57677 | 28 ноем. 2013 | 10:44

Десетина членове на Бойко-Борисовата партия заведоха премиера при наши сънародници в Букурещ

Г-н Марков, вярно ли е, че по време на срещата с Пламен Орешарски в Букурещ сте отправили критика към всички предишни правителства, включително към кабинета „Борисов“, за това, че не са направили достатъчно за българите в чужбина?
- Това е безспорен факт. Българите в чужбина са забравени и за тях си спомняме от време на време на изборите, за да видим къде можем да занесем урна, за да гласуват тези, които вече имат лична карта. Защото повечето от хората нямат и лични карти.

- Но вие сте депутат от ГЕРБ, а сядате в Букурещ на масата на премиера и обявявате на нашите сънародници - ето това е човекът, който реално прави нещо за вас, а Бойко Борисов не успя. Това не влиза ли в противоречие с партийната линия на поведение?
- Ние като сложим партийните интереси над националните, виждате докъде докарахме България. Ако ходим да се топим по Брюксел кой е прав, кой е крив, виждате, че никой няма да ни обърне внимание. С насмешка вече взеха да ни гледат в Европа. Премиера не съм го избрал аз, избрали са го хората. Ако бяха избрали Бойко за пре­миер, той щеше да е на масата в Букурещ.

- Бойко Борисов знаеше ли за това ваше посещение и разговорите ви с Пламен Орешарски?
- Бойко Борисов не ми е родител, за да знае аз къде отивам.

- Той ви е лидер.
- Аз съм народен представител, тези хора са ме подкрепяли и аз не мога да си забравя хората, които са застанали зад мен. Не смятам, че съм направил някакво нарушение, за да питам: „Г-н Борисов, може ли да отида да се срещна с българите в Букурещ?“ Освен това ние от ГЕРБ имахме обещание към тези хора - да направим в румънската столица паметник на дарителя Димитър Хадживасилев. Той е направил в Свищов първата българска държавна гимназия, която носи неговото име.

- Орешарски обеща ли ви да помогне?
- Мисля, че нещата са почти решени. Държавата ще ни помогне този път. Когато обещахме от името на ГЕРБ за паметника, толкова убедително го направихме, че хората от Свищов на 9 февруари искаха да вървим да режем лентата. В същото време мен ме питаха от партията колко гласа ще вземем от Румъния, ако дадем пари за този паметник. Казах им - ние сега паметник ли ще правим, или гласове ще си купуваме.

- Кой ви зададе този въпрос?
- Един член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Не искам да му кажа името.

- И това ви е разочаровало от партията?
- Вас няма ли да ви разочарова като българин. Проблемът беше първо да се подсигурят средства за паметника, а след това да се говори с румънските представители на място, за да ни разрешат да го поставим.

- Затова ли сте пътували цяла група от Свищов, за да уговорите с премиера всички тези неща? Срещата можеше да стане и в София.
- Ние пътувахме по покана на българите в Румъния. Обадиха ми се за срещата в събота. Аз съм толкова близък с тези хора, че може да съм изглеждал като домакин. Но разноските за ресторанта, в който стана разговорът, са поети от нашите сънародници там. Аз се чудех защо са избрали ресторант „Капша“. Оказа се, че точно в него на 19 ноември 1877 г. се събират първенците на българската емиграция в Букурещ и избират Любен Каравелов за бъдещ премиер на България. На тази среща присъства и Иван Вазов, който я окачествява като първия български неофициален парламент.

- Говорихте ли с премиера Пламен Орешарски за политическата ситуация в страната?
- Малко успяхме да разговаряме, защото той повече слушаше за проблемите на хората там. Аз единствено успях да го помоля да преразгледат бюджета на свищовската академия, защото само ние сме отрязани с близо 1 млн. лв. Г-н Орешарски ми обеща, че тя няма да бъде ощетена.

- Вие сте приятел с ректора на академията проф. Величко Адамов, нали?
- Силно казано е „приятел“, но в Свищов единственият работодател е академията. Аз съм народен представител, свищовлия, бил съм общински съветник и е нормално да го познавам.

- В миналия мандат имаше бурни реакции срещу проф. Адамов заради груби нарушения, включително от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов.
- Имаше група неуспели преподаватели, които пишеха разни доноси. Но искам да ви кажа, че ако в Свищов я няма академията, градът ще бъде със затихващи функции, може и да стане село. Величко Адамов е ректор, а ректорът е институция. Ние трябва да се съобразяваме с него.

- С Цветан Цветанов добри ли са ви отношенията? Защото и той не е знаел за вашата визита в Румъния.
- Добри са, и днес (б.р. - вчера) разговарях с него. Звънях му няколко пъти, за да му кажа, но не си вдигаше телефона. Може да е имал проблеми. Освен това той е канен 3-4 пъти да присъства там, но не намери време. Представяте ли си колко страшно ще бъде един народен представител да иска постоянно разрешение дали да иде до тоалетната, или до друго място.

- Вие знаете ли каква партийна дисциплина има в ГЕРБ?
- Много добре знам, защото съм създател на тази партия. Аз съм й председател в Свищов. Изключваха ме поради такива неща, после ме връщаха. Вижте, преди да е имало партия, е имало приятели, имало е кауза. Така че не можем да се крием само зад партията и дисциплината, защото ставаме смешни.

- Колко души от Свищов пътувахте до Букурещ?
- Пътувахме около 11 души. Имаше хора от бизнеса, които работят с Румъния. Например Антон Антонов, който изнася хранителни продукти в Букурещ, Иван Тодоров от „Булмонт“, който прави металните конструкции за магазините „Метро“. С нас бяха католици от с. Ореш, които искаха да се срещнат с кмета на с. Банат. Тази неделя кметът на Банат им идва на гости. Пътува и директорката на Търговската гимназия, шефката на фондация „Димитър Хадживасилев“. Никой не е отишъл с цел да прави политика там. Хората са се приготвили с народни носии и аз да започна да викам „Оставка“ - представяте ли си какво ще стане. 

(в. Преса, печатно издание, брой 325 (676 от 28 ноември 2013)