21763 | 20 ноем. 2013 | 07:29
Президентът се сети пред кого да каже, че партийните лидери трябва да работят за единението на обществото и за преодоляване на конфронтацията помежду си. Каза го в понеделник на посланиците от ЕС, които събра на „Дондуков“ 2.
Това е добро пожелание от страна на държавния глава. Досега обаче Росен Плевнелиев не си е изпълнил едно от основните задължения, които има по конституция - да бъде обединител на нацията. Той по-скоро вземаше страна във вътрешните граждански конфликти като „водеше“ една от групите. През последните месеци доста хора не се уморихме да повтаряме, че за да има обединение, трябва да се поставят национални цели, които да намерят съгласие сред основните политически сили и сред държавните институции.
Защото противоречия винаги ще има, но трябва да има и общи приоритети. Ако се вгледаме внимателно какво става около нас, ще видим три неща, които могат да ни избодат очите - бедност, бездуховност и неграмотност. Унизително е нация като нашата да бъде характеризирана с тях.
Икономическото ни развитие днес е забавено не само поради световната криза. Голяма вина за това имат българските политици, които си пречат един на друг. Те нямат полза от обединение, те предпочитат да разединяват нацията ни, за да печелят изборите. И най-важното - виждат в народа не народ, а разделен електорат.
Крайно време е президентът да си заеме заслуженото място на обединител. Той трябва да придобие авторитет пред нацията, който за съжаление все още няма. И освен това необходимо е да забрави коя политическа партия го е излъчила на това отговорно място и да се еманципира от нея. Особено от нейния партиен ръководител.
Иначе обща слабост на всички политици е да гледат навън и да чакат чуждите посланици да се произнасят по вътрешните ни въпроси. Винаги съм се учудвал как е възможно да се допуска намеса на чужди дипломати в наши вътрешни работи. А някои от тях щъкат насам-натам, дават изявления, правят оценки. Тук е ролята на държавния глава и на външно министерство да ги привикат и да им поискат обяснение. Макар да имаме ограничен държавен суверенитет в ЕС, все пак това е едно от задълженията на президента - да брани нацията.
Не е възможно обаче тя да обединява, като се прави политика първо с посланици. Това говори, че този сателитен синдром още не е изкоренен в най-новата ни история. Ако можеше Плевнелиев да си го представи: той и посланиците като Стената на плача. Това е абсурдно! Оплакваме се и в Брюксел. Който падне от власт и мине в опозиция, тръгва да рони сълзи на рамото на своята политическа група в Европарламента. Докога ще живеем с тази язва на политическия живот?
Мобилна версия
RSS канали
