22229 | 17 дек. 2013 | 09:40

Интервю на Наделина АНЕВА за огромните харчове на партиите и къде газят закона кметовете

Проф. Димитров, ако една централа ви даде отчет за похарчени пари в Куба или Франция, където примерно са платили по 300 евро за нощувка в хотел, това ще се признае ли от Сметната палата като разход, направен с пари от партийната субсидия?
- В Закона за политическите партии няма регламентация на разходите на партиите, а само обща рамка. Посочени са няколко типични харча и всички останали минават в графата „други присъщи за дейността на партията разходи". Този текст развързва ръцете на партиите да използват както намерят за добре парите от субсидиите си. Така че всичко, за което партията е преценила да си изхарачи парите, посочвайки, че е свързано с партийни задачи, се оказва законосъобразен разход.

- Това означава ли, че една парламентарна група може да си наеме примерно самолет и цял ден да кръжи над Ню Йорк или Париж и това да се счита за присъщ разход?
- Това не би следвало да се счита за присъщ разход. Но законът дава възможност да бъде отчетен като такъв. Ако погледнете какво посочват партиите в годишните си финансови отчети, ще видите, че те подават обобщена информация - по групи разходи, но с общи числа. Те отбелязват своите приходи, разходи и имущество по национални стандарти за финансова отчетност на малки и средни предприятия. Според мен само с тези стандарти не може да се постигне целта - публичност на разходите на партиите в детайли. Би трябвало да се огласяват един по един, т.е. за какво конкретно са похарчени определени пари и да са публични и договорите за тях, например за строителство, за доставки на стоки и услуги. Трябва да се помисли дали партията да бъде подложена на режима на обществените поръчки.

- Според вас трябва ли?
- Ако определени разходи на партиите, свързани със строителство, доставка на стоки или някакви услуги, минат по режима на Закона за обществените поръчки, това означава, че партията ще бъде третирана като бюджетна или поне като публично-правна организация по смисъла на ЗОП. Според сегашната законова уредба от момента, в който парите от държавния бюджет постъпят в партийната каса или по сметката на партията, те вече не са държавни пари, а стават партийни и формациите не са обвързани с особени правила как да ги харчат. От една страна, те имат огромна свобода, практически неограничена, да извършват разходи каквито намерят за добре. А от друга - има недостатъчна публичност и отчетност. Губи се балансът.

- Ако представят фактура за вечеря за 5000 евро, вие приемате ли я?
- Приема се, щом е обвързана с партийни дейности, защото ние нямаме право по целесъобразност да оценяваме разходите на партията. Законодателят е дал право преценката за целесъобразност изцяло да е на партийната централа. Ако тя бъде задължена със закон да представя публично пълна отчетност в аналитичен вид за всеки свой разход поотделно, би било друго. Или да прилага Закона за обществените поръчки за строителство, доставка на стоки и услуги и т.н. Ето така би могъл да се реши проблемът с отчетността на партиите. Но това е работа на законодателя.

- И този парламент запази т.нар. 2/3 безотчетни пари, които депутатите получават към заплатата. Как точно Народното събрание отчита тези пари, когато вашите одитори трябва да проверяват харчовете?
- Този въпрос е бил поставян пред нас много пъти. Доколкото си спомням, беше проучвана и практиката на германския парламент. Там също са се опитвали да въведат детайлна отчетност за разходите на всеки отделен народен представител по повод на тези пари. Но в края на краищата и в Германия са се отказали и също нямат такава отчетност, защото са сметнали, че не е разумно огромен контролен апарат да следи как народните представители изразходват тези средства. Парите се разпределят през парламентарните групи и се предоставят за разходи на съответния народен представител за сътрудници, срещи. Но няма отчетност за тях, а въпросът продължава да стои открит. Дали трябва да има някаква данъчна уредба, е въпрос на преценка на съставителите на данъчните закони. На индивидуална основа тези средства не се отчитат като приход, подлежащ на данъчно облагане за отделния народен представител, а се отчитат общо като разход по бюджета на парламента.

- Според закона в публичния регистър висшите управници трябва да отбелязват и влоговете си в чужбина. Обаче вие няма как да ги проверявате. Има ли на европейско ниво някакъв механизъм, който може да ви развърже ръцете?
- Не. Ние по принцип можем да проверяваме само в страната, но не и банкови влогове, защото нямаме достъп до банковата тайна.

- А когато се окаже, че някой е имал в чужбина пари в сметки, които се опитва да прехвърля от една в друга, и е укрил това от вас, какви са санкциите?
- Няма санкция, по нашия закон не е предвидена.

- Тоест той подава невярна информация, но това си остава за ваша сметка?
- Когато се установи невярно деклариране на активи, това не води до наказателна отговорност - такова е изричното становище и практиката на Главна прокуратура за несъответствията в декларации на лицата, заемащи висши длъжности. Още преди години попитахме прокуратурата за разминаванията между декларираното и фактически притежаваното, което ние установяваме при нашите проверки. Тогава при приемането на измененията в този закон през 2006 г. се застъпи позицията, че това не е престъпление и съответно не е предвидена санкция. При несъответствие се стига до данъчна ревизия.

- В парламента влиза интересен нов закон, който въвежда ограничения за участието в обществения живот на редица лица, които имат регистрирана фирма в офшорна зона. Нужно ли е в декларацията, която подават пред вас публичните личности, да се добави специална графа за офшорките?
- Не мога да коментирам законопроект, който още не е влязъл в действие. Но така или иначе ние можем да проверяваме само на територията на България.

- Скоро приключихте одит на МВР, който ви беше възложен от парламента, и открихте сериозни нарушения при обществените поръчки. Това се оказа неизкоренима язва, защо?
- Голяма част от тези нарушения са формални. Те се срещат много често. Не само в МВР. Предстои издаването на доклада за Министерството на културата. Там също има множество нарушения. Също така в НОИ, в НЗОК. В момента тече и проверка на обществените поръчки в Министерството на финансите. Правим серия от одити, фокусирани върху обществените поръчки. В огромната си част нарушенията се допускат от незнание и от неподготвеност на хората, които ги провеждат. Процедурите са тежки и сложни. Освен това законът се променя много често. Съгласно нормативни промени от 2011 г. насам аз като председател на Сметната палата вече налагам глоби за нарушения по ЗОП на министри, кметове на общини, ректори на висши училища и други ръководители на институции - централни и местни. Като цяло мога да кажа, че има тенденция за намаляване на най-драстичните нарушения. Например заобикаляне на закона чрез раздробяването на обществените поръчки, за да се слезе под установените прагове. Или пък грубото нарушаване на закона чрез пряко сключване на договорите. Наказателният кодекс у нас не предвижда да е престъпление нарушаването на режима на обществените поръчки. Престъпление няма, има само административни нарушения. Но пък санкциите са тежки. За отделно нарушение по ЗОП някои глоби достигат 10 000 лева.

- А когато глобявате министър, кой плаща - институцията или физическото лице?
- Физическото лице, съответният министър си плаща.

- От това правителство или от предишното са те?
- Нашите одитни доклади са фокусирани върху изминали управленски периоди. Има няколко министри от предишното правителство, на които са наложени глоби с наказателни постановления.

- Колко са те - 4, 5 или повече?
- Няма да кажа, защото тази информация може да се огласи само по отношение на влезли в сила наказателни постановления, които са потвърдени от съда, или са влезли в сила поради необжалване и въз основа на тях вече са платени глобите. Някои съдебни процедури се влачат с години. Доколкото си спомням, на бившия шеф на митниците Ваньо Танов му беше наложена глоба, тя влезе в сила и той си плати.

- За какви престъпления през последните две години давате на прокуратурата представители на изпълнителната власт и кметове? Какви са най-честите престъпления?
- При нашите одити най-честите данни за престъпления са за нецелево изразходване на сумите, събирани в целевия фонд от такса битови отпадъци. Това е една специална сметка, в нея парите се натрупват и могат да се харчат само за строго определени дейности - за сметоизвозване, сметосъбиране, почистване. Често кметовете се възползват от тази сметка и харчат пари от нея и за други цели. Позицията на Сметната палата е, че това е лоша практика, която нарушава и текстовете на Наказателния кодекс. В него има такъв състав на престъпление - нецелева употреба на обществени средства с целеви характер. Тогава изпращаме докладите от одитите на прокуратурата. Разбрахме, че са образувани няколко производства, но нямаме данни как са приключили.
Не си спомням през последните години да сме давали министри на прокуратурата за извършени престъпления. Но ги контролираме непрекъснато. В момента правим одит на Министерския съвет и на Авиоотряд 28 за последните две години. 

в. Преса, печатно издание, брой 344 (695 от 17 декември 2013)