12888 | 7 дек. 2013 | 12:33
Имаше един човечец, който все гледаше да стори някоя добрина. Иначе не го свърташе на едно място: ще го зачовърка нещо отвътре, ще го загложди, мира няма да му даде. Такъв като него беше способен да хариже на някого банка, да отдаде на безценна концесия (в смисъл на безценица!) я огромен терен, я друго крупно нещо, да предложи на когото трябва най-тлъстата комисиона и пр. Но нашият се задоволяваше и с по-съществени неща...
Веднъж, както си крачеше край някакво отдадено под аренда блато и умуваше кого да ощастливи баш за Никулден, човечецът съзря едър, люспест шаран.
Рипаше шаранът на повърхността и така тежко цамбурваше, че водата наоколо просто вреше и кипеше. А човечецът гледаше и си думаше:
- Галиба му е много тясно на тоя едър и люспест шаран тъдява... Що не взема да му сторя една добрина, та да ме запомни той мене!
Речено - сторено. Човечецът запретна крачоли и ръкави, па си плю на ръцете.
Сетне нагази в блатото и - ха насам, ха натам - сбара шарана в шавара. Па го тури в едно ведро с вода и го понесе. Вървя, що вървя - много път измина по някаква магистрала, обаче стигна чак до морето. Ах, морето...
Приседна човечецът на брега и изтри потта от челото си - беше една от ония забележителни бургаски вечери, които остават паметни... Огледа се човечецът, па се усмихна добродушно и поетично рече:
- Е ей тук ще го пусна аз тоя едър, люспест шаран... Я, какъв необятен водоем е! Нека си цамбурка на воля и нека животецът му бъде един безкраен празник!
И изсипа човечецът ведрото. Шаранът тежко пльосна във водата, удари с опашка и заплува навътре през празничен шпалир от феерични медузи... Но не щеш ли - облещи огромните си очи и дишането му взе да се затруднява. Нали си беше сладководна риба, не можеше да понесе морската вода... И някъде из далечината тоя едър, люспест шаран обърна корема. Така се белна, че заприлича на чайка, която лирично си почива върху вълните. А човечецът чакаше ли, чакаше, седнал кротко на брега, щото се надяваше шаранът да се върне и да му рече хем с човешки глас, хем просълзено:
- Сполай ти, човеко! Голяма добрина стори ти на мене, шарана... И тази твоя добрина аз нивгаш, ама нивгаш няма да я забравя...
Но шаранът естествено не идваше.
- Ех - с болка се усмихна човечецът, - право думат някои „Направи добро, па го хвърли в морето!“...
Ах, морето... И като му обърна гръб, човечецът запраши по широкия свят да върши други добрини. Тези дни го видях край парламента...
(в. Преса, печатно издание, брой 334 (685 от 7 декември 2013)
Мобилна верси
RSS
