40571 | 22 ноем. 2013 | 12:49
Емил Спасов (вдясно) пробива към вратата на ЦСКА.
Димитър Николов е единственият човек, управлявал българския футбол, който завършва кариерата си зад решетките. Той е осъден за злоупотреба и разхищение заедно с двама от най-близките си сътрудници. Дали обаче в случая става въпрос само за тривиална измама?
Вместо стопанската милиция с разследването се занимава Държавна сигурност. На мушката са поставени и други знакови фигури от Българската федерация по футбол (чийто правоприемник е БФС), сред които треньорът на националния отбор Иван Вуцов. Присъдите са шокиращо сурови. Всичко прилича много повече на мащабна чистка, поръчана от горе, отколкото на борба с конкретно икономическо престъпление.
Издигане в йерархията
Николов попада във футбола като дългогодишен номенклатурен кадър от средно голям мащаб. Стига до заместник завеждащ отдел в ЦК на БКП. Има известен опит в спорта като председател на федерацията по лека атлетика. Именно там получава прякора си Мобуту (заради визуалната си прилика с нашумелия тогава президент на Заир - Мобуту Сесе Секо).
Когато на 14 юни 1979 г. е взето поредното решение на БКП за издигане равнището на българския футбол, Николов е прикрепен като първи заместник към новия шеф на федерацията Крум Василчев. През 1982 г. Василчев е освободен от поста и Мобуту оглавява еднолично централата.
Новият шеф не прави далаверите си сам, а действа в комбина със завеждащия международния отдел на федерацията Дочо Нанов и хонорувания инструктор към същия отдел Атанас Хаджийски. В известна степен те дори са по-важните хора в схемата, защото осъществяват контактите със западни мениджъри при уреждането на задгранични турнета и гостувания на чуждестранни състави в България. Използвайки ситуацията, двамата прибират комисиони, които слагат в джоба си, отделяйки дял и за Николов. В повечето случаи сумите не са големи за днешните стандарти, но за социализма са си истинско богатство. Така например мизата за едно от турнетата в Испания е 600 долара. За гостуване на „Б“ националния отбор в Бразилия тримата си разделят по 250 долара на човек, за мач на „А“ националния тим в Аржентина печалбата е 1000 долара накуп. Понякога мениджърите плащат от джоба си престоя на Мобуту и партньорите му зад граница - при заседания на УЕФА или на европейското първенство във Франция през 1984 г., но отново става въпрос за суми от порядъка на 500-600, максимум 700 долара.
Швейцарската афера
Най-големия си удар конспираторите реализират през 1982 г. на мач в Швейцария. Според предварителната уговорка всички разходи по престоя на българския тим трябва да се поемат от домакините. В последния момент обаче възникват непредвидени усложнения. В резултат родната федерация е принудена да плати със собствени средства. Швейцарците гарантират, че парите ще бъдат възстановени. И наистина след няколко седмици те депозират чек на стойност
34 344 швейцарски франка в местна банка. В София никой не е информиран за това и Николов решава да се възползва от ситуацията. Той изчаква една година, докато случаят отшуми. Чак тогава привиква Дочо Нанов, който заминава на командировка в Германия, минава през Швейцария и изтегля парите. Печалното трио си ги поделя.
В крайна сметка при ареста на Мобуту в кабинета му са открити 70 000 долара. У Нанов са намерени 13 650 долара и 5000 швейцарски франка. Той обаче има далеч по-дълъг стаж в „занаята“ още от времето, когато е завеждащ сектор „Международни връзки“ в ЦСКА.
За разлика от шефа на федерацията треньорът на националите Иван Вуцов се разминава с ареста.
Дочо Нанов сам иска да го арестуват Николов е задържан на границата по утвърдена процедура на Държавна сигурност. Планът предвижда шефът на федерацията да бъде закопчан на връщане от чужбина, за да няма възможност да задейства евентуалните си връзки по номенклатурна линия в опит да възпрепятства разследването. Затова се изчаква моментът, в който Мобуту заминава на европейското първенство във Франция през 1984 г. С него пътува и съучастникът му Дочо Нанов. Оперативните работници пропускат този факт и така се стига до невероятно комична ситуация. На гара Драгоман Мобуту е свален от влака и арестуван. Докато цивилните агенти го водят към автомобила си, след тях с два куфара в ръце подтичва Нанов с тревожни викове: „Другари, а мен?“. |
Бившият началник-отдел в VI-то управление на Държавна сигурност Димитър Иванов свидетелства в мемоарите си, че Николов е следен под лупа две години и за това време са били документирани „криво-ляво“ няколко случая на злоупотреби. Част от тях са откровени битовизми, като 10 кг риба, изпратени от „Ботев“ Враца за сватбата на футболния началник. Нещо повече - Иванов признава, че присъдите са били „неочаквано сурови“. Бившият офицер официално оповестява нещо, за което отдавна се говори под сурдинка - че на мушката е бил взет и треньорът на националния отбор Иван Вуцов. Той също е следен две години, подобно на Мобуту, макар доказателствата, събрани срещу него, да са далеч по-незначителни. След задържането на Николов наред е Вуцов. Заповедта за ареста му е подготвена, но буквално пет минути преди екипът да тръгне към летището, за да посрещне връщащия се от чужбина национален тим, тя е отменена. Според Иванов това е станало след намеса от покровители на треньора в ЦК, сред които Емил Христов.
Изкупителна жертва
По принцип така би трябвало да се подсигури и Николов. При неговата номенклатурна позиция той има далеч по-широки възможности за измъкване. Необходима е обаче изкупителна жертва, която покрай своите да поеме и чужди грехове.
Като цяло управлението на Мобуту във футболната федерация върви гладко, но колкото и да се опитва, шефът няма как да угоди на всички. Обикновено конфликтните казуси са дребни и касаят предимно провинциални отбори, а такива лесно се забравят. През пролетта на 1984 г. Николов прави една фатална грешка. „Левски“ и ЦСКА се срещат в последния кръг на „А“ група в мач, който трябва да определи шампиона на страната. „Червените“ са в серия от четири поредни титли, но големият им отбор, отстранил „Ливърпул“ две години по-рано, постепенно започва да залязва. „Левски“ пък разполага с генерация, която тепърва ще върви нагоре. И двата отбора имат могъщи покровители. Николов и подчинените му отлично знаят, че съдията ще бъде следен под лупа и затова решават да поканят рефер от чужбина. Последното далеч не е безпрецедентен случай в историята на дербито и обикновено върши работа. Този път се спират на западногерманския съдия Дитер Паули, утвърдено име в Европа. Паули пристига в София и както си му е редът в подобни случаи, получава традиционния домакински банкет в Боровец. На другия ден „Левски“ побеждава с 3:1, отмъквайки титлата под носа на ЦСКА, който би станал шампион и с равенство. „Червените“ са водили в класирането през по-голямата част от сезона. Както винаги могъщият покровител на „червените“ Милко Балев (за него вече стана дума и в предишни части на поредицата) е бесен, привиквайки на килимчето началниците на „Армията“. Те обаче са си написали домашното предварително. Оказва, че от Борисовата градина предвидливо са пратили човек с видеокамера на банкета в Боровец. Записът е показан на Балев, за да оправдае загубата с мотива, че Паули е подкупен.
Това е последният „пирон в ковчега“ на Николов. Реално съдбата му е решена далеч преди скандала с Паули. Дори се твърди, че покрай Николов е трябвало да изгорят и няколко от по-известните за времето съдии, но тъй като никой от следствените не свидетелствал срещу тях, тази част от плана пропаднала.
Поне 500 души са уличени
Няколко месеца след ареста на Николов Политбюро на ЦК на БКП се събира да бистри наболели обществени проблеми, в това число и футболни. На заседанието главният идеолог на партията по това време Стоян Михайлов изплюва камъчето. „Ние като Политбюро на ЦК на БКП капитулирахме, нищо не направихме с черните каси и рушветите. Защо? Защото се оказа, че трябва да вкараме в затвора около 500 души - секретари на окръжните комитети на партията и заместник-председатели на окръжните народни съвети“, обяснява Михайлов.
500 със сигурност не, но един - без проблем...
Шампионският отбор на „Левски“ от 1984 г.
Килията го съсипва психически Мобуту не излежава и половината от 18-годишната си присъда. След време наказанието му е намалено на 12 години. Пратен е в Централния софийски затвор, където става шеф на домакинския отряд - длъжност, осигуряваща максимално лек режим и привилегии. Възползвайки се от правото да се труди (два работни дни се броят за три излежани) и доброто си поведение, Николов излиза на свобода след шест години. За разлика от съкилийниците си Нанов и Хаджийски, които продължават професионалната си активност, той не успява да се възстанови психически. Умира след продължително боледуване през 1996 г. с дълбокото убеждение, че е бил репресиран. |
(в. Преса, печатно издание, брой 319 (670 от 22 ноември 2013)
Мобилна верси
RSS
