35438 | 12 септ. 2012 | 14:05

Интервю на Ива ЛАЗАРОВА за българската политика в региона, за неговото превратно минало и напрегнато настояще

- Г-н Бечев, Македония имаше намерение да представи като свои средновековни ръкописи на старобългарски език на изложба в Брюксел. Вашият коментар?
- Реакцията трябва да бъде умерена. Всеки твърде агресивен жест би дал пореден коз на правителството в Скопие да каже: „Ето, те, българите, ни мразят и искат да ни откраднат историята“. Това няма как да помогне за добрите връзки между двете страни.

- Значи ли това, че не споделяте тезата за твърде анемичната българска политика спрямо западната ни съседка на фона на проекти като „Скопие 2014“?
- Трябва да гледаме по-прагматично на подетата кампания за създаване на нова национална идентичност от сегашното правителство в Македония. Всички тези големи проекти генерират солидни приходи, които хранят корупционната среда. ВМРО-ДПМНЕ е окупирала всички властови позиции и има възможност да контролира целия обществен ресурс. За съжаление блокирането на Македония по пътя й за ЕС само подхранва тази негативна тенденция.
Мисля, че една по-твърда позиция би била грешка. Изграждането на образ на врага на страната ни е много удобно, за да се представи правителството в Скопие като върл защитник на националните интереси срещу външна намеса.

- България има ли изградена стратегия за външна политика на Балканите, кои са слабостите и къде има място за прогрес?
- България демонстрира активизация в Западните Балкани, което е добър знак. Големият проблем на страната ни в региона е, че не си е свършила домашната работа: да стабилизира икономиката си, да изгради върховенството на закона, за да има тежест като регионален актьор. Колкото повече положителен пример може да покаже, толкова повече ще е и влиянието.

-Защо Гърция и Македония не могат да стигнат до споразумение за официалното име на западната ни съседка?
- От една страна, Гърция в момента няма ресурс да работи по тази тема. Там на дневен ред е спасяването на страната. От друга, в Македония няма политическа воля: гръцкото вето е най-превъзходното алиби защо страната не се движи напред и защо се налага монополизирането на властовите ресурси в ръцете на една много тясна група хора - премиера и още няколко негови съратници. Това статукво е удобно и на двете страни, а негова жертва са македонските граждани.

- Намира ли се страната пред гражданска война заради етническото напрежение между славянското и албанското население?
- Не. Заплахата в Македония не са нестабилност и насилие, каквото видяхме през 2001 г. А безвремието, в което е потънала страната: никакъв напредък, замаскиран с националпопулизъм.

- На фона на превратното минало на Балканите може ли да се напише една обща история на целия регион?
- Има много общи истории, но не всички успяват да надхвърлят националните рамки. За съжаление повечето се пишат извън региона.

- Дали икономическата криза в Гърция, политическата в Румъния, избирането на президент националист в Сърбия и атентатът в Бургас срещу израелските туристи ще превърнат Балканите отново в „барутен погреб“?
- Не. След края на въоръжените конфликти регионът има все по-маргинална роля за Европа и света. Доколкото няма насилие на Балканите, те вече не са в обсега на международния интерес. В момента горещите точки са другаде. Това, от една страна, е хубаво, тъй като вниманието се дължеше на нестабилността и кръвопролитията. От друга, обаче наблюдаваме твърде занижен интерес, особено по въпроса за разширяването на ЕС в региона, което в крайна сметка е най-солидният фактор за модернизацията му.

- Повече от 20 години след края на социализма България и Румъния икономически са втора класа в ЕС, а за страните от Западните Балкани той все още остава затворен.
- За тези 20 години държавите в региона извървяха един труден и дълъг път. Ако се погледне какви бяха перспективите в началото на 90-те, можем ясно да видим, че вече демократичните правила са възприети като единствена алтернатива, няма директна заплаха за връщане на авторитарни режими или за кървави конфликти. Друг е въпросът, че това, което имаме в момента, е една нискокачествена демокрация. Въпреки че избори решават кой ще е на власт, демократичните институции и върховенството на закона не функционират както би трябвало. Има нещо постигнато, оттук нататък трябва да се върви към задълбочаване на демократизацията.

- Но ето например управляващата социалистическа партия в Румъния, която дойде на власт през тази пролет, води кампания за налагане на свои фигури на всички важни държавни постове. А гражданите там сякаш примирено подминават тази целенасочена замяна.
- Румъния е нагледен пример за това в каква демокрация живеем: доколко се уважават правилата на институциите да регулират политическата надпревара. Проблемът на румънското общество е, че няма надпревара на идеи и линии за бъдещето на страната. Доказателство за това са напълно идентичните решения, които вземат последните две правителства, независимо от политическата им ориентация. Вследствие на това една голяма част от румънското общество, и то онази, която е по-тясно свързана с демократичните ценности, се отврати от политиката.

- От няколко години светът се тресе от социално недоволство: хората на Запад са на улицата, Близкият изток въстава. Балканецът като че ли остава встрани от това вълнение. Защо?
- В Западна Европа недоволството е продиктувано от това, че има загуба на посоката в отношението между държава, общество и пазари. Ние не изживяваме така този шок, защото преходът на Балканите продължава още от края на комунистическото управление. Усещането за криза е характерна черта на демокрацията ни, заради което се появи и носталгията по миналия строй.

- Носталгията по комунизма българско или балканско явление е?
- В България тя съществува, но е далеч по-силно изразена в някои наши съседи, особено в бивша Югославия. Там обичайните икономически проблеми, които последваха падането на комунизма, бяха съпроводени със загуба на човешки живот, на материална инфраструктура, както и със символична загуба на статус за тези общества. Съвсем нормално е там да е много силно носталгичното усещане. То е една алтернатива на съвремието, което не предлага кой знае каква перспектива за развитие.

- Какво е мястото на Русия в съвремието на региона ни?
- Русия няма някакви особени стратегически интереси на Балканите. Дипломатическата игра тук е по-скоро свързана с това тя да бъде възприемана като равноправен участник в международните отношения. Русия винаги е готова да направи стъпки в някоя от балканските страни в рамките на един пазарлък със Запада.
90-те години и войната в Югославия доказаха, че Москва е с все по-малко влияние. В момента Балканите са част от енергийната й стратегия. Естествено, трябва да отчетем, че кризата в ЕС създава вакуум, който отваря вратата й към някакви по-сериозни позиции.

- Кризата в ЕС ли е отговорна за раждането на явления като крайнодесния лидер в Гърция Алексис Ципрас?
- Подобни популистки партии има много, дори и в едни от най-старите европейски демокрации. Те атакуват ЕС като виновник за икономическия крах - резултат от факта, че съюзът е доста далечен от гражданина.

- А доколко тероризмът е маргинален феномен за Балканите?
- Той е преди всичко глобален феномен, средство за постигане на политически цели, а не философия. Докато преди обект на това средство са били държавите, където се е търсел резултат, сега в един глобализиран свят наднационалните групи са напълно възможни. Така че тероризъм винаги е имало, но в глобалното ни общество той става по-често срещано явление.