31105 | 1 юни 2012 | 14:09

Основните политически рискове за България са намаляващият растеж и влиянието на Гърция, пише Агенция "Ройтерс"

Дясноцентристкото българско правителство до този момент успя да премине през дълговата криза в Европа с малко щети благодарение на строгата фискална политика и големите резерви, но остава силно изложено на влиянието от съседна Гърция, пише "Ройтерс" в анализ за ключовите рискове пред България.

Подкрепата за управляващата партия ГЕРБ, ръководена от премиера Бойко Борисов, остава силна, въпреки бюджетните съкращения и непопулярните реформи. Борисов беше избран през юли 2009 г. и консолидира властта със спечелването на местните и президентските избори през октомври м. г., пише агенцията. 

България е най-бедната държава членка на ЕС, но и една от страните с най-нисък дълг. Тя води предпазлива фискална политика, включваща замразяване на заплатите в държавния сектор и на пенсиите за три последователни години, за да намали натиска върху валутата си, която е обвързана с еврото.

В анализа си "Ройтерс" посочва основните политически рискове за България. Това са намаляващият растеж и влиянието на Гърция.

Износът извади България от рецесията през 2010 г., но спадна заради намаляващия растеж на основния й пазар, еврозоната. Европейската комисия и МВФ прогнозират растеж от около 0,5% до 0,8% тази години спрямо 1,7% през 2011 г. Българското финансово министерство запазва оптимизъм, като прогнозира растеж от 1,4% и смята, че все още може да постигне целта за бюджетен дефицит от 1,3% от БВП дори с растеж от 1%.

Най-сериозният риск идва от южния съсед на България. Около 7% от износа на България е насочен към Гърция, а контролирани от Гърция банки контролират една четвърт от банковата система на страната. България е изправена пред нарастващ натиск от финансовите пазари заради влиянието на Гърция и разходите по обслужването на суверенния й дълг се увеличиха с повече от една четвърт през последния месец. Ключовият тест за България ще бъде продажбата на петгодишните еврооблигации на стойност 950 милиона евро, планирана за края на юни.

Фискалните резерви намаляват до около 4,5 милиарда лева (2,9милиарда долара) спрямо 8 милиарда лева преди кризата и боновете са най-добрата възможност на България да изплати евробоновете за 818 милиона евро, чийто падеж ще настъпи през януари 2013 г. Държавният дълг е само 15,3% от БВП, но България трябва да продължи да намалява бюджетния си дефицит и да засилва фискалните си буфери, за да предпази валутата си, обвързана с еврото, и да убеди пазарите, че може да се справи с идващите от Гърция рискове.

МВФ призова България да запази фискалния си резерв вместо да го изчерпва. Фондът препоръча на правителството да не инвестира средствата от Сребърния фонд в държавни ценни книжа, което също така може да доведе до кредитния рейтинг на страната.

Какво трябва да се наблюдава:

- Дали икономическият растеж ще отговори на прогнозите на правителството? Това може да увеличи разходите по обслужването на българския дълг.

- Дали България ще може да стъпи на международните пазари при разумна цена, за да рефинансира боновете си или ще бъде принудена да разчита само на местни средства или да потърси помощ от МВФ?

- Дали ще може да смекчи последиците от нарастващите проблеми с дълга в Гърция, особено в случай на фалит или излизане от еврозоната?