За американеца въпросът „Как си?“ е нещо като „Здрасти!“. Той не очаква да изслушаш тегобите му до девето коляно. Просто ти мята една 32-каратова усмивка и казва „Окей!“, дори съдия-изпълнител да му описва къщата. За българина въпросът „Как си?“ е просто повод за дълъг и хленчещ разговор с много вайкане на тема пари, деца, здраве. Но какво очакваш от нация, която заплюва бебетата, когато хвали красотата им и чука на дърво да не чуе дяволът. Страхът от урочасване явно е генетичен.
А какво отвръщат карибците на упоменатия вече въпрос. Ако всичко им е наред, лениво отронват Tranquil - тих, спокоен. Пък ние най-мразим да ни е спокойно. Започваме да се оглеждаме и да търсим какво не ни е наред, за да се задълбочим в него.
Цялата тази тирада е заради международното изследване на „Галъп интернешънъл“, според чието ежегодно проучване българите са най-страдащата нация за 2012 г. (виж стр. 30). Това не е новина. Оглавяваме класацията за трета поредна година и като гледам какво се случва в държавата, като нищо ще се задържим на този печален връх. Праха ни дишат страни в състояние на война, преживели стихийни бедствия и религиозни междуособици като Армения, Камбоджа, Хаити, Иран, Сирия, Афганистан. Е, намесени са и унгарците, ама тяхната криза не може да се сравнява с нашата. За македонците няма какво да коментираме - гени! Пък и защо да се тръшкаме?! Веднъж и ние да сме на първо място сред 143 държави. Ликуй, народе!
Обаче ми се струва, че нещо им куца в методиката на международните социолози. Първо, разпитваните трябвало да оценяват състоянието си по скалата от 0 до 5. Абе на българина не му ли е пълно шест, го брои за национална катастрофа. Второ, ако анкетираният е посочил под 4, резултатът се смята за „страдащ“. Че кой нашенец ще признае колко е добре?! Нали веднага ще започнат да му се оплакват, да му искат пари назаем или услуги. И да се сърдят люто, ако не откликва.
Ама всъщност сме супер! През 2011-а 45 на сто от българите са мрънкали. През 2012 „само“ 39 процента. Както галопираме към доволството, скоро ще се изравним с Нигерия и Катар, където страдат най-малко. А ако социолозите зарежат матрицата и съобразяват отговорите с националните особености, можем и да паднем от позорния връх. Просто за всеки наш отговор да слагат една единица отгоре. Все пак живеем в държава, където мрънкането е национален спорт. И единствено ние (и бразилците) се смеем на следния виц: „Отишли другите народи да се жалват при Господа: „Защо си дал на България прекрасна природа, планини, води и морета, добро местоположение?“ А дядо Боже отвърнал: „Не се оплаквайте, де. Видяхте ли какъв народ съм Ӝ пуснал...“
(в. Преса, печатно издание, брой 330 (681 от 3 декември 2013)