11491 | 1 дек. 2013 | 15:07
Отговор: ток от слънчева електроцентрала. За отделни фотоволтаични мощности сметката е още по-неприятна за потребителите - вземат 1 киловатчас зелена енергия, плащат като за 9. Справедливият гняв пита: Кой? Кой е позволил това? Кой от мое име е обещал, а после ме е задължил да плащам толкаво скъпо? Отговорът е: властите. По-точно - парламентите и правителствата от 2007 до 2012 г. Кой от техните членове, близки и роднини притежава фотоволтаици, историята засега мълчи. Празнината се запълва от слухове, а от време на време и от магистратите, когато съобщават за някоя нова прокурорска проверка.
Но тази година е специална. Както казват футболните коментатори - удари часът на истината! Заради добавките върху цената българската електроенергия стана непродаваема в чужбина, а народът се вдигна срещу високите сметки. За една година трето правителство търси път през лабиринта без изход: как да бъдат взети златните привилегии за СТОТИЦИ МИЛИОНИ ЛЕВОВЕ, които по-рано са раздадени по закон и са скрепени с търговски договори?!
Сегашният кабинет позакърпи положението с пари от бюджета. Това решение не е добро, но все е нещо. По-лошото е, че парите за плащане на зелената енергия пак не стигат. Дупката, която според някои сметки ще се отвори към лятото на 2014 г., ще е около 200 млн. лв. Според други ще достигне половин милиард, като се сложат и старите неплатени сметки.
Спасителната идея дойде пак от Европа. След като там първи надуха балона с щедрите субсидии за зелената енергия, после дадоха заден, като започнаха да облагат печалбите на фотоволтаици и вятърни паркове с новоизмислени данъци и такси. Така се роди новият почин в българския парламент за въвеждане на 20% данък върху приходите от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).
Големият въпрос сега е как едни грешки да се поправят без нови грешки. За съжаление Брюксел не помага. След като поощряваше надуването на балона, сега казва само какво да не правим, а не как да излезем от кълчищата. На 5 ноември Еврокомисията излезе с обща препоръка към правителствата да избягват „ретроактивни мерки“ срещу инвестициите във ВЕИ.
Няма начин да няма начин за приемливо решение. Но първо властите трябва да изоставят убеждението си, че целта оправдава средствата. За да е добро едно решение, трябва да бъде обсъдено със специалистите от всички заинтересовани страни и с юристи. Най-добре публично и с числа, а не внезапно като среднощен грабеж от засада. Трябва няколко пъти да се премери, преди да се отреже, за да няма убийствени сметки за ток, нито пък фалирали ВЕИ, нито бюджетът да се източва на вятъра или заради слънцето..
(в. Преса, печатно издание, брой 328 (679 от 1 декември 2013)
Мобилна версия
RSS канали
