62006 | 9 дек. 2013 | 14:57

Без коалиция и без партньори ГЕРБ е загубен в бъдеще

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов все повече се разделя с харизмата си на народен човек сред своите. На всички прави впечатление, че той изгуби доброто си настроение и усмивката. И май само той знае какво се случва с ГЕРБ. 

Какво се случва в ГЕРБ? Този въпрос все по-често си задават наблюдателите, опитвайки се да разгадаят поредната стратегия на опозицията. Но и депутатите вътре, в епицентъра на политическото действие, се питат същото. Когато Борисов говори в кулоарите пред грозд от журналисти и камери, неговите хора се бутат в навалицата, за да дочуят какво смята да прави или какво мисли лидерът им. А после тези, които са били по-напред, предават мислите и наставленията му от ухо на ухо на тези, които са останали по-назад. Сега, когато лидерът не идва на работа, четат във Фейсбук. Това са

техните опорни точки

с които сверяват участията си в медиите.

ГЕРБ съществува вече 7 години, но продължава да се управ­лява по телефона, с есемес или „от ухо на ухо“. Заседанията на парламентарната група са занемарени, за изпълнителната комисия се твърди, че не се е събирала от две години, а решенията й се свеждат по телефона. Ако редови депутат иска да поговори с лидерите (Борисов и Цветанов), оказва се, че това е сложна задача и първо трябва да мине през т.нар. дружинни (Цецка Цачева, Цвета Караянчева или Димитър Главчев). Баш лидерът Бойко Борисов понякога със седмици не надниква в стаята, в която имат право да пребивават обикновените депутати от ГЕРБ. Там те се подписват в специална тетрадка и си получават наставленията от секретарките. В т.нар. пушалня на ГЕРБ не може да влезе всеки. Тя се държи обикновено под ключ, отвън пази гард от НСО и избраникът трябва да обясни защо иска да влезе и с кого какво ще говори. Вътре обикновено се пушат скъпи пури, разливат се квалитетни питиета и се чертаят тайните стратегии. Ако някой иска ей така да звънне на Борисов по джиесема и да каже „виж какво, има проблем с еди-какво си“, това е немислимо. Лидерът все повече се разделя с харизмата си на народен човек сред своите. На всички прави впечатление, че Бойко Борисов изгуби доброто си настроение и усмивката. Ходи мрачен, угрижен, ядосан. И май само той знае какво се случва с ГЕРБ.

Първите шест години на формацията бяха белязани от политически възход. В този период Борисов преливаше нарастващия си авторитет към партията. Той ходеше сред народа щастлив и самоуверен, споделяше какво му казали Меркел и Обама, чертаеше планове за десетки магистрали и стотици детски градини. Сега само мрънка.

И с последните бурни препирни по бюджета за 2014 г. се създава впечатление, че групата му е замръзнала в очакването, че пак ще се хванат за кормилото на властта. Държат се предсказуемо - като контра, като спирачка. Още от първия ден на този парламент търсят скандала и протакат парламентарния дебат във времето. Опит­ват се да докажат, че могат два пъти да се потопят в една и съща река.

Свидетели сме на едни и същи упреци, заяждания, парламентарни трикове в стил „не ме интересуват законите, интересуват ме изборите“. 2013 е най-яловата година за ГЕРБ. Година на оставки и загуби. Ако не намерят ключа за правилно поведение, 2014 г. може да се окаже фатална. Една загуба на евровота - ако получат по-малко от трима евродепутати -

ще ги прати
по пързалката

по която се изтърколи и НДСВ. За да не загубят уважението на ЕНП, ГЕРБ-ерите трябва спешно да излязат от музея с восъчните фигури на демокрацията. Защото уважението на християндемократите е правопропорционално на креслата, които ще им осигурят в Европарламента.

Но как? И дали го искат?

Много пъти тази година Борисов публично предлагаше сътрудничество на реформаторите. Но офертите му обикновено са отправени чрез медиите или чрез Фейсбук. Той нито веднъж не се прекърши, за да се срещне със сините лидери на неутрална територия. И да се разберат като зрели политици. От цялата тази епистоларна продукция става ясно, че нищо не е ясно. Сините се боят от неговата недискретност. Каквото и да си кажат, Бойко Борисов ще излезе после пред медиите и ще го изръси по най-неподходящия начин. Червените имат същите притеснения.

Лидерът на ГЕРБ с нищо досега не е показал, че е узрял за коалиция. Той обича футбола, а футболът е екипен спорт. Но в политиката Борисов продължава да е солов играч.

В същото време е наясно, че без коалиция и без партньори ГЕРБ е загубен в бъдеще. Истината е, че те не са готови да идат до урните, защото нямат партньори. Те са по-самотни отвсякога и при един предсрочен вот може да се озоват в още по-унизителна роля. Може би затова изплува съмнението, че напускането на депутата от ГЕРБ Георги Марков може да е контролирано и Борисов да е знаел за него предварително. Този ход устройва всички, а на лидера на ГЕРБ може

да донесе най-много дивиденти

Осигурявайки 121-вия глас в НС (защото БСП и ДПС имат общо 120 депутати), властта се освобождава от бремето да твърди, че се крепи на средния пръст на националистите. ДПС вече си въздъхна, че няма да обяснява кога и как се е прегръщало с „Атака“, за да им осигури кворума или прокарване на важен проект. Хората на Волен Сидеров също са много щастливи. Те започват истинската си националистическа кампания с анти-ДПС говорене, без да им се налага да обясняват защо гласуват с враговете си.

От реакциите през изминалата седмица стана ясно, че Борисов и Цветанов също не са нещастни от този уж неочакван ход на Георги Марков. Борисов не написа нито една дума във Фейсбук срещу отцепника, а когато го повикал в Банкя (ден след напускането му), май повече го е похвалил, отколкото да му се кара. Цветанов също си замълча съмнително и обясни, че нямало за какво да го съди. Лично той спря напъните да го изключват от партията в Свищов. Изпълнителната комисия, която друг път е реагирала светкавично и е уволнявала по телефона, този път не разгледа поведението на Марков. Парламентарната група беше свикана в 8,30 ч. сутринта и след краткия разговор по темата по-умните депутати прочетоха в очите на Цветанов, че Марков не е извършил кой знае какъв грях. Даже гневната Цецка Цачева прие философски забежката на Марков.

Знаел ли е Борисов предварително за стъпките на Марков „до Букурещ и обратно“ и дали това не е инвестиция в

спечелване на бъдещи партньори

вляво и в центъра - можем само да гадаем. Той мълчи. Но трябва да се придържаме към народната мъдрост „Не ме слушай какво говоря, ами ме гледай какво върша“.

На отчетно-изборната им конференция на 10 януари Борисов трябва да даде нишани към кои партньори гледа с по-голяма надежда. И най-важното - ще влезе ли ГЕРБ в нов етап, етап на нормализация. Една демократична партия трябва да може да диша със собствени бели дробове, а не само с тези на лидера. Ако Борисов иска бъдеще за формацията си, трябва да се замисли дали не е по-добре да се оттегли като почетен председател. И само да задава правилната посока. Знаем обаче, че това няма как да се случи. 

(в. Преса, печатно издание, брой 336 (687 от 9 декември 2013)