44800 | 4 дек. 2013 | 08:27

Борисов не предвиди, че на изборите опонентите му ще спечелят достатъчно, за да не позволят ГЕРБ да мачка дребния и средния бизнес, както

Тази година роди нови практики за българската политика и вероятно е най-трудната за възприемане от хората - от самото начало на прехода досега. Заработи правителство, което иска да се докаже като експертно. Това се доказва от програмните му приоритети, от начините на взаимодействие на изпълнителната власт с подкрепящите партии и от проекта за Бюджет 2014 г.

2013 г. започна с протести срещу управлението на ГЕРБ, което унизи до крайност хората с ниски и средни заплати. Те не можеха да плащат на монополните електроразпределителни и други дружества и най-елементарното си месечно потребление. От кабинета „Борисов“ идваше негласната, но желязна позиция на Симеон Дянков, че в името на богатите бедните трябва да изтърпят всичко - дори липсата на средства да се поддържат работоспособни. Простата истина, че работещите трябва да имат средства за живот, осигурено здравеопазване и образование за децата, капиталистите са усвоили още през XIX век. Българските капиталисти не искат да я проумеят и в началото на XXI век.

Правя това икономическо отклонение, което идва от Адам Смит и Маркс, за да обясня падането на правителството на Борисов.

Виновникът за това

е Симеон Дянков, макар и успял да пренасочи политическите удари към по-уязвимия и по-необразован, но не по-малко виновен за падането на ГЕРБ Цветан Цветанов. Сега по новогодишните празници Бойко Борисов ще има време още веднъж да помисли как така неговите най-близки съратници измъкнаха под носа му огромната народна любов.

През февруари Борисов точно пресметна, че като подаде оставка, ще спечели изборите. Не разбра обаче, че опонентите му ще спечелят достатъчно, за да не позволят ГЕРБ да мачка наред дребния и средния бизнес, както и всички несъгласни да делят с него, а и всички, които няма с какво да живеят. Това е голямата коалиция против ГЕРБ, която сам Борисов състави срещу себе си.

Това са основанията да го има правителството на Пламен Орешарски. Неписаната коалиция на недоволния народ, представена от БСП, ДПС и „Атака“, се обедини срещу ГЕРБ. Десният електорат не даде гласовете си дори за традиционната десница в лицето на Синята коалиция, защото знаеше, че това са гласове за Борисов. Част от десните гласуваха за БСП и ако ги видяхме в протестите, то е, защото не след дълго се почувстваха морално излъгани. Същевременно те не поеха отговорност за себе си. Не излъчиха лидери и партия, а отново се оставиха в ръцете на Борисов. Сега вече ще знаят, че им трябва партия и след това протест, а не обратно.

Минаха шест месеца на невиждано противопоставяне срещу едно законно правителство. Като цяло ГЕРБ опита всички възможни тактики да блокира властта - в парламента, на улицата и чрез президента. (Този натиск едва ли ще остане без последици и няма да е чудно, ако в не много далечно бъдеще се извърши ремонт на кабинета.)
Само че крехкото парламентарно мнозинство се оказа на висотата на парламентарната република, на конституционния модел. То не позволи да бъде блокирана държавата въпреки впрегнатите огромни ресурси като пари и манипулация на общественото мнение (не само у нас, но и в чужбина).

Схватката още
не е завършила

Тя ще се прояви с пълна сила преди изборите за Европейски парламент през май 2014 г.
Но ситуацията в правителството и управляващото мнозинство е друга. То има програма и вече собствен бюджет, който се приема. Опасността президентът на ГЕРБ Росен Плевнелиев да наложи вето и върху този бюджет е реална, но няма да му помогне. Такова вето още веднъж ще дискредитира и него, и подкрепените от него антиправителствени сили в лицето на кръг от олигарси и отбрани неправителствени неолиберали.

Мантрата на неолибералите е „България е бедна“. Доколкото е бедна, не е от „едната бедност“, а и защото нейните богати не плащат данъци като колегите си от САЩ, Германия, Франция и другите страни с работещи икономики. Евросредствата, които получава България, идват от европейския данъкоплатец. Докога българските работодатели, които са против вдигане на заплатите и осигуровките, ще плащат данък само 10%. (Ако по този въпрос не се замисли сегашният кабинет, може и да го изпревари една обща европейска данъчна политика.)
Каква е формулата на настоящото правителство? Този въпрос е част от въпросите кой управлява и кой носи отговорност. И още - какви са различията с ГЕРБ

и къде са основните капани

в „експертния вариант“ на изпълнителната власт?
Бюджетът е изработен по убежденията на финансовия министър Петър Чобанов и министър-председателя - двама икономисти с либерално мислене. Те не променят основната данъчна схема и оставят плоския данък, макар че той ограничава средствата за публични политики. Добре е, че залагат и мерки, които ще помогнат да се върнат към живот малкият и средният бизнес. Това може да се направи с пазарни механизми и с изрядно разплащане с държавата - в двете посоки.

На посещение в Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства е зам.-министърът на икономиката Красин Димитров. Той подготвя възстановяването на търговските и бизнес отношенията с тези страни и изглежда, че прави това професионално. Там няма да излезе на плажа едва ли не цялото правителство, както се беше случило с кабинета на ГЕРБ... Но резултатите от сегашната визита предстои да се видят.
Министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев е в правителството като експерт по борба с престъпността и защитата на вътрешната сигурност. Той не е партиен кадър. Освен това печели като ръководител

не само
с хладнокръвие

а и със завидното взаимодействие с подчинените си. Стъпките на министър Йовчев по проблема с бежанците вече работят; те също не са партийни, а изцяло експертни решения.
Бихме могли да съпоставим и балансираното поведение на външния министър Кристиан Вигенин с непремерените изказвания на предшественика му Николай Младенов, че ще обучаваме сирийската опозиция. А се оказа, че в нея има и терористични групировки. Засега Вигенин изглежда по-сериозен и по-подготвен.

***
Политическата отговорност за работата на правителството се носи от парламентарните партии - БСП и ДПС. „Атака“ изтъква облика си на антимонополистка партия с парламентарно поведение. Нейната социална политика може да я включи в парламентарния процес (ако се ограничи в използването на вече остарелите националистични плашила).
Иначе общественото мнение е еднозначно. За правителството на Пламен Орешарски - за грешките и успехите - отговорност носят БСП и нейният лидер.  

(в. Преса, печатно издание, брой 331 (682 от 4 декември 2013)