21496 | 11 септ. 2012 | 11:34

Ще губим близо 30 млн. долара от таксите, които досега сме получавали, твърди газовият експерт Христо Казанджиев

Христо Казанджиев е роден на 30 април 1950 г. Завършил е Минно-геоложкия институт. През 1997-2001 г. е член на съвета на директорите на държавната фирма „Булгаргаз“, а от 2007 до 2009 г. е в управлението на газовия оператор „Булгартрансгаз“. При последните шест правителства до есента на 2009 г. оглавява дирекция „Природни ресурси и концесии“ в министерството на икономиката и на енергетиката. Сега е експерт към икономическата комисия на Народното събрание.

Интервю на Весела ВАНЕВА за съдбовните решения за руския газ.

Г-н Казанджиев, България получи от „Газпром“ 11% отстъпка от цената на руския газ срещу обещанието до 15 ноември да подпише за участието си в газопровода „Южен поток“ от Русия по дъното на Черно море към Италия. Ясно ли е какви рискове поема страната ни?

Първоначално „Южен поток“ беше обявен с капацитет 31 млрд. куб. м годишно. На втория етап ще достигне 63 млрд. куб. м. Големият проблем е, че при 30 млрд. куб. м България ще губи от транзитните такси, а при 63 млрд. куб. м положението е почти на кантар. Този максимален капацитет е бъдещо несигурно събитие и рискът се повишава.

Защо?

За да се стигне до 63 млрд. куб. м, самата Русия трябва да реализира грандиозна инвестиционна програма. Какво стана с газопровода „Син поток“ по дъното на Черно море към Турция? Беше планиран за 60 млрд. куб. м годишно, но стигна 10 млрд. куб. м и замря. Вторият етап не е реализиран все още. Освен това новото законодателство на ЕС задължава тръбите да имат резервиран капацитет за достъп на трети страни. Трето, малко хора знаят, че първоначалната идея за транзита на природен газ през България през 1996-1997 г. също беше анонсиран на 30 млрд. куб. м годишно, а беше свит на 18 млрд. куб. м.

Говорите за проекта „Топенерджи“ по време на правителството на Жан Виденов, според който тръбите у нас трябваше да са 50 на 50% собственост на българската и на руската страна.

Да. В края на краищата тогава тръбите останаха изцяло български, а реалният капацитет, по който получаваме транзитни такси сега, е около 17 млрд. куб. м годишно. Гарантирани са с договор до 2030 г. Имайте предвид, че „Южен поток“ ще струва  много пари. Строежът на отсечката на българска територия се оценява от порядъка на 3 млрд. евро.

Трябва ли  да ни притеснява идеята „Южен поток“ отначало да използва съществуващите транзитни тръби в нашата страна?

Да, защото една част от тях ще останат неизползваеми. Става дума за около 90 км газопроводи и една компресорна станция, което е значителна инвестиция. Това означава, че годишно ще губим близо 30 млн. долара от таксите, които досега сме получавали.

Излиза, че за 4-5 г. само от това „Газпром“ ще си върне парите от сегашната 11-процентна отстъпка.

Има и още нещо. Транзитната такса по новата мрежа ще се дели 50 на 50% с „Газпром“. Проблемът е, че периодът, в който проектът генерира само разходи, е 12-13 г. Това е прекалено дълъг срок. Финансово-икономическите анализи са правени при 8% вътрешна норма на възвращаемост.  Според мене тя е много ниска на фона на рисковете.

А колко би трябвало да бъде?

Нормата на възвращаемост се изчислява за всеки конкретен проект. Например в нефтената сфера в България при търсенето и проучването на нефт и газ сега тя е между 20 и 25%. При проекти от този тип, които са гарантирани с дългосрочни договори, рискът, разбира се, се понижава. Но според мене нормата на възвращаемост трябва да бъде не по-малко от 12-14%. Това може да се покаже в една коректно направена финансово-икономическа оценка. Сегашната изглежда е направена тенденциозно в полза на руската страна.

Тези 3 млрд. евро за „Южен поток“ на наша територия не са ли прекалено раздути? В проекта „Топенерджи“ преди 15-16 г. руската страна правеше калкулации при смесена собственост новите газопроводи да струват близо 300 млн. долара, а накрая, когато се реши, че тръбите ще са изцяло наши, страната ни ги направи за около 190 млн. долара.

Много добър въпрос. Действително „Газпром“ като правило строи твърде скъпо. Последният пример е изграждането на „Северен поток“ през Балтийско море. Германският участък излезе точно два пъти по-евтин от руския. Тоест Русия строи два пъти по-скъпо от Германия. Разходите на България по Южен поток ще бъдат 1,5 млрд. евро, ако приемем, че оценката от 3 млрд. евро е обективна.

А обективна ли е?

Не. Завишена е. Факт е, че в периода 1998-2001 г. реализирахме инвестиционната програма на два пъти по-ниска цена от планираните средства. И това беше изключително изненадващо за руската страна. Даже не искаха да повярват и настояха видят фактурите за тръбите. Всъщност България съвсем необосновано прие предложението на Русия да направи съвместно предприятие за реализацията на този проект.

А какво трябваше да направи българското правителство?

Трябваше сами да изградим участъка на наша територия при съответен договор с „Газпром“ с клауза „шип ор пей“ - „транзитирай или плащай“. Договорът за Европейската енергийна харта предвижда точно това. И само ако нямаш възможност сам да изградиш новите транзитни газопроводи, трябва да дадеш право на този, който иска да пренася газ. Сегашният финансово-технически анализ налага транзитната такса от порядъка на съществуващата,  която според мене вече е ниска - около 1,73 долара за пренос на 1000 куб. м на 100 км. Това са параметри, с които може много да се играе. Изключително важно ще бъде какъв ще е предварителният договор, който ще се подпише.

Кога трябва да стане ясно това?

На мене не ми е известно смесеното дружество между Българския енергиен холдинг (БЕХ) и „Газпром“ да е водило преговори с „Газекспорт“ по клаузата „шип ор пей“ и за транзитната такса. Затова препоръчвам на правителството да вземе една независима консултантска компания, която само то да си знае, и да й възложи финансово-технически анализ. Познавам нашите експерти. Те са добри, но вземат решения под невероятен натиск. Според мене те са жертва на онези, които дърпат конците. Всичко това прави проекта изключително рисков за България във варианта 50 на 50% за БЕХ и „Газпром“.

Обяснете опасенията си.

Нивото на транзитните такси ще се определя от „Газпром“. А той е заинтересован транзитната такса за България да бъде възможно най-ниската, защото всъщност неговите приходи се генерират не от това, че ще пренася газ през България, а че ще го продава в Западна Европа.  Когато тръбите са 100% български, страната капитализира на 100% своето географско положение и минимизира рисковете. Това решение - 50:50, е изключително в интерес на „Газпром“. Освен това то създава много сериозни рискове по отношение бъдещето и на българската транзитна газопреносна система и на другите активи на БЕХ. Защото натоварването на БЕХ с такива големи задължения в един момент може да доведе до необходимост от неговата продажба или продажба на значителен негов капитал. И познайте кой ще го купи.

Не мога.

Ще ви подскажа. Ще го купи вероятно този, който ще купи и гръцката газопреносна система - „Газпром“. Защото той ще я купи, колкото и да струва тя. Достатъчно е, че е обявена за продажба. Много други големи компании биха я купили на „справедлива“ цена. А „Газпром“ ще даде повече от всички останали. Защото тук се касае не до чисто икономическа логика, а до геополитика.

Само че БЕХ обединява почти цялата държавна енергетика. Значи вие казвате: щом България заложи нещо - било то газопроводи или АЕЦ „Козлодуй“, електропроводи, „Мини Марица-изток“ - каквото и да е, и вземе заем за строежа на „Южен поток“, активите на БЕХ ще отидат в „Газпром“?

Да, точно това казвам. Това е хипотеза, но на нея трябва да се гледа сериозно. И още нещо. В момента, в който „Газпром“ влезе на пазара и фирмите започнат да купуват пряко от дъщерната „Овергаз“, много от тях ще задлъжнеят. Така че в бъдеще ще има сериозен натиск за придобиване на активи. Освен ако това навлизане не дисциплинира клиентите да си плащат навреме, за да не изпадат в рискова ситуация. Накратко - държавата попада в много рискова ситуация. В „Газпром“ никога не са изоставяли идеята да получат газопреносните системи на страните, които попадат в ареала на тяхното геополитическа влияние. Имам уверения от много високопоставени хора в нашата страна, че нещата не са толкова черни, но нали знаете - дяволчетата са в детайлите.

Най-сериозният риск, изглежда, е при вземането на кредита от българска страна за „Южен поток“?

Особено опасно ще бъде да се приеме предложението за финансиране от банка с най-ниски лихви. Това може да доведе до избор на руска кредитна институция и тогава ситуацията ще стане много сложна. Защото при един проект, който се управлява от компанията майка на тази банка („Газпром“ има собствена банка - бел. авт.), винаги може да се създаде ситуация, в която да изпаднеш в неплатежоспособност. Никой не знае какво е подписано в споразумението.

А трябва ли то да бъде оповестено?

Не. Няма такава практика. Това е корпоративно споразумение със съответно ниво на конфиденциалност. Може да се деблокира само по решение на съда и по искане на държавни органи. Така е в западните компании. И такава клауза задължително трябва да се сложи и при нас. За съжаление досега в договорите с „Газпром“ я нямаше. А е абсурдно съдът или Народното събрание да поискат договорите и да им се откаже.

Има ли някакъв шанс България скоро да започне да получава компресиран или втечнен природен газ отнякъде?

Идеята беше от Грузия да се доставя сгъстен природен газ. Но той би бил нискорентабилен. И са нужни сериозни инвестиции в кораби и инфраструктура. България би могла с много разумна и добронамерена политика с Турция да получава доставки на втечнен природен газ през техния терминал на Мраморно море, който е близо и има развита инфраструктура. Гръцкият терминал почти не може да се използва, тъй като Гърция го натоварва почти на 100% за собствени нужди. В момента всички се нуждаят от евтин природен газ.

Тези дни Европейската комисия започна проверка по подозрения за  доминиращо положение на „Газпром“ в ЕС. Какъв резултат очаквате?

За съжаление тази проверка ще има ефект само за територията на ЕС, а доставките за България се осъществяват извън съюза - на станция Исакча на молдовско-румънската граница. Проверката е нещо добро. Но има един много сериозен аргумент по отношение липсата на монопол на „Газпром“. През последните години неговите продажби в Европа са спаднали заради конкуренцията на втечнения газ. Така че ЕС има алтернативен внос, а това, че в отделни региони алтернативи липсват и „Газпром“ доминира пазара, това е отделен въпрос.

Тоест проблемът с единствения доставчик си е наш.

Да. Тази процедура касае основно страните от Централна и Източна Европа. Но Полша може да получава газ от Норвегия и Германия. Унгария - също. Румъния разполага с междусистемна връзка с Унгария. Има и собствен добив, който е значителен. Така че едва ли биха доказали наличието на монопол. Процедурата би имала ефект преди всичко като инструмент, който би довел до все пак по-разумна политика на „Газпром“ на пазара. Но от ЕС не биха си позволили да предприемат наказателни мерки. Не за друго, а защото те подлежат на съдебен контрол. Процедурите ще продължат дълго време и нещата за нас вече ще бъдат в много голяма степен решени.

В смисъл?

„Булгаргаз“ има договори за внос на газ до края на годината. От 1 януари 2013 г. е под въпрос кой ще доставя природен газ за България. Аз лично съм уверен, че това ще бъде „Овергаз“. Не изключвам вероятността да бъдат предоставени известни количества и на „Булгаргаз“, но той ще изпадне в много тежка ситуация да се конкурира с дъщерната компания на „Газпром“.