35887 | 23 ноем. 2013 | 09:18

Артилерийският полк в Асеновград остана единствен в цялата армия.

Родният професионален войник днес няма нищо общо с наборния боец, когото помним. Платеният рейнджър е със статут на държавен служител на На малката снимка - полк. Димитър Илиев, командир на единствения артилерийски полк в армията. особена служба. Той прекрачва в 8 часа сутрин портала и напуска в 17 часа. „Войниците са на свободен режим. Много от тях живеят на квартири, тъй като не са от града. В 13,30 часа имат обедна почивка и се хранят навън. Тези, които са наблизо, отскачат до дома. Никой не е длъжен да яде в казармата. Едни си носят сандвичи, други отсядат в близките капанчета, трети си поръчват пица или топла скара“, казва капитан Петър Йорданов от артилерийския полк в Асеновград. Той е помощник-началник в отделението по логистика. По закон задължителна храна се полага само на караула и на денонощния наряд.

Параклисът в полка в Асеновград трябва да е готов на 11 март догодина, когато е празникът на артилерията.

Артилерийският полк в Асеновград остана единствен в цялата армия. Допреди няколко години полкът беше артилерийска бригада и се командваше от генерал. Реформата обаче свали ранга на поделението и редуцирането на личния състав започна от щаба. Най-големите уволнения бяха миналото лято заради реорганизацията на войските, наложени от Бялата книга за отбрана, която ГЕРБ написа. Тогава в поделението

бяха съкратени 400 щата

„В тази бройка влизат и свободните места, защото умишлено поддържахме не комплект, тъй като няма смисъл да назначаваме хора, след като предстоят съкращения. На около 250 души не можахме да предложим длъжности и те напуснаха. Сто от тях се уволниха, останалите отидоха в други гарнизони“, уточнява командирът на полка полковник Димитър Илиев и добавя: „Иначе има желаещи за войнишка служба при нас. Всеки ден ми се обаждат и питат. От миналата година досега напуснаха 30 бойци. Войнишкият състав в момента е попълнен 85 процента, така че можем да вземем още хора, но трябва разрешение от министъра на отбраната, за да го направя. За последно тук нови бойци са приемани през 2009 г. Оттогава приоритетно се попълват двете основни бригади на Сухопътните войски в Карлово и Стара Загора.“

Засиления интерес към войнишката професия

офицерите в полка обясняват с икономическата криза и безработицата. Заплащането не е високо, но има предимства - сигурно е, а социалните и здравните осигуровки също са абсолютно гарантирани. Начинаещ войник започва с 602 лева основна заплата. Към нея се начисляват 15 процента за работа в отбраната плюс 60 лева порцион за храна. Като се приспаднат данъците, в джоба му влизат малко под 700 лева. Тъй като в гарнизона няма служебни квартири, повечето войници са на свободен наем. Цените тук са между 100 и 200 лева. МО компенсира част от този разход, като за сам боец в Асеновград се полагат 65 лева квартирни пари. Войникът тук трябва да живее на месец с около 600 лева. Ефрейтор Александър Иванов е мерач на оръдие и със 720 лева издържа семейство - безработна съпруга и малко дете, и си плаща наема. Войникът постъпва на служба, като подписва договор за 3 години, който, ако реши, подновява пак на всеки 3 години.

Артилеристите на полковник Илиев са на пряко подчинение на командира на пехотата. Полкът е средство за обща огнева поддръжка и стане ли война, влиза в бой само с негова заповед. Дивизионите му са въоръжени с реактивна система „Град“.
Съставът, който обслужва гаубицата, е 9 души.

Снарядът му е 43 килограма

без гилзата със заряд, която тежи 8 килограма. Цената на реактивен снаряд на „Град“ е 3270 лева, а на гаубицата - 750 лева. Така всеки може да си направи сметка колко пари излитат във въздуха за секунди и че за бойната подготовка на войските трябват сериозни финансови ресурси. Въпреки че въоръжението на полка е добро, то все пак е морално остаряло. Повечето от системите са от 70-те и 80-те години на миналия век. По време на бойното им използване преобладава ръчният труд особено при пълненето на снарядите и насочването за разлика от съвременните западни аналогични системи, при които всичко е автоматизирано. Затова в артилерийските разчети жени пълначи няма. Те служат предимно в отделенията за управление на огъня, където се правят изчисленията и корекциите на стрелбата.

За всички - войници, сержанти и офицери, работният ден започва в 8 ч. Преди да стартират редовните 6-часови учебни занятия, има 15 минути за сутрешен преглед (развод) - за проверка на външния вид на войниците. По време на развода се вдига и знамето. После се раздава личното оръжие и започват занятията. „Когато имаме тактически и командно-щабни учения или бойни стрелби, разписанието за деня се съобразява с техния план и часовете може да се променят“, обяснява подполковник Красимир Ташев, началник на щаба. Следобед се дават указания за следващия ден, а ръководителите на занятия провеждат самоподготовка. Ако се налага техника да излиза навън, тя непременно се обслужва, преди да се прибере за нощуване в автопарка. Всеки ден се прави и боен разчет. Точно в 17 ч. се снема знамето и работният ден в полка приключва.

Бойци с доброволен труд строят параклис в поделението. Кръстили са храма „Свети Георги Победоносец“. Средствата се набират от дарения. Всички дават пари, кой колкото може - от последния редник до командира. В полка служат и войници мюсюлмани. Те също заделят левчета от заплатата си за благородното начинание. Досега са събрали общо 12 хиляди лева. 

(в. Преса, печатно издание, брой 320 (671 от 23 ноември 2013)