15973 | 25 ноем. 2013 | 13:03

Сделката с Янукович е пореден външнополитически триумф за Путин

„Получи се ефектно: като да отмъкнеш булката пред олтара.“ Така духовито анонимен руски дипломат коментира внезапното решение на Украйна да се откаже от споразумението за асоцииране с ЕС и вместо това да потърси подобрение на отношенията с Москва. Киев обяви, че зад злощастния край на флирта с Брюксел се крият изцяло икономически съображения.

На Запад обаче видяха поредна демонстрация на „бруталния натиск“ на Кремъл над бившите съветски републики. Опозицията обвини президента Виктор Янукович, че в сигурната прегръдка на майка Русия вижда гаранции за нов мандат. А за хилядите украинци, излезли по улиците в знак на протест, денят, в който обратът настъпи, остана с името „черния четвъртък“.

Извиване на ръце

Решението на Киев е пряк резултат от мистериозна среща между Янукович и Владимир Путин на 9 ноември в Москва, съобщават украинските медии. Посланието на Кремъл на нея е било кристално ясно: по-евтин газ и край на икономическите санкции срещу загърбване на споразумение с Брюксел и присъединяване към митническия съюз между Русия, Беларус и Казахстан.

През последните месеци Кремъл наложи тежък пропускателен режим за украинските стоки на руския пазар, загубите от което в Киев изчисляват на 2,5 млрд. долара. Според Янукович потенциалните щети от нови санкции на Москва може да достигнат над 15 млрд. долара. И това в момент, когато страната е затънала в рецесия с огромни външни дългове и без достъп до международните капиталови пазари.
През октомври „Газпром“ обяви, че страната й дължи 882 млн. долара. „Украйна е разорена, а просяците не могат да избират“, написа тогава сп. „Икономист“.

„Дадохме да се разбере, че ако се обвърже с Брюксел, Киев моментално ще почне да търпи финансови загуби. Докато обратният вариант ще донесе незабавни дивиденти“, заявява правителствен източник от Москва пред Ройтерс. Според специалисти Украйна може да се надява на намаление от до 250 долара за 1000 куб. м газ при настояща цена от 400 долара.

Криви сметки

Към икономическите доводи се прибавиха и откровените заплахи на съветника на Путин Сергей Глазев, че Москва може да подкрепи руските сепаратисти в Източна Украйна.

С 46-милионното си население и богатите природни ресурси страната е потенциален атрактивен партньор на ЕС. Присъединяването към блока е подкрепено от 58% от населението срещу едва 15%, които предпочитат съюз с Русия. Въпреки това Брюксел няма с какво да отговори на конкретните икономически предложения на Кремъл. Евентуално споразумение за асоцииране предполага тежки реформи срещу дългосрочни ползи. Корупцията и слабите институции няма да позволят незабавно привличане на външни инвестиции, част от промишлеността ще се окаже задушена заради неконкурентността спрямо европейските стоки, а привеждането на индустриалната база към европейски стандарти ще струва милиарди.

Същевременно инициативата „Източно партньорство“, чиято основна цел е разширяване влиянието на Брюксел сред шест бивши съветски републики, не гарантира еврочленство в близките години. На фона на икономическите тегоби в ЕС планове за скорошно разширяване няма. Още през август тези доводи накараха Армения да се откаже от споразумението.

В случая с Украйна допълнително усложнение е и настояването на Брюксел за освобождаването на бившия премиер Юлия Тимошенко, чиято присъда в ЕС се разглежда като политически мотивирана.

Янукович, който идва на власт с подкрепата на проруския Изток, където е суровинната база на Украйна, не се радва на особено доверие в Брюксел заради фалшификациите на президентския вот през 2004 г. На втория тур тогава той изпревари някогашния съратник на Тимошенко - Виктор Юшченко, но масовите протести, останали в историята като Оранжева революция, доведоха до касиране на резултатите, нов вот и победа за Юшченко.

Студените чувства към ЕС са причината опозицията да обвини Янукович (избран през 2010 г.), че никога не е имал сериозно намерение да подпише договор със съюза, и да поиска отстраняване от длъжност.

Пирова победа?

„Той иска нов мандат, а евроинтеграцията е второстепенен въпрос - коментира сп. „Икономист“. - Одобрението към Янукович пада непрекъснато и за да остане на власт, той трябва или отново да прибегне към фалшификации (което би било трудно при асоцииране с Европа), или да подкупи гласоподавателите. Затова и целта му е да избегне остри икономически кризи до вота през март 2015 г.“

За Путин битката за Украйна е втората голяма победа във външната политика само за няколко седмици след споразумението за унищожаване на химическото оръжие на Сирия. Митническият съюз е един от основните приоритети за третия мандат на Путин, а включването на най-многолюдната бивша република в него е от особена важност.

„Без Украйна Русия спира да бъде империя“, коментира бившият съветник по националната сигурност на САЩ Збигнев Бжежински.
Победата за Москва обаче може да е пирова. Киев е задлъжнял, икономиката му се очаква да се свие с 1,5% през 2014 г., политическата  система е нестабилна и разяждана от корупция. Киев не е гарантирал, че ще се присъедини към митническия съюз, нито е затворил напълно вратата към ЕС. 

Киев е силно зависим от руския газ

Весела ВАНЕВА

Всеки месец Украйна харчи по 1 млрд. долара от своите валутни резерви, за да плати руския газ. Стратегическата цел на страната е през 2023 г. да спре тези доставки. „След десет години ние ще се обезпечаваме изцяло със собствен газ и нефт и от никого няма да зависим“, заяви през октомври м.г. премиерът Николай Азаров.

Киев хранеше надежди дори към България за разнообразяване на вноса. Миналата година беше поставен въпросът за създаване на ново трасе от Турция или Гърция през България, Румъния и Молдова до Украйна. Спирането на газопровода „Набуко“ обаче беше студен душ. Друг шамар дойде от Баку. От газовата компания на Азербайджан СОКАР обявиха, че Украйна няма място като партньор в  Трансанадолския газопровод (TANAP) - първата отсечка по пътя на каспийския газ към ЕС.

Украйна по наследство е силно зависима от руското гориво. Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. я заварва с колосално потребление - 118 млрд. куб. м газ годишно, като едва 20-25% от тях се покриват от собствен добив.

Заради системното по­скъпване на руското гориво и заради икономическите кризи Украйна рязко свива консумацията. Така през м.г. потреблението е било 54,7 млрд. куб. м - с 4,5 млрд. куб. м, или със 7,6%, под равнището от предходната година. При това вносът на руски газ е орязан с 24,5% до 32,9 млрд. куб. м, а собственият добив е увеличен с 0,4% до 20,1 млрд. куб. м.
За тази година планираният внос на руски газ е свален драстично на около 20 млрд. куб. м. Основанта причина е високата цена - между 416 и 432 долара за хиляда куб. м.

Транзитът на руски газ през Украйна за страни от ЕС също бележи през м.г. чувствително намаление - с 19,1% до 84,2 млрд. куб. м. Въпреки това страната все още „контролира“ две трети от износа на „Газпром“ за Европа.
Значението й е ключово в условията на люта зима. Украйна има 71 компресорни станции и 11 хранилища. С част от техния капацитет се осигурява допълнително газ за Румъния, България, Турция и Гърция при резки застудявания, когато потреблението скача двойно и тройно. 

(в. Преса, печатно издание, брой 322 (673 от 25 ноември 2013)