16455 | 20 ноем. 2013 | 11:43

Ерозията на правовия ред тръгва „откъм главата“

София, 4 септември 2013 година. Отряд на „гражданското общество“ в състав 50-ина души задръства едно от най-важните кръстовища в града - на Орлов мост. Това „легитимно“ действие краде време и обърква плановете на стотици, а и на хиляди граждани.

Банален „аргумент в угода на властниците“ били обвиненията, че окупаторите на университета пречат на колегите си. В същия коментар този аргумент бе заклеймен като „формално правилен“, но „логически невалиден“...

Зачестиха подобни разсъждения този месец. Думите са различни, тезата - една: щом правителството не иска да подава оставка, спазването на законите - поне на някои от тях - не е чак толкова задължително. Иначе казано, правовият ред зависи от „легитимната“ преценка на будното гражданство.

Столичното кметство прокарва тази философия

в практиката. От месеци то търпи и всъщност насърчава всекидневни нарушения на Закона за събранията, митингите и шествията, а и на други нормативни актове. Така степента на законност се оказва подчинена на желанието, целите и капризите на една партия - на ГЕРБ, на нейния лидер и на водената от него война на нерви.

Кметската търпимост към подритването на закона вреди на интересите на по-голямата част от гражданите, нарушава правата им. По същия начин явното самоуправство в СУ „Св. Климент Охридски“ ощетява по-голямата част от студентите. И двата случая добре илюстрират това, че законовите норми не са „формалност“, те поддържат условията за цивилизован живот на хората.

Да вземем за пример най-простото - само чл. 2, ал. 2 от Закона за движението по пътищата „Всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение...“

Нагледахме се през лятото на умишлено - често внезапно - задръстване на кръстовища и улици. Това означава, че един няма да може да отиде на работа, друг закъснява за съда, трети „само“ гори непресметнато количество бензин, четвърти трябва да извърши чудеса, за да си вземе детето от детска градина или просто да се прибере у дома. И така до безкрай. Никаква кауза не може да извини онези няколко десетки или няколкостотин души, които объркват и плановете за деня на хиляди, тровят им нервите, удрят по интересите им.

Благородно, оправдано беззаконие просто няма как да съществува.

Но не от тази година чуваме някой да допусне (на думи или на практика), че може един или друг закон да важи тогава, когато му позволят няколко души, някоя партия, някоя фирма. Това абсурдно допускане си има цяла биография в прехода и е рожба тъкмо на онeзи сили и хватки, против които хората протестират днес. (Искрено убедените хора, не платените провокатори.)

***

Преди 21 години един млад данъчен инспектор от Варна се опълчи срещу „Мултигруп“. Поделение на групировката, която в онова време поникна и се разрасна светкавично, направи в морския град казино. Само че през 1992-ра в България хазартът беше забранен (ако не броим държавната лотария и държавното тото). Нещо повече, той се смяташе за престъпление. Член 327 в Наказателния кодекс (НК) заплашваше с поправителен труд или глоба онзи, „който устройва хазартна игра или участва в такава игра...“.

Нарекоха казиното „Адмирал“, ни повече, ни по-малко... Знак на същото самочувствие, което по-късно лепна името „Сейнт Илия бей“* на заливчето до „шведския“ хотел „Варна“, придобит някак си също от „Мултигруп”“.

Тържествено откриха въпросния „Адмирал“ с разточителен коктейл - трапезите драстично контрастираха със скромното битие, преобладаващо в ония времена.

Изкушени от разходката
до Варна

и редките напитки и мезета, към събитието се стекоха доста популярни и влиятелни личности, включително депутати от всички цветове. Дали заради тяхното негласно одобрение или по друга причина, член 327 така и не надникна от кориците на кодекса. Може би повлия и самият „вятър на промяната“ - нали кипеше обновление; очакваше се все повече свобода; повече забранени по-рано радости като на кино; както и бизнес „като на Запад“. Така или иначе не се обади ни полиция, ни прокуратура...

Един ден обаче казиното осъм­на с хартиена лепенка с печат върху вратата. После имаше разправии и накрая се яви и полицай - да пази лентичката. Казиното го запечата данъчното управление в района. По простата, но желязна причина, че то е търговски обект, който обаче няма изправни данъчни документи, значи няма и да плаща коректно. (А то не би и могло да получи такива документи, тъй като е незаконно.)

Говорих с инспектора, измислил и наложил тази мярка, и съм сигурен - той не се изживяваше като Елиът Нес**. В своя кабинет, малко по-голям от купе във влак, човекът - спокоен, даже плах - ми обясни: в България има закони; не му е работа да разследва или арестува, но и неговите задължения са свързани със закони. „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще“ - не го каза така, но логиката беше тази. И ето - не помня името на този данъчен, но самия него трудно ще забравя.

Няма да забравя и един-двама от собствениците на казиното, нито леко надменния тон, с който ме „просвещаваха“: „Абе закони... Законите се менят.“ Не, не ги притеснява НК. Да, знаят за забраната, но тя скоро ще отпадне. Това са остарели истории... Ние вече

влизаме в ново време

и ах - предприемчивостта, ах - конкуренцията, ах - бързината...

Забраната наистина отпадна - в началото на 1993 г. 36-ото народно събрание направи това само с три думи. Чл. 327 стана „Който без съответно разрешение устройва...“. (Да, и до днес всяка „непозволена“ компания запалени покерджии е изложена на ударите на НК. Стига някой да й вдигне мерника.)
Спазване на закона „според както си преценя“ се е виждало при всички правителства на прехода. Разбира се, този подход не би процъфтявал без галопиращата корупция в правоохранителната система и в различните контролни органи.

Драстичен случай се разчу през 2002 г. след като английските близки на Симеон Сакскобургготски докараха в България консултантската фирма „Краун ейджънтс“ („Агенти на короната“). Тя беше прикачена към митниците и дълго не се откачи от джоба на българския данъкоплатец.

През март 2002 г. „Труд“ (основна част от екипа на „Преса“ тогава работеше там) публикува стенограма от заседание на „царското“ правителство по въпроса за агентите. И лъсна как министрите един през друг търсят начини да не спазят Закона за обществените поръчки, така че хем англичаните да вземат 30-ина милиона лева, хем това да стане без конкурс. Цяло правителство обмисля как да изиграе държавата! Коронен номер, наистина, царски...
А по-дребни примери - с лопата да ги ринеш.

***

Спор няма, лековатото отношение към правилата има и „народна“ опора, ако си припомним знаменитото „законът е врата у поле“. Но същинската ерозия на правовия ред тръгва оттам, откъдето се вмирисва рибата, откъм голяма част от политическия и икономическия елит. Вече четвърт век ту една, ту друга голяма цел на промените след 10 ноември 1989 г. се оказва изтикана  на заден план.

Най-често това се случва не с плурализма или свободата на словото, а с правовата държава, с „върховенството на закона“ (както често превеждат английското the rule of the Law). Затова обществото ни би трябвало да е благодарно на Европейската комисия за надзора, който тя упражнява над България по линия „правосъдие и вътрешен ред“.

Който приветства или лесно преглъща тезата за законност „по усмотрение“, пропуска и един пределно очевиден факт. Дали в държавата или в международните отношения - строгите правила са по-необходими на слабия. Силните в икономическо и политическо отношение все някак ще се оправят и без ясен правов ред. През 90-те години за законност жадуваха масово рекетираните дребни търговци, а не „Мултигруп“, производителите, а не контрабандистите.

През декември 2010-а нужда от закон нямаше вътрешният министър Цветанов, който отвратително оклевети от трибуната на Народното събрание (!) няколко лекари от Горна Оряховица. На лекарите беше потребна правова държава - и през май т.г. тя криво-ляво си свърши работата.

От усещането за правота (свое или насаждано от други) протестиращите днес може би черпят кураж да подриват правилата „на олигархията“, каквото и да значи това. Всъщност подсичат шансовете на почтеността, перспективите на гражданското общество в страната. Те ще разберат това някой ден, когато със симпатия и съжаление наблюдават поредните „окупатори“.  

*Т.е. залив Св. Илия. Шеф на „Мултигруп“ беше бившият борец Илия Павлов, застрелян в София на 7 март 2003 г.

**Елиът Нес (1903–1957) - американски федерален служител, шеф на екипа, успял да вкара Ал Капоне в затвора. Чикагският гангстер е осъден... за неплатени данъци.

(в. Преса, печатно издание, брой 317 (668 от 20 ноември 2013)