И КНСБ се вписа в протестната вълна и събра на протестно шествие-митинг в центъра на София, пред Народното събрание, около шест хиляди свои членове от цялата страна. Със свирки, фанфари, с лилавите наметки, характерни за синдиката, в ранния следобед около 14 часа площада огласиха виковете на работещи в сферата на енергетиката, образованието, здравеопазването, миньори, металурзи… Ефектна групичка от шарено облечени ромки, дошли от пловдивската „Чистота”, оживяваха картината, приседнали настрани, докато на специалната трибуна, обърната с лице към парламента, се редяха синдикални лидери.
Синдикатите извисиха глас с чисто икономически искания за нови работни места и достойно заплащане на труда, като пренебрегнаха политическите искания за оставка на правителството. В декларация до Народното събрание, КНСБ предупреждава, че ако няма промени в бюджета за 2014-а, с които да се повишат доходите за работещите и да се подкрепят най-бедните сред тях, недоволството ще прерасне в социален взрив и последиците са трудно предвидими.
„Крайно време е да се чуе гласът на българския работник”, казва Петър Бунов, председател на синдиката на железничарите към КНСБ. – Много гласове се чуват в държавата, но не и на тези, които произвеждат. За тях трябва да се помисли повече, и най-вече за работещите бедни. Та ние имаме около 25 процента работещи бедни. Защото, ако вземем дори средната работна заплата, и тя вече не стига за един нормален живот. Да се помисли за условията на труд и по-доброто му заплащане, към това трябва да е ориентирана политиката на правителството”.
Никита Дерданов от „Напоителни системи” ЕАД е тук, защото:
„Повече от две години държавата не заплаща редовно положения наш труд. Имаме случаи, в които чакаме по два-три месеца, за да си получим заплатите. В крайна сметка и ние храним семейства. Протестираме и затова, че ни няма в бюджета, държавата е абдикирала от поддържането на общонационалните обекти. Нашия клон наблюдава и поддържа язовири, при един по-сериозен дъжд ще настъпи просто потоп”.
Встрани от синдикалния протест, двама от групата на „Ранобудните студенти”, която час преди това продължи да иска оставката на правителството пред парламента, се питат с усмивка защо ли КНСБ чак сега намира време за протест. Присъединяват се към исканията на синдикалистите, но: „Тъй като искаме да останем и да живеем в България”, казват те, „ще намираме различни форми на натиск върху правителството, докато подаде оставка. Ако една форма не даде резултат, ще минаваме към по-разнообразни и по-радикални, защото в крайна сметка целта оправдава средствата”.
Мерки, гарантиращи редовното изплащане на заработените заплати, законова промяна, свързана с криминализиране на невнасянето на социални и здравни осигуровки, са сред главните искания на КНСБ. За последното синдикатът настоява отдавна – и при предишните две правителства. И още: десетпроцентно увеличение на заплатите в бюджетната сфера, както и замразяване за седем години, в съответствие с Националното споразумение от 2010 година, на възрастта и стажа за пенсиониране за всички категории труд, а не само за най-масовата, трета категория за една година, както правителството предлага. Работещите в здравеопазването настояха за десетпроцентно увеличение на заплатите и с още десет на сто – за работещите в Спешна помощ.
„Не ни отнемайте надеждата”, извика от трибуната синдикалист от образованието. Миньорите са категорични, че НЕК трябва да започне незабавно разплащане с електропроизводителите, в това число и с работещите в мините. Впрочем, управляващите се чудят защо ли е този протест на синдикатите, след като голяма част от мерките са включени в програмата на правителството. „Но засега това са само намерения” – контрира синдикалист.