24418 | 14 дек. 2013 | 10:40
-Акад. Марков, провокация ли беше изявлението на турския премиер Реджеп Ердоган от сряда, когато пред многохиляден митинг в Кешан той разшири понятието за Тракия, като включи територии, владени от Османската империя на Балканите?
- Казаното от Ердоган не е изненадващо, защото неговият външен министър Ахмед Давутоглу още през 2001 г. в една своя книга очертава ислямската дъга на Балканите. В нея са отбелязани Босна и Херцеговина, Албания, Косово, Македония, Родопите, Западна и Източна Тракия. Новото от речта му онзи ден е, че Ердоган доразвива тази ислямска дъга към Лудогорието, на север дори от Стара планина. Ето това е сегашната неоосманистка политика на Република Турция, която се вживява в някакъв свой имперски синдром.
- Доколко изреченото от Ердоган на този предизборен митинг може да бъде разчетено като опасност за страната ни?
- Неоосманизмът се базира на тезата, че Османската империя е била успешна и че османските векове на Балканите са били едва ли не златните векове на Балканите. Това го каза Давутоглу преди четири години в Сараево. Ето как този неоосманизъм, съчетан с радикалния ислямизъм, който проповядва Ердоган, се превръща в истинска открита заплаха за България. Причината е, че сме външна граница на ЕС и се намираме под натиск.
- Адекватна и достатъчно бърза ли бе българската реакция след предявените османски амбиции? Между другото те предизвикаха истинско възмущение в Гърция и Македония, а българското МВнР реагира чак в късния следобед в сряда.
- Много съм учуден от крайната дипломатичност на външното ни министерство. Наскоро министър Вигенин отиде при колегата си Давутоглу да го помоли да спрат имигрантите и почти му се извини. И турчинът каза: да, но искаме безвизов режим. Трябва да се знае: не може да даваме безусловна подкрепа на Република Турция за ЕС, както я дават и сегашното, и предишните правителства.
- Какво трябваше да направим след изявлението на Ердоган?
- Нашето външно министерство трябваше веднага да извика турския посланик за обяснение и да му бъде връчена протестна нота. Спомням си как през пролетта по време на служебното правителство на Марин Райков във в. „Хюриет“, най-четения турски вестник, излезе карта, която буквално поглъщаше Родопите и Бургаска област. Тогава от Външно казаха в началото: „Да, това е един вестник, който няма отношение към турската външна политика.“ Учудващо твърдение - та това си беше опипване на почвата. Освен това по време на Борисов беше сключено споразумение за културни центрове в Цариград и в София. Всъщност те искат такъв център, за да правят пропаганда. Вижте как ни пробутват сапунени сериали, които нашите телевизии вземат безумно евтино, дават ги в най-гледаното време и печелят ужасно много от реклами.
- Някои смятат, че казаното от турския премиер е станало по време на предизборен митинг и не е фатално. Можем ли да го обясним с предизборната лексика в такива случаи?
- Не съм съгласен. Това е дългосрочна стратегия, а не са някакви предизборни брътвежи. Защото тук става въпрос за блян по Османската империя. Те казват Балкани, Северна Африка, Близък изток, Кавказ, дори и Средна Азия, обзети са от имперско самочувствие, превърнало се в държавна политика. На срещата на външните министри Вигенин и Давутоглу турчинът каза, че „България е вратата на Турция“. Добре е обаче да знае, че вратата може да се отваря, но може понякога и да се затвори. Което българските политици не смеят да направят. Те просто отиват на крака в Цариград и вместо да се държат достойно и да поставят условия, те не уважават себе си и затова и другите няма да ги уважават. Не е вярно, че сме малка държава. Вижте Гърция как се държи, дори и Скопие. Въпреки че Гърция и Турция са от 1952 г. в НАТО, по отношение на историята гърците не се двоумят.
- Говорите за неоосманизма, чиято идеология може да се види в книгата на Давутоглу. Нашите политици дали са я чели, имат ли представа от нея?
- Отдавна предлагам да се преведе на български книгата на Давутоглу - написана е през 2001 г. и е издадена само на турски, арабски и английски. Но той не дава авторските права. Ако бъде публикувана у нас, ясно ще се види, че това е нещо като „Моята борба“ на Третия райх и Хитлер. Тогава нещастните ни политици ще разберат за какво става дума. Вместо да защитаваме националните си интереси, виждаме как партията на Касим Дал, която се създаде с благословията на Ердоган, е приета в Реформаторския блок. Защо? Защото щяла да им носи гласове от Република Турция. Тогава бих попитал какъв реформаторски блок е това!? Та той е заплаха за българската политика.
- Какво обезпокоително забелязвате, което политиците ни не виждат?
- Хората на Ердоган показаха зъбите си и започнаха да хапят много силно - като кучета. И то с помощта на Европейския съюз, защото от Брюксел казаха: генералите в Турция - вън от политиката. За съжаление и генерал Де Гол няма как да се появи във Франция. Но трябва да се знае, че Ердоган промени конституцията с помощта на ръкопляскането на ЕС и обезглави светското командване на армията. 250 души генерали и полковници са по затворите. Гаврят се с 93-годишния генерал Еврен и го съдят за преврат от 1980 година.
- И какъв проблем може да се появи пред България?
- Ще повторя отново - това изявление на Ердоган е заплаха за страната ни. Ние не можем да позволим Ердоган да обявява османските векове за златни за балканските народи. Защото тези балкански народи бяха откъснати от Ренесанса, бяха хвърлени в едно Средновековие, когато в Средна и Западна Европа то вече бе завършило. Това е и гавра с паметта на толкова загинали българи. Ами от Турция утре ще кажат да съборим паметника на Васил Левски, защото е бил законно осъден като душманин на империята.
- Бихте ли припомнили още случаи, с които да подкрепите тезата си?
- Спомнете си за комисията по дискриминация на Кемал Еюп, която възложи оня скандален доклад, чрез който се искаше забрана на песните на Добри Чинтулов, на половината стихове на Ботев, искаше се да махнем Вазовите „Под игото“ и Баба Илийца („Една българка“). Няма как да не припомня за неотдавнашното посещение у нас на турския вицепремиер Бекир Боздаг, изявил претенции към България за стотици ислямски „културни паметници“, които били занемарени, и Турция щяла да се грижи за тях.
- Каква е причината да неглижираме или бързо да забравяме подобни случаи?
- Всичко това се случва, защото нашите политици умеят да правят само предизборни сметки, те гледат да се докопат до властта или пък да съборят някого от власт. За тях личните и партийните интереси са над всичко, дори над националните. Те нямат никакъв усет за историческа перспектива. Мечтата им е да се докопат до един мандат, да се обогатят и, ако може, след това да изкарат още един мандат. Това са големите им цели. Не всичко обаче е пари, има неща, които са над търговията. Това са националните интереси, националното достойнство.
- Не сте ли прекалено краен, акад. Марков? Политиците ни днес казват, че трябва да се гледа по-глобално на света, че подобно мислене е остаряло и не е модерно?
- Да, чувам непрекъснато, че съм тесногръд националист, обременен историк, дори, че имам телесни спомени от Османската империя. Но няма да се уморя да повтарям - политиците ни са слепци, трябва да прогледнат и да видят какво се случва на Балканите. В Сърбия и Гърция се появиха книги срещу неоосманизма. У нас се изготви една книжка от около 80 страници „Що е османизъм като нова турска външна политика“ и от един стратегически център казаха, че това трябва да бъде само за служебно ползване. Според мен обаче е добре да се публикува и да се разпространи и по медиите, да се разбере, че това не е приумица на Давутоглу или на Ердоган, нито пък са предизборни слова. Това е новата външна политика на Република Турция, която се поддържа и от някои велики сили.
- Защо предложението ви не се е приело?
- „Няма страшно“ - ето това ми казаха на едно служебно съвещание. Стана един - няма да му казвам името, и ми рече в лицето: „Абе, акад. Марков, вие знаете ли, че това са нашите съюзници от НАТО и че ние разчитаме на турската армия и на турските военновъздушни сили да ни пазят - те имат тия възможности.“ Отговорих му - след като унищожихме българската войска, да поканим тогава и турски гарнизони. Политиците ни дори не могат да разберат колко скандално е всичко това. Те се плашат, че ако тази разработка бъде разпространена, ще предизвика недоволството на турското посолство. Ама какво ме интересува турското посолство!? Става въпрос за нашата външна политика. Ето го сателитния синдром и за съжаление това е съобразено с новия ни „Голям брат“.
- Имат ли очи и уши нашите политици, за да проумеят какво се случва?
- През ХХ век е имало един политик - Кимон Георгиев, който загубва едното си око по време на Първата световна война. Макар и едноок, той е гледал много по-надалеч от сегашните. Днес железни политици почти няма, те са прекалено пристрастени към своите партии, зависими от своите ръководства. Освен това в Брюксел всеки си има своя коминтерн - левите имат ПЕС, десните - Народната партия, центърът си има Либерален алианс и оттам очакват подкрепа.
- Ако се опитаме да влезем в стила на Ердоган, ще видим, че български политици пък обичат да говорят за времето, когато България е била на три морета...
- Между другото има нещо много любопитно в случая - градът Кешан (близо до Одрин), където Ердоган е произнесъл тази реч преди дни, се намира в т.нар. Лондонска България. Когато „Хюриет“ публикува онази карта, за която ви казах по-горе, бях предложил да публикуваме картата от Лондонския договор за мир от 19 май 1913 г. и България там е до линията Мидия - Енос. Как ли щяха да реагират от турското външно министерство? Защото и Одрин, и Кешан, и Люлебургаз, и Лозенград са били български преди етническото прочистване.
- Напоследък и от площадите ни се чува „Боже, пази България.“ От какво да я пази?
- Бих продължил тази молитва призив така: Боже, пази България, но не само от нейните врагове, а и от онези, които смятат, че са нейни приятели или се правят на такива.
(в. Преса, печатно издание, брой 341 (692 от 14 декември 2013)
Мобилна верси
RSS
