28470 | 17 дек. 2013 | 12:01

Продаваме 36% от дървесината още през декември

- Г-жо Маринова, проверихте ли вече обвиненията на бизнеса, че при сделките с дървесина през борсата миналата година са били облагодетелствани определени фирми?
- Надявам се обществеността да приеме обяснението на специалистите, че няма нарушения. Аз съм от дълги години в системата и по това време бях главен секретар на Изпълнителната агенция по горите, но не съм движила този процес. С промяната на Закона за горите през 2011 г. контролът и стопанската дейност са разделени. Така не може да се прикриват нарушения. В наредбата за възлагане на дейности е описано точно по какъв начин предприятията трябва да провеждат процедурите, за да са публични, а продажбата през борсата е част от възможностите. През 2012 г. останахме изненадани, защото първата тръжна сесия не е направена бързо и се е получил дефицит на дървесина. Но през борсата са пуснати само 3% от количествата, а самите тръжни процедури са организирани през борсови агенти. Земеделското министерство и държавните предприятия не са били водещи в този процес. А понеже част от договорите не са изпълнени, сега прекратяваме всички, в които установим нарушения.

- А как ще продавате дървесината сега?
- Правим открити процедури,

прозрачни конкурси

и явни търгове. В момента тече първата тръжна сесия за 2014 година, на която са пуснати 36% от дървесината. Процедурата приключва до Коледа и така фирмите ще разполагат с необходимата суровина през първите месеци на следващата година, когато времето няма да е подходящо да се работи в гората.

- Вярно ли е, че фирма „Медикет“, която е свързвана с бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров, има десет-годишен договор с горското стопанство в Етрополе, сключен при ниски цени?
- Има няколко проверки, правени от различни органи, включително и от Изпълнителната агенция по горите. Този договор е сключен през 2004 г., но при друг закон. Тогава е било допустимо толкова дълго да се отдава дървесината за ползване. В момента тече допълнителна проверка, но там се работи по действащата нормативна база. Има и други стопанства с подобни договори. При новите правила няма да е възможно на едно място само една фирма да добива дървесина. И това е така, защото според променения през 2011 г. Закон за горите не повече от 30 процента от добива може да се заделят за местни фирми. Другото ще се продава на открити конкурси и търгове. Повече от 14,5 милиона кубически метра е годишният прираст на дървесината, а не можем да използваме и 60% от него. Във втория програмен период в Програмата за развитие на селските райони бизнесът ще може да кандидатства за покупка на съвременна техника, която ще осигурява безотпадна технология. Каквото остане, накрая ще се използва за производство на пелети за отопление, за енергия. Държавата и общините ще може да отдават на фирми с дългосрочни договори една част от териториите и това ще бъде подробно описано в наредбата. Така ще могат да кандидатстват с проекти по програмата.

- Кажете какво предвиждат най-новите промени в Закона за горите, които минаха на първо четене в земеделската комисия?
- Държавата е собственик на 77% от горския фонд. Над 15% са на общините и затова ще ги задължим до края на 2014 г. да направят свои структури, които са реципрочни на държавните горски стопанства. Може да бъдат дирекции или общински предприятия. Кметът заедно с общинския съвет ще решават. Така ще знаем, че по места ще има специалисти, които ще управляват професионално горските райони. Освен това скъсяваме срока за възстановяване на гората след пожари и нападения от вредители. До 3 години след инцидента собственикът, който и да е той, трябва отново да залеси мястото. До момента това трябваше да се направи в рамките на 7 години.

- Вече изпратихте в Брюксел програма „Рибарство“, която имаше доста проблеми през последните години. Очаквате ли като наказание да ни отрежат от бюджета за следващия програмен период?
- Това е малката програма в системата на Министерството на земеделието и храните. Общият бюджет е около 126 млн. евро. Вярно е, че започна доста късно, но за последните 3-4 месеца се опитахме да сложим ред и хората да получат финансиране и на по-малки проекти. Веднага след като встъпих в длъжност, още на 15 юли бях в Брюксел на съвместно заседание на Съвета на министрите, Европейската комисия и Европарламента. Тогава трябваше да се определят основните приоритети заедно с парите. До този момент все още не е решен бюджетът за рибарство. Затова не може да се говори за орязване. Тази програма вървеше със забавяне между 30 и 40%. Доста успяхме да наваксаме, вече са договорени 94% от средствата. Сега преглеждаме всички договори, които не са заработили от миналата година, и ги прекратяваме. Най-големият проблем е, че

банките не са отпуснали кредити

на кандидатите. Изкуствено част от нормативната база е била създадена с тежести. Млади хора на по 20-25 г., които не притежават никакви активи, са били одобрявани за проекти от порядъка на 5 млн. лева. Няма банка, която да кредитира подобен проект, колкото и прекрасен да е той. А като резултат изпълнението на програмата беше блокирано. Освободените средства насочваме по двете мерки за създаване и модернизация на стопанства за аквакултури, където има най-сериозен интерес.

- Като лесовъд как гледате на модата „пауловния“. От три-четири години има хора, които са засадили цели плантации с бързорастящото дърво и чакат големите печалби. Други пък напират да правят европроекти за това „чудо“?
- Хубаво е да има разнообразие на видовете, но е важно да се знае какво ще бъде след това. Пауловнията нашумя, защото бързо увеличава биомасата си, но никой не уточни, че тя не е много калорична. Когато се правят анализи, е добре да се отчитат всички елементи. Насажденията с пауловния се създават повече на богати места, върху земеделски земи. Ние нямаме толкова слънчеви и открити терени, които да използваме за горска растителност, затова не мисля, че това е най-добрият дървесен вид за нашата страна. Освен това развъждането на пауловния е рисковано и недостатъчно научнообосновано. Основните рискове идват от регистрираните всяка година в нашата страна екстремно ниски температури - под минус 15 градуса, и продължителните засушавания през вегетационния период. Например имаме видове, които от години се използват в страната и може да дадат дори по-добър резултат. Ако имат желание, хората биха могли да изберат например топола, защото тази дървесина може да се ползва за пелети, за каси и т.н. Въобще има пазар за нея. 

в. Преса, печатно издание, брой 344 (695 от 17 декември 2013)