28553 | 23 ноем. 2013 | 10:59

Тръгнахте да правите демократска република, а направихте тиранско-деспотска система.

Като заваляха страшни смешки и смешни страшки, та цяла година. Знаете ли, че по въпросите, които ни измъчват през този политически сезон, съвсем конкретно се е произнесъл и Левски? Не знаете?! Ами не знаете, защото не се е произнасял. Едно „негово“ предсмъртно писмо обаче обикаля

със свръхзвукова скорост

сайтовете и социалните мрежи. В него Васил Левски бил написал: „Байовци, ето че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата, преди да сме видели края на нашите въжделения. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни, да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка...

За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно - смърт, смърт, и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри, наказанието е смърт, смърт, и пак смърт.“ И т.н. в този дух - тук-там с произволно примесване на най-известните фрази на Апостола.

Писмото е датирано 1873 година, макар и от птичи поглед да му личи, че е писано от някой среден познавач на Левски през 2013 година. Въобще не се съмнявам в добрите намерения на компилатора. „Кажи ми един, единствен, едничък човек, на когото мога да вярвам, за да го слушам и да се ориентирам какво става“, помоли тези дни една позната. Тя много търси такъв човек и обеща, като го намери, да услужи и на мен с името му.

Ние, живите, вече не сме си достатъчни. Нужен ни е авторитет, свързан с небесата - Ванга е подходяща, защото е дваж свързана с небесата - и приживе, и сега. Оказа се, че Ванга се е „произнесла“ по всички сегашни събития по дати и в детайли, но има неверници, които се съмняват. Не всеки вярва на Ванга. Всеки вярва на Левски. Можете ли да си представите как всички гладуващи за ориентир българи се втурват към библиотеките и започват да четат сборника „Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски“ със съставители Иван Унджиев и Никола Кондарев? Това е книгата, в която са публикувани всички известни писма на Апостола, т.е. не е сред читателските хитове.

Обаче измисленото писмо стана интернет хит. Изработено е по макрецепта (от „Макдоналдс“) и не се различава от многото макпродукти, с които заместваме истинската храна за стомаха, за душата и за ума. Може и да не са съвсем истински, със сигурност не са безвредни, но са бързи и евтини. Залъгват, засищат. Пасват на бързия и повърхностен живот. Подхождат ни. Левски винаги ни е ориентирал и по тази причина желаещите да дезориентират целия свят американци искат да го премахнем от учебниците си -

това е другата фалшификация

която покрива с бръснещ полет мониторите. С детинска наивност се разпространява като верен следният нелеп текст: „Американският посланик е изпратил писмо до българския парламент, в което иска Васил Левски да бъде постепенно изваден от учебниците по история като неудобен за световната демокрация. Ето и аргументите му: „…ние смятаме, че е добре да преразгледате отношението си към Левски, когото вие смятате за национален герой и борец за свобода. След задълбочен анализ на неговите писма от наши специалисти по глобална политика и световна сигурност, ние установихме, че те представляват пречка за утвърждаването на демокрация, толерантност и свобода в обществото. Нашите специалисти установиха, че от съвременна гледна точка Васил Левски е по-скоро терорист…“

Това писмо обикаля сайтовете и социалните мрежи и в нито един от десетките форуми под него не открих човек с трезв разум и чувство за хумор, който да е разбрал, че писмото е измислица. Форумите са пълни с толкова гняв, че не стават за цитиране, да им берат кахъра Съединените щати, на които сме се заканили колкото няколко алкайди.

Тъкмо спасихме Левски от американците и ето, че

европейците искат да ни вземат Тракия

„Събудете се! Опасни са! Продадоха част от България (засега Тракия), остана им само да реализират сделката. Продавачът е делегацията на българските социалисти, пазарлъкът се прави в една от залите на Европейския парламент. Новата държава вече е на картата!“ Събуждам се, гледам картата. Виждам, че в жълто е оцветена географската област Тракия, която като всяка физическа, а не политическа карта изобщо не се съобразява с държавни граници и се простира в България, Турция и малко в Гърция. „В Турция никога не е имало Тракия!“ - пише един форумец, който по всяка вероятност в друг форум настоява Турция да върне имотите на тракийските бежанци.

За регионално сътрудничество в район Тракия в Брюксел се говори от 2006 година. Идеята не е нито да се възстановява Одриското царство, нито да се прави териториално нова държава, а да се създаде сътрудничество за укрепването на един регион. „Все пак трябва да бдим“, въздъхва по този повод Божидар Димитров, който вече изглежда

като един толерантен глобалист

на фона на новите бдящи над българщината.

В какво се предполага, че може да повярва един народ, чиито новини все повече не се различават от „Комиците“, „Столичани в повече“ и други тъжни смехории? В това, че бежанците в никакъв случай не бива да се настаняват край Карлово, за да не изпасат розите. Какви рози, те са канибали, ядат хора. Бежанците влизат в магазина, пълнят торбите и излизат, без да плащат (официален аргумент на участник в предаването „Референдум“ на обществената телевизия). А мургавите брадати хора ходят с дълги роби, за да прикриват под тях динамит.

От параноята „Телефонът звънна тревожно“ се роди смешката „Телефонът звънна някак международно“. Напреднахме, сега телефонът звъни международно тревожно. Целият свят е против нас. Травматичното ни мислене вижда враг зад всеки ъгъл в действителността и зад всяка публикация във виртуалността. „Защо вярвате на тази измислица, че американците искат да премахнем Левски от учебниците?“ - попитах една възмутена от американската намеса във вътрешните ни работи. „Защото в България вече всичко е възможно“, отговори тя. „А защо не вярвате, че можем да си направим живота такъв, че той да не зависи от ничия намеса?“ Отговор: „Защото в България вече нищо не е възможно.“

Люшка се махалото ни

от „всичко е възможно“ до „нищо не е възможно“, клатушкаме се, губим здравата почва под краката си, люлеем се - до повръщане, до загуба на ориентация, до халюцинации. Кой ли ми вярва, като ги говоря тези неща. Я по-добре да взема да компилирам едно писмо от името на Левски, при това ще прибавя от себе си само първото изречение: „Байовци, много яко сте изперкали. Тръгнахте да правите демократска република, а направихте тиранско-деспотска система. Не се настъпвайте по краката, вземете факти в ръцете си. Кажете на ония там горе, че народната работа стои над всичко - да си кажат един друг кривиците и да се захващат за работа. Напред и не бойте се!“ 

(в. Преса, печатно издание, брой 320 (671 от 23 ноември 2013)