20451 | 2 юни 2012 | 14:52

Едно интервю на Цвета ДИНКОВА за гръцката криза, стагнацията и „държавния капитализъм“

Г-н Хампарцумян, твърдите, че не ви е страх от земетресения. Има ли основания обаче да се страхуваме от финансови трусове?
Както и при природните катаклизми винаги има опасност. Важното е човек да е подготвен и да е информиран. Тогава може да се вземе адекватно решение, независимо какво се случва. Вече е банално да се казва, но нашата катастрофа сме я преживели още през 1996-1997 г. Направили сме каквото трябва, за да се защитим. Тези линии на защита се оказаха адекватни до този момент. Ключово е да не правим резки движения и некомпетентни изказвания.
„Снишаване“ - както казваше Тодор Живков?
Не, напротив. Не става дума за снишаване. В добри години финансовото управление може да бъде леко неадекватно и да прави грешки. Тогава растежът автоматично компенсира грешките. В трудни години ролята на финансовия мениджмънт става многократно по-важна, защото негативните ефекти от грешките се усилват от средата.
Как вашата група калкулира риска от фалит на Гърция и варианти от типа - въвежда се изцяло нова валута, например евродрахма?
Това са спорове, които трябва да се водят на академично и политическо ниво. За нас е важно, че България може да играе стабилизираща роля в региона. Можем да бъдем естествено убежище за бизнеса, който намира Гърция в този момент за рискова. Ние трябва да се представим като едно стабилно, добре управлявано място в труден регион. А регионът по различни причини винаги си е бил труден. Трябва да се опитаме, от една страна, да извлечем икономическите изгоди, а от друга - да бъдем предсказуемият партньор на Гърция, каквото и да се случи.
Евентуален фалит на южните ни съседи ще повлияе ли по някакъв начин на живота на обикновените хора в България? Трябва ли да се вълнуваме от гръцката драма и да я приемаме лично?
Аз въпреки всичко мисля, че гърците ще съберат сила да се противопоставят на саморазрушителните процеси, които текат там. А иначе какво се случи на Гърция, когато България фалира? Или на Румъния, Сърбия и Турция? Нищо не им се случи.
България не беше част от еврозоната и не заплашваше да „взриви“ евровия клуб.
Не беше, но беше в процес на присъединяване. Разбира се, че е по-добре да имаш богати и щастливи съседи, но пак ще кажа - ако ние управляваме нашите си неща професионално и разумно, дори да се стигне до неконтролиран и драматичен фалит на Гърция, не би трябвало аз или вие, или който и да е българин да бъде засегнат директно. Индиректно ще ни се отрази фактът, че икономиката на целия регион ще бъде подтисната. От друга страна - икономиката на Турция се развива с много бързи темпове. Това, както виждате, няма директен ефект върху живота на всеки от нас. Непряко има - стокообменът се увеличава, растат повече възможностите за бизнес.
Казахте преди дни, че технически кризата е преминала, защото не сме в рецесия. В такъв случай в депресия ли сме? Слабият растеж май показва, че „лазим по дъното“.
По-скоро сме в някаква стагнация. При размера на нашата икономика растеж между 0 и 1% не е точно „растеж“. Можем да говорим за статистическа грешка, тримесечни колебания и т.н. За да се усети от хората, на нас ни трябва ръст над 4%.
В какъв период е вероятно това да се случи?
Няма да е скоро. За съжаление пак навлизаме в предизборен период. Когато предстоят избори, политиците стават плахи по отношение на по-сериозните реформи.
Но смели по отношение на харченето.
Ако има какво да харчат.
Има ли какво да харчат?
Все по-малко.
В такъв случай може ли да се окажем в смешната ситуация при толкова ниско ниво на дълга да не можем да обслужваме външните си задължения?
Не, винаги ще се намери начин. Въпросът е този начин да е оптимален. От тази гледна точка не би трябвало да имаме притеснения. Единственото ни притеснение трябва да бъде нашата дългосрочна конкурентоспособност и насърчаването на предприемчивостта. Независимо каква е ролята на държавата като преразпределител на национално богатство, тя е лош стопанин, когато трябва да се определят приоритети и да се прави капитализъм. Може би в някои азиатски държави заради тамошната култура държавният капитализъм работи успешно. По тези земи обаче не работи добре и опитите за държавен капитализъм винаги са водели до по-големи или по-малки катастрофи.
Според НСИ около 14% от доходите на българите са от предприемачество. Останалото е пенсии и заплати. Тогава какъв е нашият капитализъм - пазарен или социалистически?
Със сигурност икономиката ни има нужда да бъде по-модерна и устойчива. По-големите богатства в България до голяма степен са натрупани от бизнес с държавата. Ние сме малък пазар и ключово за нас е да произвеждаме стоки и услуги, които не само тук си харесваме, а и светът ги желае. Успешните икономики са отворени, задоволяват себе си, но и произвеждат стоки, които светът търси и купува. Няма друг начин да се генерира богатство. Дали ще вземем пари назаем, или ще спестим някой лев - не е чак от такова значение. Истината е, че това, което ни трябва, е насърчаване на предприемчивостта. Само така националното богатство ще расте. Въпросът дали това богатство ще се разпределя от държавата, или от бизнеса показва разликата между левите и десните политики. Това е вододелът.
На какъв етап на изпълнение е идеята на финансовия министър Симеон Дянков за държавна регулация на банковите лихви? Имаше среща с банкери в Министерския съвет, излизахте тайно през задния вход, появи се официално съобщение, че работна група пише някакъв проект... Това поредната политическа димка ли е?
Мисля, че разговорите с изпълнителната власт за състоянието на сектора, достъпа до кредити и други подобни въпроси са важни, но в никакъв случай не трябва да се водят през медиите. Медиите не са добро място за професионални дискусии. Няма съмнение, че всички бихме искали лихвите да са по-ниски, за да може бизнесът да се чувства по-добре. Същевременно факторите, които влияят на процентите, основно не са в ръцете нито на банките, нито на държавната власт, а са свързани със състоянието на икономиката.
Не бих казал, че дискусията е приключила, но е в по-нискоинтензивна фаза.
И вече не е на висок тон?
Никога не е била на висок тон.
Преди време казахте, че се учудвате на идеите на Симеон Дянков, защото той не идва от Северна Корея, а от САЩ.
Беше казал нещо, което ме учуди, така е. Въпреки всичко мисля, че той идва от САЩ.
Банкерите твърдят, че имат достатъчно пари за кредитиране, но няма качествени проекти. В същото време идва катарски шейх, който дава депозит от 200 млн. долара в БНБ, за да заяви интереса си към много сектори на българската икономика - овце, пътища, летища. Защо родните банки не финансират тези сектори?
Не съм запознат с детайлите по отношение на амбициите и намеренията на шейховете. Кредитите в България са за над 50 млрд. лева. В сравнение с тази сума 200 млн. долара са относително малко. При всички случаи - дали са шейхове, махараджи или каквито и да било, те търсят своя икономически интерес. Ако той може да съвпадне с намеренията на нашата държава, ще има бизнес. Ако не - не очаквайте нищо. Хубаво е такъв тип проекти да се дискутират, когато са в по-напреднала фаза на осъществяване.
Те са във фаза идеен проект.
Да, точно за това говоря.
Има ли банки в България, които се налага да бъдат спасявани?
За това трябва да питате централната банка.
В такъв случай има ли кредитни институции на нашия пазар, които скоро ще си сменят собственика?
Това със смяната на собственика са процеси, които никога не са спирали. При една пазарна икономика всички бизнеси в един момент могат да сменят акционерите си, ако за това настъпят съответните условия. Процесите на консолидация, на сливане или на друга форма на сътрудничество ги има в картите. Може би икономическата обстановка стимулира подобни развития, защото в момента да поддържаш банка с по-малко от десетина процента пазарен дял е доста нерентабилно. Има високи разходи, свързани с банковите регулации, изискванията за капитал и т.н. Бъдещето в това отношение говори по-скоро за окрупняване на капитала във финансовия сектор с цел икономии от мащаба. Но конкретно не може да се каже какво ще стане. Има предпоставки, но те не са спешни, не са на всяка цена и няма натиск за бързане. Просто се базирам на икономическата логика.
Мит ли е депозитното богатство на българите?
Първо, не е мит, това са реални цифри. Второ, в сравнение с депозитната маса на сравними с нас европейски държави депозитната маса тук не е толкова голяма и третият фактор е, че много хора в България още нямат навика да инвестират в недепозитни спестовни продукти като акции, взаимни фондове и т.н. В един момент имаше сериозен интерес към инвестиции в недвижимите имоти, сега вече не. Естествено е сега да има спестяване. И в крайна сметка в този момент е по-добре да сме по-силни в депозитите, отколкото в кредитите. Тоест свърхзадлъжнялостта не е на мода.