59496 | 9 дек. 2013 | 13:02

Ефрем Моллов лансира научната чалга партия ПОМАК

Рибново е едно от най-колоритните мохамедански селища в България със съхранени традиции и население, което не намалява въпреки миграцията и демографската криза. Там живеят само хора, които изповядват исляма, говорят български език и не обичат да ги наричат помаци.

„Помаци с чистите души, подайте си ръце.“ Това е рефренът на „Песен за помашкото племе на Балканите“. Създадоха я преди 20 години емигриралият в САЩ Мемед Касапов и певецът Румен Родопски. По същото време приключи политическата „кариера“ на друг родопчанин - Камен Буров от село Жълтуша. След „специализация“ в САЩ той основа първата „помашка партия“ у нас. Безуспешно.

Помаци е едно от названията на хората, които изповядват сунитски ислям и според местожителството си говорят различен български диалект - родопски, западнобългарски и т.н. Има ги от Турция до Косово. В Македония са известни като „торбеши“, макар държавната конюнктура да ги определя като „македонци муслимани“. Същото население в Източна Албания го наричат „българци“. В началото на ХХ в. известният учен Любомир Милетич настоява при преброяванията на населението в България да бъде включена и графа „помаци“. Той е категоричен, че това не е друг етнос, защото „помаците... спадат по матерен език и народност към българите, но показани са отделно, за да може да се знае по-точно техният брой и местожителство“. Названието „помак“ обаче се приема и като обидно - затова учените предлагат

коректния термин „българи мюсюлмани“

Той обаче се оспорва от техни западни колеги и дразни съседите ни. Пригласят им наши науковеди, които превърнаха в бизнес помашката идентичност. Идеологията на „помашкия“ етнос се заражда в Гърция след падането на Желязната завеса. Българоезичните мюсюлмани в Северна Гърция са турцизирани целенасочено, за да бъдат разграничени от роднините им, които живеят от другата страна на границата - в България. След години в Атина осъзнават, че са наливали вода в турската воденица и използват самоназванието „помаци“, за да ги обявяват за отделен „етнос“ - пак да нямат нищо общо с българите. Ксантийско и Гюмюрджинско са обявени за „помакохория“ - т.е. помашка земя. Гръцката армия финансира създаването на помашко-гръцки речник, който съдържа думи от родопския ни диалект и от книжовния български - като типично „помашките“ „мома“ и „чушка“.

След 1989 г. идеята за „помашки“ етнос

доби привърженици
и в България

Те отстояват двойно различие - спрямо българите заради вярата, а спрямо турците заради езика. За съжаление хранителна среда продължава да им създава и калъпът на криворазбрания ни национализъм, отричащ като българин всеки, който не е християнин. Идеолозите на помашкия етнос смятат, че след като са отделни от нас, българите, също трябва да бъдат „видими“ и „представени“ не само в местната, но и в централната власт. Тези тежнения заченаха в настоящия политически хаос и партия „Помак“.

Като прелюдия към нея лидерът й Ефрем Моллов основа през 2012 г. в Смолян Европейския институт „Помак“ и информационната агенция „ЕВРОПОМАК“. Показателно е, че сайтът й предлага линк към скандинавското Nordradio, което е създадено от турчеещи се помаци от Гърция, финансирани от Турция. Въпреки конструирането на помашки „етнос“ в южната ни съседка, Турция поддържа влиянието си над него. Програмите на радио „Норд“ са на турски, но има и на кюрдски, арменски, чеченски, сирийски. Излъчва се и предаване „Помашке парле“, преведено като „Помашка трапеза“. То е на турски и на „помашки“ език, който очевидно има малко общо с родопския диалект - в него думата за „трапеза“ е „сафрьо“, а не „парле“. Nordradio се изявява като рупор на съвременния пантюркизъм и неоосманизъм - езиците, на които предава, се говорят от общности, които или са останали в съвременна Турция като наследство от Османската империя, или са част от тюркската диаспора.

Партия „Помак“ очевидно иска да се хареса на централата, която финансира радио „Норд“. „ЕВРОПОМАК“ горещо акламира всеки, който прославя балканско/българското наследство на Османската империя. А за да бъде още по-убедителна привързаността към пантюркизма, Ефрем Моллов лансира научната чалга, че помаците са наследници на прабългарите, които били тюрки, т.е. братовчеди на турците. Неотдавна той бил посетил в Казан главния мюфтия на Русия Талгат Талджуддин, който е „булгар“ - наследник на волжските (пра-)българи. Главният мюфтия, подобно на руския патриарх, е подкрепян от официалната власт, т.е. от Путин. Което означава, че лидерът на „Помак“

търси и руско финансиране

Моллов обявява „помаците“ за жертва на балканските национализми и ги представя за „европейско малцинство“ - може би копирайки Ахмед-Догановия „вектор на развитие“, свързан с „европейско стратегическо малцинство“. Получава се образ на общност, която хем е европейска, хем е дискриминирана. Изгодна роля, която подсигурява прехрана на „Помак“ и чрез всевъзможни правозащитни организации и партийни централи в Европа и САЩ. По всичко личи, че новата „помашка“ партия

ще суче от няколко чужди майки

Като пчелар обаче Ефрем Моллов би следвало да знае, че макар да лапа от чуждия мед, търтеят все някога става непотребен и го изхвърлят от кошера. Потвърждава го и фиаското на предишния „помашки“ лидер Камен Буров.

За да играе на сигурно, новата партия използва и идентичностната мимикрия на „помаците“ - да се представят за такива, каквито им е изгодно. В Османската империя предците им са се наричали с престижното „османлии“, за да се разграничат от съплеменниците си християни, които имали малко права. Днес е обратно - „помаци“, които нямат проблем с мюсюлманските си имена в България, предпочитат да се легитимират с българско име и фамилия, ако търсят работа в ЕС. Когато обществото се надигна срещу името на партията, Моллов побърза да скрие „Помак“ зад абревиатурата на Патриотично обединение за многообразие, автентичност и култура - ПОМАК. Което е и

опит да се заобиколи конституционната забрана

за етнически и религиозни партии, за да се получи безпроблемна регистрация. Българите мюсюлмани обаче имат твърде разнородни представи за произхода и идентичността си. Едни се смятат за българи, други - за турци, трети - за помаци, четвърти - за араби. Не е ясно колко от тях ще припознаят Помак като своя партия. Особено при силен конкурент като ДПС, което е популярно сред „турчеещите се“ помаци и се стреми да турцизира останалите. Помак има и един съществен идеен недостатък - социалната й платформа е твърде мъглява. А основният проблем на хората, които иска да привлече за електорат Ефрем Моллов, не е етническата им принадлежност, а препитанието. „Остави го този смешник Ефрем, той няма да се погрижи нито за тютюна, нито за картофите, които са ни поминъка“ - ми каза един приятел мюсюлманин от Родопите, който от години изкарва прехраната на семейството си по столичните строежи. Засега авторите на Помак дават храна единствено на платени патриотари и на ултранационалисти. Или може би това е основната роля, която им отреждат техните задгранични ментори - да са дразнител, който дискредитира етнорелигиозния мир у нас. Току-виж им хрумнало да поискат и помашка автономия в граничните области между България и Гърция?! 

(в. Преса, печатно издание, брой 336 (687 от 9 декември 2013)