20665 | 23 ноем. 2013 | 13:38

В България само Лили Иванова е звезда! Нейните песни лекуват и възпитават.

 -Елен, каза, че ще споделиш голяма новина. Благодаря ти, че избра „Преса“ да го сториш!

- Наистина новината е голяма. Поне за мен. Вече съм част от трупата на Народния театър и от 20 ноември репетирам руската съвременна пиеса „Аншлаг“. Чаках 7 години за тази чест, защото първия път, когато ме поканиха в Народния театър, ми се размина при много странни обстоятелства, които не искам да коментирам.

- Някой попречи ли ти?

- Да кажем, че съдбата реши тогава, че още не съм готова. А съдбата винаги си има своите посредници, които действат вместо нея (усмихва се иронично).

- А какво ще стане с „Престъпления на сърцето“ - пиесата, в която играете заедно с Яна Маринова и Деси Бакърджиева?

- Някак си не можем много да я реализираме. Не я играем много, за съжаление.

- Три красиви жени на една сцена, да не се хващате за косите зад кулисите?

- Не! В този случай не се получи. На мен за втори път ми се случва тази конфигурация...

- Да, във филма „Шивачки“ пак бяхте три красиви актриси...

- Да, но има огромна разлика. Първо, всички сме на възраст, в която сме доста помъдрели. Те са малко по-големи от мен. Аз почти ще стана на 30 и вече съм си научила урока как да вирее човек в една среда, как да прави компромиси и да не смесва работата с личните отношения. Яна и Деси са широко скроени жени, бохеми в най-хубавия смисъл, с чувство за хумор... Докато работехме, много се забавлявахме. Ние се приемаме и се уважаваме една друга без сянка от съперничество. Те са доказали себе си, имат своите успехи. Знаят кои са като актриси и липсва дребнавото коя е по-, коя е най-.

- А и никоя от вас не е получила награда за пиесата. През 2008 г. ти спечели годишната филмова награда за главна женска роля с филма на Людмил Тодоров „Шивачки“ и предизвика неприязънта на партньорките си Алекс Сърчаджиева и Вили Марковска.

- Само не мога да разбера защо до ден днешен ме питат защо ми се разсърдиха, вместо да попитат тях. Това е отдавна забравена тема за мен. За всеки идва времето в автобиографията му да пише „най-добър актьор“.

- При теб май дойде рано?

- О, прекалено рано дори! Аз въобще не бях готова. След тази награда вратите се затвориха пред мен, вместо да стане обратното. Честно да ти кажа, дори започнах да съжалявам, че ме наградиха.

- Казваш, че нямаш никакви връзки в артистичните среди.

- Да, нямам. Моите приятелства са извън тях. А е много важ­но да имаш.

- Но ти си израснала в театъра?

- Да, така е. Баща ми, когото изгубих, когато бях на 4 годинки, беше актьор. Вторият мъж на майка ми - също. Наричах го „чичак“. На сцената съм от 16-годишна. Но гилдията не прощава да й обърнеш гръб и да решиш, че сам воинът е воин. Ти трябва да спазваш техните неписани правила. И това е открай време. По трудния начин разбрах, че трябва да се съобразяваш. Сега вече другояче мисля. Много се радвам, че вече съм в Народния театър! Нямам представа какви са нравите там, но знам, че в един колектив човек трябва да бъде внимателен и да прави компромиси.

- Но ти в един момент заряза всякакъв „колектив“ и се отдалечи от професията си, а това не се прощава.

- Така се случи. Затова възприемам случващото се като моето второ начало. Възприемам „Денсинг старс“ и пиесата с Деси и Яна като втори шанс, защото известно време бях извън играта и ми беше трудно да започна отначало. То и сега ми е трудно, още не съм навлязла, но бавничко, полека... Воденето на „Лорд ъф дъ шефс“ сякаш не бе сполучливо за мен като актриса, докато „Денсинг старс“ пак е риалити шоу, но беше моят формат. В него се изявих не само като актриса, а и като танцьорка. Преди него хората не подозираха, че 14 години съм играла класически и модерен балет.

- И сега как живееш без златната си клетка?

- (въздъхва) Това клише си го харесаха журналистите, а моята връзка с Александър беше много нетипична. На хората много им се искаше да ме сложат в графа „златотърсачка“, но нямаше как да се случи. Не беше така! Не можеха да възприемат, че и двамата сме изключително нестандартни личности. В крайна сметка какъв е грехът да бъдеш с богат, умен и успял мъж?! В България за това те анатемосват, а всеки някъде дълбоко в себе си мечтае да му се случи. Хората разсъждават елементарно и казват: „Тя защо не е с беден мъж?“ А не се замислят, че когато се влюбваш в такъв човек, има защо. За да е постигнал реализацията си, той има потенциал не само да прави пари, а и за много други неща. Въпрос на избор, хора! Развивайте се! Много лесно е да се завижда и да се слага в клише. Аз Александър ще го защитавам до последно!

- Какъв е личният ти урок?

- Той е свързан със свободата, с личното пространство. С това, че човек може да направи много компромиси в името на любов­та, но никога не и със себе си. Не бива да позволяваш да те променят. Ти можеш да се променяш, но не и под диктат.

- Очевидно се наслаждаваш на свободата си, защото напоследък казваш, че нямаш нов мъж до себе си.

- Наистина нямам! На клюкарите много им се иска да имам и непрекъснато ме свързват с някого. Сякаш са ме набелязали и си ме дъвчат. А това никак не е

сладко. Другото, което ме изумява, е как хората, които не са свързани с шоубизнеса, се връзват на всякакви глупости и си харчат парите за жълти парцали. Та те не им носят никаква храна за душата! Не се пише артистите как играят, а кой с кого си ляга, кой колко пари взема... Случвало ми се е някой да ми каже: „Много добре ти стоеше роклята, страхотно излъчване на сцената.“ Това означава, че или няма какво да ти каже, или не иска да те обиди. Но за мен е нормално. Всякакви неща съм чувала.

- Ходила си на регресивна терапия? Това не е ли опасно?

- Да, обаче аз съм търсач. Това не е първото опасно нещо, което съм правила. Регресивната терапия е уникално изживяване, но човекът, който ти го прави, трябва много добре да знае какво върши...

- ...Иначе може да остави съзнанието ти в миналото...

- Не, не може, 70 процента от съзнанието ти е в миналото, но 30 на сто са в настоящето и ти присъстваш. Хипнозата не е пълна и не е толкова опасно.

- Какъв е резултатът?

- Разбираш много неща, даваш си сметка, че не си жертва, че всичко има своето обяснение. Терапевтът те връща в минали прераждания, но твоят личен „харддиск“ решава къде да те върне. Т.е. той те връща в животите, които може да ти помогнат в сегашното ти превъплъщение. Да решиш сегашните си комплекси, страхове, фобии. Терапията те променя, ти израстваш духовно, успокояваш се и започваш по-добре да разбираш кой си.

- В популярната представа за регресивната терапия битува, че разкриваш каква си била в предишни прераждания - френска селянка или индиански вожд?

- Няма такива неща. Хората живеем с илюзията, че сме били Клеопатра или Александър Велики. Не съм била нито един от тях. Върнаха ме доста назад, изживях 10 прераждания. Оказах се един много стар дух и животите, през които съм преминала, са били много тежки. В един от тях аз съм инвалид без крака. Неслучайно в сегашния си живот имам странна фобия. Когато се возя в автомобил, винаги си държа краката. Изпитвам атавистичен страх, когато видя човек в инвалидна количка. Не ми е чуждо, а изпитвам ужас. Не мога да ти го опиша, но поне имам обяснение за това. В нито един от досегашните си животи не съм била надарена с красота. За първи път ми е дадено. Доста прераждания съм била мъж. Човек има духовна еволюция и градира. Всеки, който се ражда с талант и красота, той ги е изстрадал и заслужил. Затова не бива да се завижда: „Виж го какъв е късметлия!“ Талантите не идват от късмета, те идват от други натрупвания. Аз съм щастлива! Много е важно как разбираш щастието. Това са много лични неща и сигурно някои ще ги приемат като приказките на Шехеразада, но след като разбраха, че съм била на регресивна терапия, доста хора ми писаха във Фейсбук да им разкажа повече. Много харесвам добронамерените хора и ги усещам. Може би защото не се влияя от чуждото мнение. Просто знам, че законите са различни при хората. Те може да имат кармични отношения, които не се отнасят до мен. От друга страна, не знам защо някои се занимават с мен. Толкова е кратък животът. Може да съм егоист, но аз се занимавам само със себе си.

- Внимавай! Може и да ти хареса. И после, който и да те ухажва, все ще му намираш кусур.

- И това го има. Права си. Аз съм много позитивен човек, но не съм лесен характер. А ухажорът зависи от теб - доколко ти ще му позволиш да ти бъде ухажор. Някой задава „Аз те харесвам“. Ако е интелигентен, ще го направи деликатно. Простакът ще действа брутално. Но така или иначе ти решаваш дали да позволиш или не. Може да приемеш букета и да кажеш: „Благодаря, но не проявявам интерес.“ Пък и на мен летвата ми е висока. По-прекрасен мъж след Александър не съм срещала.

- Би ли се върнала при него?

- Не знам. Говоря за него с добро чувство, наричам тази любов „Уно аморе гранде“, но - не знам.

- Може да имаш и втора „аморе гранде“.

- Каквото Господ реши, той ще направи нещата както трябва. Крайно време е да спра да плащам данък „обществено мнение“. Нито съм крадла, нито съм убиец. Но вече ме притеснява да показвам личния си живот. Страх ме е, че ще ми го унищожат, опошлят и омърсят. Искам да запазя хубавите неща за себе си. Може би и това ме възпира да гледам към нова връзка. В един момент имам чувството, че съм престъпник - с който и колега да поговоря, веднага ме слагат в едно легло с него. Как ще го възприема човек, който след време ще е с мен, как ще ми вярва?!

- Я да си говорим за нещо по-ведро. Напоследък изглеждаш страхотно. На какво се дължи?

- По време на „Денсинг старс“ се сближих с гримьорката Виктория Стефан. Тя ме покани да си направя серия от процедури, при които в дълбоките слоеве на кожата се вкарва чрез кислород под високо налягане 95% чиста хиалуронова киселина и серум от естествени антиоксиданти - алое вера, зелен чай, екстракт от джинджифил, жълт лапад, екстракти от кора на мандарина, от маслини, от бамя, от африканска брезова кора плюс богат комплекс от витамини.

- О, това е интрасютикълс, наричат го терапията на Мадона.

- Да, тя си има такъв апарат у дома. Кожата ти направо светва. Ще взема да й звънна на Мадона да прати един такъв уред и на мен.

- Що да не прати жената? Нали и двете имате „звезден“ статут.

- Ей, хич не го харесвам това определение „звезда“ у нас. Звезда е човек, който блести отвътре, който свети, който дава любов и нещо смислено. Не е звезда онзи, дето се снима по кориците и говори пълни дивотии по телевизията. В България само Лили Иванова е звезда! Нейните песни лекуват и възпитават. Тя е пратеник, вселена! Човек трябва да е развит като добродетел, като духовност, за да бъде звезда. Такъв човек не може да бъде дребнав, злобен и да дава лош пример. Той свети на небето, той е недостижим! 

(в. Преса, печатно издание, брой 320 (671 от 23 ноември 2013)