там води директорът на „Майчин дом“ проф. Атанас Атанасов. В началото ражданията в „Майчин дом“ са около 140, пет години след откриването му стигат 636, а за периода 1925-1943 г. статистиката отчита годишно между 1800 и 2000. Около 2500 бебета на година се раждат през 60-те години, а най-големият бум е през 1984-1985 г., когато годишно в ръцете на лекарите са проплаквали между 7600 и 7800 бебета. Тогава е правен основен ремонт на първа АГ болница „Тина Киркова“ и на Окръжна болница.

„В този период си спомням случаи, когато сме имали 48 раждания за 24 часа в родилните зали на болницата и 28 раждания за 12 часа“, казва директорът проф. Виктор Златков. Съвсем наскоро тази година болницата също отчете рекорд - 23 раждания в едно денонощие. Иначе средно има по 10-15. „Изчислих, че откакто „Майчин дом“ се е пренесъл в новата сграда през 1976 г., досега е дал на страната население, по-голямо от област Монтана“, казва още проф. Златков.

(в. Преса, печатно издание, брой 315 (666 от 18 ноември 2013)