11588 | 30 ноем. 2013 | 09:22
Някой остави вратата на офиса отворена - уличният студ се юрна като към коктейл с шведска маса (постарому кьорсофра) и настроението ни се развали.
- Който е отворил, да затвори, да го перем у спамаджията! - кресна Спайса (постарому Спас), понеже мразеше някой да му се прави на отворен.
- Ама че простак! - процеди през зъби Джордж Блек (постарому Черен Гого), а след кратка, но изразителна пауза добави: - Или пък простачка!
В офиса работеше една-единствена жена - Лиза. Викаха Ӝ Лизинга. Ирония - нямаше мераклия, дето да вземе на лизинг тая стара мома, при това в критическата. Но точно заради критическата тя беше крайно чувствителна. Разплака се и поради настъпилия в отношенията ни студ сълзите Ӝ замръзваха.
Джордж Блек се надигна, за да Ӝ се наслади на една ръка разстояние, но се подхлъзна и си счупи двата крака. Остана да лежи в очакване на Бърза помощ, която никой нямаше да повика.
Тогава Саймъна (постарому Симо) извади от бюрото си патронче водка „Докторс“ и кихна предвидливо. Всички в един глас извикахме възпитано:
- Наздраве!
Саймъна гаврътна водката и върза кънките. Направи го в буквален смисъл. И тях ги извади от бюрото си. След което започна да се пързаля фигурно по леда - демонстрира ни двоен толуп, троен аксел и ризбергер. Като приключи, се поклони и тържествено заяви, че стане ли олимпийски шампион и попитат ли го как е тренирал, ще каже:
- При много тежки условия!
Демек нещо, което е характерно за нашата страна. И ще ни направи за резил пред целия свят.
А Джордж Блек си ревеше в очакване на Бърза помощ, която никой нямаше намерение да повика.
Тогава през отворената врата надникна случаен посетител. Носеше две пазарски мрежи, пълни с риба. В офиса беше достатъчно студено и посетителят остана доволен - рибата му нямаше да се развали.
Пред смаяните ни погледи той провеси двете мрежи на закачалката с палтата ни и внимавайки да не се подхлъзне, си излезе със ситна танцова стъпка, достойна за денсинг стар.
Фактът, че ни използват като фризер, па макар и втора употреба, ни накара да се замислим.
Всички анблок прозряхме, че може би този шибан посетител е идвал и по-рано, че може би именно той е оставил вратата отворена, за да постигне температура, при която рибата му няма да се развали.
Спайса стана и затвори вратата.
Саймъна каза “fuck”, счука лед и свари чай за всички.
На Джордж Блек му зараснаха и двата крака. Взе Лизинга - ожениха се, което си беше сървайвър отвсякъде.
Настана неописуемо веселие - беше ни едно хубавичко, топличко. Усмивки грееха на лицата ни.
Разбира се, рибата на оня шибан посетител се развали и овоня всичко. Но ние се кефихме. Защото наистина можем да бъдем и добри, и усмихнати, и слънчеви! Стига с това да навредим на някого.
(в. Преса, печатно издание, брой 327 (678 от 30 ноември 2013)
Мобилна верси
RSS
