13427 | 15 дек. 2013 | 13:29

Разбрах, че да си известен, е неделима част от професията, която съм си избрала, и че единственото правилно нещо би било да се старая достатъ

-Луиза, тези дни беше премиерата на „Скъперникът“ от Молиер в Малък градски театър „Зад канала“. Допада ли ти работата в този спектакъл?

- „Скъперникът“ е поредно предизвикателство за мен и аз с удоволствие го приемам. Процесът беше изключително интересен. Досега не бях работила с режисьорката Лили Абаджиева и нейният подход е нещо съвсем ново за мен. Аз съм в ролята на Мариан, роля, която като обем не е чак толкова голяма, но затова пък е важна за събитията, тъй като самият Скъперник (Владо Пенев) и неговият син (Александър Кадиев) се съревновават за моето сърце. А кой печели в битката, ще разберете, ако дойдете да гледате.

- Самият Мариус Куркински също те избра за спектакъла си „Лодка в гората“ по разкази на Хайтов. Обогати ли те тази роля с нещо?

- Всяка роля ме променя, защото ми дава нещо ново, или по-скоро ме кара да открия нови неща у себе си. Невероятно е

колко много се крие у самите нас

и просто някой трябва да ни го покаже. В случая Мариус ме накара да отприщя, ако мога така да се изразя, безкрайна нежност, скрита много дълбоко зад желязна маска. Фактът, че ми гласува доверие и ми даде толкова трудна и хубава роля, беше за мен голямо признание, което пък донесе положителни емоции и на двама ни... и не само, надявам се. Мариус ми показа, че мога да бъда дори комик отчасти. Много съм му благодарна!

- В комедийна роля беше в „Шпионажът през каменната ера, или Гущерчето“.

- Това беше дипломен спектакъл, който спря своя живот с края на обучението ми в НАТФИЗ. Да, разбрах за себе си, че не съм само драматична актриса, за каквато се мислех. Но също така от малкото си опит досега разбрах, че самопреценката е почти винаги грешна.

- Къде още може да те гледаме?

- Играя във Варненския театър в постановката на моя професор Пламен Марков „Вуйчо Ваньо“, а също и в театър „София“ в „Тирамису“, с режисьор Николай Поляков, и в постановката на французина Тиери Аркур „Идеалният мъж“ в Народния театър.

- Наскоро сподели, че си „лакома за роли“. За какво имаш най-силен апетит?

- Думата „лакома“ отговаря сама на този въпрос - всичко, но всичко, което ми е интересно, разбира се.

- След като завърши НАТФИЗ, накъде?

- Вече съм част от трупата на „Зад Канала“. Та, ето накъде! Снимките на сериала „Дървото на живота“ засега приключиха. Надявам се на кино.

- Докато беше в НАТФИЗ, известността ти от „Стъклен дом“ изигра ли ти някоя лоша шега в отношенията с преподаватели и състуденти?

- Напротив, в този момент успях да разбера кой ще бъде с мен и в лошо, след като видях кой е с мен в добро. Не смятам тези неща за лоши шеги, а за услуги от съдбата.

- Славата те връхлетя светкавично с успеха на „Стъклен дом“. Притесни ли те това нахлуване в личния ти свят?

- Бях се превъзбудила определено, но бързо го преживях. Разбрах, че да си известен, е неделима част от професията, която съм си избрала, и че единственото правилно нещо би било да се старая достатъчно много в работата си. Така съзнанието на хората и медиите ще е заето с това, което постигам на сцената и пред камерата, а не с кого си лягам и колко точно вино изпивам за една вечер.

Луиза и Явор Бахаров бяха влюбена двойка в сериала „Стъклен дом“, а и в живота. Сега са добри приятели.

- Ти доста дълго живя с ролята на Алекс. Това промени ли нещо у теб?

- Ролята на Алекс ми даде много. Тя ме разви, даде ми начален старт. Накара ме да разбера, че това, с което съм се захванала, няма да е лесно и изисква много отдаденост. През четирите сезона трябваше да изиграя доста неща, които на моменти ми бяха много лесни, друг път - адски трудни, но мисля, че за опита, който имах тогава, се справих прилично. Не мога да кажа, че съм се гледала много, защото не обичам да се гледам, но поне по това, което казват хората, мисля, че е било добре.

- Какво мислиш за Яна, твоята героиня в сериала „Дървото на живота“? Какво би й казала, ако тя беше реална жена?

- Яна е едно момиченце, което пред очите ми или по-скоро

заедно с мен преживя огромни трудности

в живота си и затвърди максимата „Което не ни убива, ни прави по-силни“. Тя стана една силна жена. Разбира се, със своите страхове, неизживени моменти, с

липсите, които е имала през целия си живот, не само материални, а и на семейство, любов, уважение. Бих й казала: „Браво, Яна! Сега продължавай да се бориш, а хубавото ще дойде, няма как да не дойде. Животът е колело, ти знаеш много добре това.“

- Снима ли ти се в киното, или предпочиташ сцената и сериалите?

- Не предпочитам сериалите... просто такава е ситуацията в България в момента. Снима ми се кино, но хубаво. Не ми се участва в нещо „въобще“. Искам да има смисъл, да има желание, не непременно резултат, но със сигурност искам да съм в нещо, за което виждам, че хората, които го правят, умират, горят, защото и аз умирам и горя. Сцената е моят дом засега. Обичам я и съм щастливка, че за момента я имам.

- Стана традиция бивши модели да стават актриси и коментарите за тях не са ласкави. Какво е нужно, за да те приемат с респект на сцената и на екрана?

- Дааа... тази тенденция… Според мен не е необходимо нищо друго освен талант. Просто трябва да го можеш. Тогава независимо дали си модел, или продавачка в магазина, хората ще го видят. Да, има много зли езици, които никога няма да те харесат, но това е в реда на нещата. Ако питаш някой хейтър в интернет защо толкова много говори за мен, че не мога, и дали знае нещо за мен, ще ти каже: „Да, всичко знам за нея. Тя е манекенка, друса се и пие. Нито е учила в НАТФИЗ, нито някъде другаде, не играе в никой театър, добре че е майка й да я урежда по сериали“. Така че... какво да кажа. За киното образованието е важно, но не е задължително. На сцената е малко по-сложно, и там трябва да се учи, само с талант не става. Но

талантът е задължителен

- дебело подчертавам. Не вярвам, че актьорството е един процент талант и 99 процента работа.

- Друга тенденция е бившите модели да стават водещи. Ти води театралните награди „Икар“, би ли се пробвала и в ефир със свое предаване?

- „Икар“ като театрални награди се водят най-често от артисти. Била съм водеща и на други събития, но в качеството си на актриса. Да си водещ по телевизията, е различно. Трябва да си учил журналистика или публична реч за това. Аз не съм и нямам такива амбиции.

- Майка ти е известната Ивет Григорова, собственик на модната агенция „Ивет фешън“. Успя ли да излезеш от сянката й?

- Реално аз никога не съм се чувствала като да съм в сянката й. Винаги сме правили нещата си всяка поотделно и сме си помагали една на друга главно в личен план.

- С младата ти и красива майка сте като сестри.

- Да, и като сестри се усещаме.

- Какво взе от нея в духовен план?

- Непрекъснато вземам от нея. Тя ми е пример за много неща. Опитвам се да си изградя търпение и спокойствие като нейните. Тя е много дипломатична личност и много добър Човек. Аз се стремя към същото.

- А какво ти даде баща ти, който живее отделно?

- С тате съм също толкова близка, колкото и с мама. Той ми дава подкрепата, мъжката гледна точка, силата. Това, че трябва да съм fighter (боец - бел. ред.) и каквото и да става, да не се отказвам от мечтите и целите си.

- Какво дете беше?

- Бях лъчезарна, много организирана, винаги бях отговорник на класа, инициатор на разни събития. Ходех на балет. Бях отличничка, любимка. Имах си много приятели. Имах хубаво детство.

- Ивет не е била съгласна да станеш актриса. Защо?

- Защото тогава, когато исках да кандидатствам, не се снимаше нищо, театрите не бяха пълни и тя беше притеснена, че ще уча четири години и след това ще остана без работа на улицата.

- Била си модел в чужбина. Най-ярките ти спомени от този период?

- Да, бях модел в Тайван, Китай, Тайланд, Япония, Англия. Работех много. Това беше периодът на моето истинско порастване. Да си сам на 16-17 години на другия край на света, е нещо, което много сериозно те изгражда като човек, и разбираш дали ще вървиш нагоре, или не. Преживях безкрайно много неща... и трудни, тъжни, самотни моменти, и много щастливи мигове, успехи, купони, приятелства. Това продължи една година от живота ми, но за мен беше като десет. Научих много за себе си и за хората.

- Ти си в класацията на петте най-сексапилни жени у нас. Как гледаш на това?

- Не знам. Готино е. (Усмихва се.)

Луиза (в средата) с модели от „Ивет фешън“ на фотосесия за календар на агенцията.

- Едни те определят като „мъжемелачка“, а други твърдят, че в очите ти прозира тъгата на крехко пречупено цвете… Откъде идва това?

- Кое? Мъжемелачката или цветето? Не смятам за вярно нито едно от двете. Не съм мъжемелачка, това звучи смешно, а

в очите ми има огън и желание

Вгледайте се.

- В същото време се определяш като работохоличка, смела и борбена. Това означава ли, че успяваш да се справиш с депресиите и скептицизма да си актьор в България?

- Имам си моите състояния. Те са ми нужни. Преживявам си всяка роля, която играя. Преживявам всеки филм, който гледам, всяка книга, която чета, и то на 100 процента. Чувствителността трябва да се поддържа. Не обичам дълго да се задържам в едно и също състояние на духа. Не си позволявам дълго време да съм в депресия или дълго време да съм спокойна. А щастието ми е перманентно. То съществува и в тъгата ми... Тук май се появи актьорската ми шизофрения. (Смее се.) Не знам дали ще ме разбереш.

- Любовните ти връзки със Стефан Иванов и Явор Бахаров бяха обилно коментирани, нищо не ти беше спестено. Това повлия ли на теб самата и на раздялата ти с двамата?

- Повлия ми дотолкова, че да си взема бележка и повече да не афиширам връзките си публично.

- Бяхте любима двойка с Явор. Затворена ли е напълно вратата към него?

- Ха-ха… С Явор сме много добри приятели.

- А какви бяха тези истории, че двамата се дрогирате?

- Не знам как да ти отговоря на този въпрос, защото това просто беше поредната измислица от страна на медиите. Тъй като младите обикновено пушат трева и като едни такива представители на младото поколение с Явор бяхме набедени, че употребяваме всякакви наркотици. За мен нямаше проблем, защото не ми пука особено, но на семейството ми беше доста неприятно.

- Наскоро сподели, че си сама. Разочарована ли си, или имаш друг приоритет?

- Избягвам да се разочаровам. Всеки човек е свободен да прави това, което иска. Аз също. И го правя.

- Каква е тази идея да поработиш като уличен артист в Щатите идното лято? Това означава ли, че може да останеш там?

- Няма такова нещо. В едно предаване споменах, че когато усетя, че тук няма какво повече да постигна, не бих стояла на едно място, а бих отишла да се развивам. Ако нямам работа през лятото, мога още тогава да отида и да видя как стоят горе-долу нещата. Но се надявам в България да има какво да правя. Да се снимат хубави филми, да се поставят интересни пиеси и вярвам, че ще бъде така.

- Хоби? Пишеш ли нещо?

- Ходя на бокс в клуб „Академик“. Понякога пиша, но не показвам нещата си на никого.

- Как изглежда един твой любим свободен ден?

- Пълен с работа! 

(в. Преса, печатно издание, брой 342 (693 от 15 декември 2013)