25119 | 2 дек. 2013 | 13:38

БСП и ДПС загладиха противоречията и се обявиха за най-силното управление от прехода насам

Крайно време беше Местан, Станишев и Орешарски да се съберат. Митингът на Орлов мост, който бе призван да демонстрира политическа мощ, бе само за загрявка. По приз­нанията на соцлидера тъкмо там се родила идеята за първо съвместно заседание на новия политически елит. Семинарът в Боровец, събрал депутатите от БСП и ДПС с премиера и министрите, които разчитат на тяхната подкрепа, бе необходим и на тримата. След 6 месеца управление в обсада на двете партии все още им се налага да легитимират управленската си власт. Да стягат редиците. Да демонстрират самочувствие и мощ. Да вдъхват кураж на Орешарски. Да сближават позиции по спорни казуси. Да се разберат какво всъщност искат да правят в управлението. Да покажат, че имат цел. Да афишират заедност, ако използваме неологизма, изкован като предизборен слоган от отсъстващия почетен председател на движението.

Успяха ли? Донякъде

ДПС отстъпи с малко, за да спечели много. Червените не успяха да скрият радостта си от малката победа и шумно афишираха как убедили Местан да бъдат намалени партийните субсидии. В бюджета за следващата година ще бъде записано намаляване с 10% на държавното финансиране за формациите, преминали еднопроцентовата бариера.

Само че не мина друго предложение на БСП - за 7% преференциален праг в листите. От ДПС настояват за далеч по-висок - 50%, с аргумента, че така се омаловажава волята на мнозинството съгласни с партийната подредба на кандидат-депутатите. Идната седмица експертни групи ще уточняват позициите си в изработването на проект за нов Изборен кодекс, бе мъглявата формулировка за замазване на неразбирателството.
ДПС не даде благословия и за рестарт на проекта „Белене“. Загадъчно усмихнат, Лютви Местан изслуша уверенията на Станишев, че БСП не се е отказала от „Белене“, защото България има нужда от тази ядрена мощност. И след това дебело подчерта, че ДПС застава категорично зад идеята за седми блок на АЕЦ „Козлодуй“,

многозначително замълчавайки
по горещата тема за „Белене“

От движението се наложиха и за 20-процентната такса върху приходите на дружествата, произвеждащи електроенергия от вятърна и слънчева енергия. Предложението дойде от „Атака“, но на сбирката бе защитавано от председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев. От мярката в хазната се очакват приходи от 160 млн. лв., обяви той. А по-късно финансовият министър Петър Чобанов доуточни, че парите ще бъдат използвани като буфер в бюджета.

Управляващите успяха и в още едно - да се нахъсат. Участ­ниците в семинара дружно прокламираха, че управлението е стабилно и няма да се поддаде на уличния натиск. И застанаха зад посланието на Местан, че имат „най-силния кабинет на България в новата ни история“.

Но и след този семинар Пламен Орешарски продължава да се държи по-скоро като експерт, отколкото като политик. Питат го намерил ли е отговор защо „най-силното“ правителство е подложено на такава яростна критика, а той отговаря: никога не съм търсил отговор на този въпрос,

това не е моя работа, а ваша,
на журналистите

Тезата му, че трябва да работи, а не да говори, му вършеше работа, докато бе финансов министър. Точно така си създаде имидж на безупречен експерт, независим, устойчив на политически влияния. Но като министър-председател време е да влезе в друга роля - да убеждава, да влиза в спорове, да се защитава от нападки, да печели сърца в крайна сметка. Засега не успява да се справи с тази задача. Вярно, не всеки може да е харизматичен, не на всеки е отредено да е „народен трибун“, но Орешарски дори не прави опит да смекчи хладното си излъчване, а дистанцираното му поведение засега не му носи дивиденти. Дори сред своите.

Чрез сбирката в планинския курорт от ДПС се опитаха да помогнат и на Станишев да утвърди своето лидерство в партията. А неволите му са видими. Европейското признание, което получи с избирането му за председател на ПЕС, не успява да му помогне да се справи с вътрешнопартийната опозиция. Не сработи и опитът му да разчисти парламентарната група от знаковите лица, които подкопаваха лидерската му позиция. Неочаквано за него срещна

отпор от младите депутати на левицата

които често в зала гласуват, без да се съобразяват с партийните решения. Най-ярък пример бе скандалното удължаване на мораториума за продажбата на земеделска земя на чужденци. Въпреки партийната директива да гласуват „въздържал се“ и така на практика да отхвърлят предложението на „Атака“ 59 червени не се подчиниха и поставиха в конфузно положение председателя си. Последва инфарктно заседание на „Позитано“, съпроводено с „набиване на канчетата“ на непокорните.

„Какво да кажа в Брюксел? Как така се приема решение, което противоречи на договора с ЕС?!“, сопнал се Станишев. Успокоението на червените юристи, че нищо не произтича от това решение на парламента, защото по конституция правителството не може да налага мораториум, не успя да замаже гафа. От ДПС под сурдинка коментираха, че левицата прилича на разнебитена чета, в която четници няма - всички сами са си войводи или най-малко байрактари.

„Що за лидер е това? Да не може да накара депутатите си да го послушат“, възмути се депесар с 4 депутатски мандата зад гърба си. И тук семинарът постигна половинчат успех - един от бунтарите Страхил Ангелов отсече, че въпреки взетото решение какви ще са новите изборни правила той да си внесе собствено предложение - негласувалите да бъдат глобявани с по 200 лева, независимо че участието в избори не е задължително.

Имам си мнение, не ме интересува

обясни Ангелов. На червените била направена забележка да спрат с „приятелския огън“ по собствения си енергиен министър Драгомир Стойнев заради преговорите с „Уестингхаус“ за построяване на седми блок в АЕЦ „Козлодуй“. Дали залповете ще спрат? Едва ли.

Станишев има да се бори и с друг проблем в партията. В столетницата никога не са приемали еднозначно партньорството с ДПС. При всеки изборен провал върху гърба на соцлидера се стоварва упрекът, че е позволил да се стигне до унизителна зависимост и в крайна сметка червените винаги плащат за греховете на ДПС. През 2009-а червени фактори обвиниха движението за основна причина за загубата. И сега положението е същото - докато Станишев убеждаваше и медии, и свои, че управлението е стабилно, а БСП и ДПС са равнопоставени партньори, които твърдо подкрепят кабинета на Орешарски, кърджалийската организация се тресеше от скандали. С обвинението, че националното ръководство на левицата е в тежка обвързаност с ДПС и затова от движението са превзели държавните структури в Кърджалийска област и оказват натиск върху хора и фирми, зам.-председателят на БСП в Кирково Димитър Манчев подаде оставка от всички партийни постове. Станишев умело отбягва да коментира казуса.
ДПС пък имат нужда да се утвърдят в

новата си роля на национална партия

От години се опитват да избягат от имиджа си на етническа формация, но все не успяват да го надскочат. Върху им тег­не и тежката сянка на Ахмед Доган. В това отношение Местан показва повече финес от Станишев и вместо да бяга от неудобните теми, ги използва, за да се дистанцира от тежкото си наследство. Засега похватът му дава резултат и с него определено респектира дори Бойко Борисов, който не се решава да влиза в пряк словесен двубой с него.

БСП и ДПС има да извървят дълъг път по сработването си. Но войната за надмощие няма да спре, защото никой не забравя, че макар да са партньори в управлението, на изборите ще се явяват сами. Не е ясно и дали Орешарски ще избяга от претенцията за строга експертност и ще се съгласи да приеме новата си роля на политик. Засега се задоволява с уверението, че „може да издържи на още политически бури“. 

(в. Преса, печатно издание, брой 329 (680 от 2 декември 2013)