22295 | 1 юни 2012 | 16:43

Интервю с Лешек Хенсел за шистовия газ, отстояването на националните интереси в европейската политика и новия таен мозъчен тръст в ЕС

- Първо искаме да Ви поздравим с отминалия национален празник на Полша 3 май. Тогава се отбелязва и създаването на полската конституция, първата в Европа.

- Това е първата демократична конституция в Европа и втората в света след САЩ. Приета е през 1791 г. Забележителното при нея е, че въвежда разделение на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

- Един от приоритетите на завършилото в края на 2011 г. първо полско председателство на ЕС бе възстановяването на икономическия растеж. Новият френски президент също говори за подобни мерки, а не само за затягане на коланите.

- По време на европейското председателство на Полша страната прие икономическия растеж за една от трите си стратегически цели, преценявайки, че редом с ред в публичните финанси е необходимо въвеждането на мерки, стимулиращи икономическото развитие. Това е посока на мислене, подобна на тази на новия президент на Франция Франсоа Оланд.

- Енергетика и земеделие са двете области, в които България и Полша имат най-много общи допирни точки. Какъв е потенциалът за общи проекти между двете страни?

- Един от успехите на полската икономическа трансформация бе развитието на земеделието, което може да се види и на българския пазар. Мисля, че по отношение на сътрудничеството в хранителната промишленост има много неизползван потенциал.
Винаги сме отворени за сътрудничество между полски и български фирми на трети пазари в областта на строителството.
Търговският стокообмен за миналата година между двете държави е 700 млн. евро. Резултатите от първите месеци на 2012 г. показват увеличаване. Това е един феномен - в условията на икономическа криза ние успяваме да развиваме успешно нашето сътрудничество.

- Какви бяха аргументите на полското правителство да спре на 9 март 2012 г. приемането на програмата на ЕС за съкращаване изхвърлянето на парникови газове?

- Полша смята, че съкращаването на парниковите газове трябва да става на световно ниво, а не само в Европейския съюз. Основните търговски партньори на съюза като Индия и Китай също трябва да се съгласят да намалят емисиите, иначе цялото усилие няма смисъл. Ако ЕС или респективно Полша и другите държави от Централна Европа намалят едностранно тези емисии и вредното производство бъде изнесено извън съюза, това би имало пагубен ефект върху икономиките ни, които ще станат неконкурентоспособни.

- В началото на тази година вие изразихте разочарованието си, че България спря проучванията за шистов газ по метода на хидравличното разбиване през януари. Знаем, че в Полша това е добре прието. Защо Варшава не се притеснява от шистовия газ?

- Искам да уточня, че това, което изразих, беше не разочарование, а учудване. Малко известно е, че методът фракинг, който предизвиква толкова безпокойство, е всъщност един добре познат метод, използван особено в спасителни акции в минното дело. В Германия той се използва от години. В Полша вече две години се търси газ чрез хидравлично разбиване при изключително спазване на правилата за екологична безопасност. Този газ поражда у нас много надежди. От една страна, свързани с енергийната независимост, и от друга, с икономическите ползи. Примерът на САЩ показва колко по-евтин става газът, когато се използва тази технология. Фирмите, които се занимават с търсенето на шистов газ у нас, вече са инвестирали над 1 млрд. лева.

- Това означава ли, че поляците са склонни да потиснат притесненията си за околната среда за сметка на енергийната независимост от Русия?

Трябва да сме много ясни - Полша не се стреми към изграждане на независима енергийна политика на всяка цена. Защитата на околната среда за нас е изключително важна. Непрекъснатото наблюдение гарантира безопасността. Тези високи стандарти бяха потвърдени и от доклад, публикуван тази година от Европейската комисия.

Как вървят нещата със строителството на първата полска АЕЦ на Балтийско море, плановете, за която бяха обявени през 2008 година? България обяви в края на март, че се отказва от строителството на „Белене“.

- Продължава подготовката съгласно предварителните планове. В момента са избрани три места, където да се намира централата, от които до 2013 г. ще бъде избрано едно. Сега се анализира влиянието върху околната среда, за да бъде избрано най-доброто. През 2023 г. атомната централа трябва да започне да функционира.
На този етап е твърде рано да се говори за конкретен вид финансиране. Предвиждаме, че след като бъде обявен публичен търг, преговорите ще отнемат около две години. Възможно е да бъде взето решение за проект, базиран на самофинансиране, например силен джойнт венчър, който няма нужда от финансова подкрепа от страна на държавата.

- Защо Полша не бърза да се присъединява към еврото, въпреки че икономиката й се развива стабилно? Тя е шестата по големина в ЕС и най-голямата в Източна Европа.

- Присъединявайки се към Европейския съюз, ние се ангажирахме да приемем единната европейска валута. Според най-новите прогнози Полша ще покрие всички изисквания от Маастрихт да приеме еврото след 3-4 години. За Полша е важно еврозоната, към която се присъединява, да бъде безопасна, а както неотдавна каза полският премиер Доналд Туск, тя ще бъде такава, когато не само бъдещите, но и настоящите членове изпълняват критериите. Имам предвид не само Гърция.

- Полша постави като условие да подпише фискалния пакт за еврото страните извън еврозоната да могат да участват в заседанията на Еврогрупата. Нашият премиер Бойко Борисов изрази същото мнение.

- Мисля, че членството във фискалния пакт е изключително важно за всички държави. Ние сме на мнение, че трябва да участваме във всичко, което ни засяга. Накратко, нищо за нас без нас.

Основната цел, когато поставихме това условие, бе да се попречи на създаването на Европа на две скорости. Това щеше да създаде трайна разлика в статута на различните държави членки, нещо, което сме категорично против.

- Преди две седмици излезе информация за тайна група в ЕС, която иска създаването на поста суперпрезидент. Полша бе посочена като една от 11-те държави в нея.

- Може би имате предвид групата за размисъл, за дискусия, чието създаване бе инициирано от германския външен министър Гидо Вестервеле. Тя трябва да изработва различни предложения в отговор на финансовата криза в ЕС. Нужно е да си дадем сметка, че се намираме в един преломен момент. Съюзът е поставен пред избор: или задълбочаване на интеграцията, или настъпване на процес на дезинтеграция, който ще бъде много труден за обръщане.
Полша възнамерява активно да участва в тази група, тъй като в наш интерес е интеграцията да се задълбочи. Ние сме една от най-проевропейски настроените държави членки.

- Тази група нещо като мозъчен тръст ли ще бъде и отворена ли е за нови членове, или е затворен клуб?

- Да, нещо като мозъчен тръст е. Мисля, че за да бъдат дискусиите ефективни, клубът трябва да не е прекалено голям. Това не означава, че подобни разговори не могат да се водят и в друг формат, разбира се.