62646 | 26 ноем. 2013 | 12:23

Съпругата Миша го урежда с музи, внучката на Стоян Заимов му ражда две деца

Художникът с едни от най-слънчевите картини в българското изобразително изкуство Никола Танев почти през целия си живот се разкъсва между две жени. Съпругата Димитрия (Миша) и... останалите. Законната половинка не просто преглъща изневерите му. Съзнавайки, че творец без муза не може, дори му сводничи с различни „вдъхновения“. Злите езици в скандализираната София през 20-те години на ХХ век твърдят, че доста често съпруга и муза се озовават в едно легло с художника. Сексуалните му митарства спират, когато съдбата го сблъсква (буквално) с 20 години по-младата Валентина Чимширова.

Какъв е житейският му път до 

фаталната среща на един софийски ъгъл

Бащата на Никола Танев е свищовски родолюбец, който финансира четата на Христо Ботев. След Освобождението е разорен и приема предложението на френска графиня да вземе две от шестте му деца да учат печатарство в Париж. Така Никола Танев и брат му Методи се озовават в Ноази льо Гран в сиропиталище за деца от Балканите.

Бъдещият художник веднага привлича вниманието на собственика на полиграфическото училище с таланта си. Още преди да го приемат в Академията за декоративни изкуства, печели конкурс към общината на Париж. Танев обаче се гмурва и в училището на живота. Две французойки също оценяват дарбата му - купуват му четки, запознават го с художници. Той е очарован от Латинския квартал с малките кръчмички и галерии, посещава изложбени зали и вертепи. Но двойно по-очарован е от жените и е пословично влюбчив. И остава такъв през целия си живот. Общува с артистичните салони и с утайката на Париж. Другар в митарствата му е Жермен Ранго Пелуз, племенник на Клод Моне. Благодарение на него Никола учи безплатно в ателието на големия творец. Еуфорията приключва с повиквателна на наборната комисия от България през 1912 г. Но художникът вече е попил омаята на импресионистите и продължава търсенията си в изобразяването на светлината.

След Първата световна война прави над 30 самостоятелни изложби в чужбина - Инсбрук, Манхайм, Берлин, Прага, Милано, Рим... негови платна притежават короновани особи и аристократи, банкери, Хитлер, Мусолини, Гьоринг. Този факт, както и приятелството му с шефа на Гестапо в София д-р Делиус, му създават големи грижи след 9 септември 1944 г.

Макар да е дребен и набит, зеленоокият и къдрокос Никола Танев е обожаван от жените, защото е забавен и неуморим. Любовниците му са безчет и всички - по-високи от него. Бракът му с Димитрия Георгиева-Миша едва ли може да се нарече еталон за скрепена пред Бога връзка. Където и да хойка обаче, Никола винаги се връща при нея и охотно й разказва за похожденията си с пикантни подробности. „Художникът има нужда от муза“, утешава се Миша. Тя от личен опит знае колко настоятелен и чаровен може да е мъжът й. По време на една от първите си изложби в Пловдив през 1915 г. той я зърва сред посетителите, мигновено се влюбва и я проследява до дома. Така научава, че тя е учителка, и още на втората среща й предлага брак. Отначало Миша доста се дърпа, но не устоява на горещите му молби и дава съгласие да се оженят. Така започва странният им, почти 50-годишен брак. Пуританите са възмутени - тя не само подтиква мъжа си към изневери, за да рисува по-добре, ами прекарва с момичетата „менаж а троа“. На съвременен език - участва в тройки. Танев

спи между поредната си любовница и съпругата

Понякога тримата са голи под един чардак, а отгоре слугинята ги полива с лейка вода. Непонятната идилия се пропуква, когато Никола Танев среща Валентина Чимширова. И двамата валсират в омагьосваща омая, при която околните нямат значение.

Те са от различни светове - като възпитание, характер и обществено положение, но се привличат неудържимо. Той е на 43, с една глава по-нисък, с неугледен външен вид и вечно безпаричен. Тя е материално обезпечена, от сой и красива като видение.

Валя е от Варна, но гостува в София на леля си Анна Заимова. Двете са обиколили модните магазини на „Леге“ и ситнят към аперитив „Торино“. Пред Археологическия музей се сблъскват с художника. Лелята му представя племенничката си и я хвали, че е завършила с отличие девическата гимназия и вече следва в Хумболтовия университет в Берлин. Въпреки че Валентина е невероятно ефектна в снежнобялата си рокля и чадърче, Танев я поглежда небрежно. Едва по-късно ще я нарече „моето екзотично цвете“. Тримата се отбиват в „Торино“, където софийският хайлайф обсъжда наближаващия маскен бал. Валя няма костюм, а иска да блесне с нещо оригинално. Никола Танев е щастлив да услужи. Три часа след запознанството им той рисува върху бялата й рокля безброй политически карикатури, осмивайки Обществото на народите. Варненката печели първа награда за костюм на софийския бал - сервиз за хранене от розов порцелан „Розентал“ за 12 души. На следващия ден отново попада на Танев, който я кани на чай, за да я запознае със съпругата си. Оказват се съседи - те са на „Евлоги Георгиев“ и „Паренсов“, тя - на „Любен Каравелов“ и „Венелин“. Миша веднага вижда потенциала на муза у красивата, висока и усмихната девойка и непрекъснато пуска в пощенската й кутия покани за вечеря. Нарича Валентина „нашето неродено момиче“, заплашва, че ако не дойде у тях, Джупито (прякорът на Никола) ще й се разсърди. Тримата се сближават все повече. Когато семейството заминава за Италия, оставя младата студентка да пази дома им. Разбира се, че могат да й имат доверие. Чимширова е от сой - внучка е на възрожденеца Стоян Заимов и племенница на генерал Владимир Заимов. Баща й, герой от войните, оставя след кончината си къща палат в центъра на Варна и акции във Варненското параходно дружество. От малка тя е в центъра на светския живот. Шаляпин репетира на майчиното й пиано. Цар Фердинанд гостува на дядо й. Междувременно тя получава от Рим и Венеция картички с подпис „Мама и тате“ от Никола и Миша. Валя по-скоро предчувства, отколкото разбира, колко странна е тази връзка. Макар да е смутена, тя приема поканата на Миша да замине с тях за Родопите. Щом отсядат в пловдивския хотел „Молле“, съпругата на Танев обявява, че ще отскочи за ден-два при сестра си. Никола я изпраща на гарата и оттам влетява право в хотелската стая на Валентина. Хвърля се върху нея и

започва страстно
да я целува

Тя отдавна го намира за доста по-интригуващ от казионните си ухажори, затова е замаяна, но не и изненадана. Вече е влюбена до уши!

Странната двойка заминава на първото си „сватбено пътешествие“ в Станимака (Асеновград). На 7 юли 1933 г. край река Чая започва техният общ живот. Най-сетне двамата са сами, загърбили целия свят, отдадени един на друг. След десетина пламенни дни и нощи Миша се присъединява към тях, но се прави, че не забелязва нежните погледи, откраднатите ласки, притискането на коленете под масата. Тримата се прибират в София. Чимширова се отдръпва и страда мълчаливо. Тя отказва да лъже в очите жената на любимия си и да се преструва. Междувременно разбира, че е бременна. Изпада в ужас. Никола е на седмото небе от радост. С Миша нямат деца. Той забранява на Валя да прави аборт и обещава да напусне жена си след раждането.

София е скандализирана. Затова младата жена се скрива в Шумен. Там тя очаква любимия си, за да се венчаят. Танев действително прави плах опит да разтрогне брака си, но Миша, която е негов мениджър и агент, го заплашва, че ще умре от глад, ако я зареже. Практичността надделява над любовта. Никола осъзнава, че ще тъне в мизерия. Та досега единствената му грижа е била да рисува. Как ще се грижи за семейство?! Все пак художникът настанява Валя в частна клиника. Младата майка едва не умира при раждането, но дъщеричката им се появява на бял свят през 1935 г. Кръщават я Чая - на реката, край която разцъфва любовта им. Ужасен, че е могъл да изгуби любимата си, художникът започва да води дневник за първите дни на дъщеричката си. Отново обещава да напусне жена си и отново не спазва обещанието си. Миша го нарича „предател“, а Валя - „мекотело“. В драмата се намесва и братът на Никола на страната на законната съпруга.

Чимширова търси убежище при баба си Клавдия Корсак, съпруга на Стоян Заимов. Тя й помага в грижите за бебето и държи настрани клюкарите и злобарите. Любовта сякаш е мъртва.

През 1936 г. Танев нарушава мълчанието, като предлага на любимата си да заминат заедно за Рим - второто им „сватбено пътешествие“. Идеята му е да се откъснат от Миша, той да продава картини и да споделят любовта си. Жена му го атакува с телеграми, че ще го напусне завинаги. Той тръгва за София. Валя отива при леля си Ема в Лозана. Тя я изпраща в Берлин при личния гинеколог на царица Йоанна - проф. Щьокер. Там през 1937 г. се ражда Никола Танев-младши. Този път няма водене на дневник и мили

рисунки на бебето. Двамата са разделени окончателно. Смазана от хорското презрение, Валентина отглежда сама двете си деца. При това - в оскъдица. Никола Танев не дава признак за живот, не плаща никаква издръжка. Самотната майка изхарчва цялото си наследство, изгубила всякаква връзка с любимия си и надеждата, че ще го види отново.

Художникът се свързва с нея през най-страшните мигове от живота си. Той е

задържан от
народната власт

на 27 септември 1944 г. заедно с Константин Щъркелов, Александър Божинов, Александър Добринов и други художници, писатели, журналисти, музиканти. Танев нарушава мълчанието си. „Повече от мило Валентина!... Пращам рисунки за децата - и ослепявам от липсата на въздух. Кураж не ми е липсвало, но кога ще блесне правдата. Целувам децата, Танев“, праща хабер от затвора художникът на 22 март 1945 г. Двете му жени се обединяват да го измъкнат от зандана. Държат го в кучешкото помещение в двора на банкера Буров. „Майчице, умирам, много мизерия и жестоко, садистично. Как можаха това, не помислиха ли, нямат ли сърце човешко, а кому сторих зло, кому? Тука ме оставиха без слънце“ - пише Никола Танев до жена си върху калъфката на възглавницата си. Миша обикаля с прошения известни общественици. Валентина задейства връзките си с новата власт - все пак тя е племенница на разстреляния като съветски шпионин ген. Владимир Заимов. Със задружни усилия съпруга и любовница успяват да измъкнат Танев от затвора шест месеца по-късно.

За да умилостиви народната власт, през 1949 г., макар и вече 59-годишен, Никола се включва в бригадирското движение като художник на линиите Перник-Волуяк и Ловеч-Троян. Но картините му сякаш са безжизнени. Няма го онова трептене на въздуха както в карловските му пейзажи. Той дава името си на двете си деца, но остава при законната си съпруга.

Изтезанията, напрежението, гоненията му докарват инсулт и от 1949 г. Никола е прикован в инвалидна количка до края на живота си. Дясната му ръка е неподвижна, но с лявата продължава да рисува това, което вижда през прозореца на дома си - стадион „Юнак“. От този период остават само две завършени картини и доста скици. Една от последните му творби е от 1958 г. Единствено Миша се грижи за него до 1962 г., когато издъхва. Тя самата си отива през 1983 г. и завещава цялото им имущество на Националната художествена галерия. 

(в. Преса, печатно издание, брой 323 (674 от 26 ноември 2013)