14639 | 22 ноем. 2013 | 14:41

През 2013 г. скритата икономика ще струва на държавната хазна близо 246 млн. лв.

Делът на скритата икономика в България се е увеличил през 2013 г. както сред бизнеса, така и сред населението, показва годишният анализ на Центъра за изследване на демокрацията /ЦИД/. Бедността, тежките условия на пазара на труда и икономическата пасивност създават благоприятни условия за развитието на скритата икономика. Тези фактори се допълват от смяната на правителството през лятото и политическата нестабилност в страната. В същото време, този тип икономика се свива като дял от БВП през последните десет години.

"През 2013 г. скритата икономика ще струва на държавната хазна близо 246 млн. лв.", показват данните на ЦИД. Това са загуби от укрити социални и здравни осигуровки поради деклариране на по-нисък от реалния доход или пък недекларирани приходи. Данните от анализа сочат, че близо 14 процента от работещите в България са получили повече пари от официално декларираните.

Един пример. Служител в офис се подписва на месечна заплата от 1000 лв. Той и работодателят му плащат социални и здравни осигуровки върху тази сума. Реалната заплата, обаче, която работодателят плаща, е двойно по-голяма – т.е. 2000 лв. Така върху разликата не се начисляват данъчни осигуровки, а тя се изплаща от т.нар. „черна каса”.

Другият проблем в България са измамите с ДДС. По данни на ЕК, загубите за страната ни от злоупотреби с косвения данък се изчисляват на 1,2 млрд. лв. От Националната агенция по приходите обаче твърдят, че проблемът не е толкова сериозен – България е под средното ниво за ЕС, дори под данните за Белгия. Безработицата достига вече официално почти 13 процента, а ниската производителност и цената на труда все повече посивяват икономиката ни. Според проф. Иван Ангелов от Икономическия институт на БАН истинската безработица е около 20 процента. Скритата икономика в България продължава да бъде основна пречка пред икономическото развитие. Според различни изчисления около 1,45 млрд. лв. годишно се губят от укриване на ДДС и социални осигуровки.

„Факт е, че България за последните 5 години след влизането си в ЕС не показва спад в сивия сектор и нормализиране на икономиката”, коментира темата Руслан Стефанов от ЦИД. Обществените поръчки у нас са един от факторите, генериращи корупция и укриване на доходи.

„Българските политици са влюбени в мегапроектите, а те навсякъде по света са свързани с най-сериозните възможности за измами, за укриване на доходи, за корупция – казва Руслан Стефанов от ЦИД. – И когато органите за противодействие са слаби, възникват опасности или рискове от създаване на сериозни потоци от сиви или недекларирани плащания”.

Слабостите на българската икономика са силните олигархически структури и неформалните социални и икономически системи. Това мотивира незаконните дейности във всички сектори. Напоследък нашумя темата за офшорките и тайните сметки в чужди банки на редица известни български политици. „Наличието на сметки в чужбина обикновено е укрит доход в миналото или корупционно плащане”, казва Руслан Стефанов.

„Българските органи имат изключително нисък капацитет за разкриване на пране на пари – продължава Руслан Стефанов. – В момента имаме много сериозен политически случай, какъвто е този на бившия заместник-председател на Народното събрание Христо Бисеров. Сигналите идват отвън. Защо винаги политическите действия изпреварват действията на органите на реда? Това е много показателно за начина на придвижване на информацията. В другите страни медиите и политиците научават новината след разследващите органи. Т.е., след като прокуратурата си е свършила работата в съответното бюро за финансово разузнаване, което си е свършило работата с данъчни органи, митници, с комисия за финансов надзор. Ако на високите равнища имаме проблем с правоприлагането, няма начин да очакваме тези органи да свършат работа на нивото на обикновения гражданин и данъкоплатец. Хората виждат сериозни нарушения, които не се преследват на високо политическо равнище.”

„Това са деморализиращите ефекти за тези, които са в светлата икономика”, коментира от своя страна проф. Иван Ангелов, като припомни поговорката, че „законът е врата в полето”. Въпросът е, кой минава през нея и кой я заобикаля.