|
Операция „Чисти ръце“ по примера на Италия предложиха наскоро реформаторите - голяма част от тях участници някога в провеждането на редица „нежни революции“ в България. |
|
Социализмът бе неподражаем в измислянето на прости пропагандни заклинания, които сякаш автоматично щяха да променят реалността. Някои ударни: „С БКП - напред!“ или „Петилетката - за три години“. Други звучат като виц: „Дръж маркуча си в изправност“ (в пожарната), „25 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България“ (в цирка), „Всяко кебапче - куршум в сражението срещу световния империализъм“ (в кебапчийница), „Народната милиция - биещото сърце на партията“ (в управление на МВР), „Рейгън - враг номер едно на Тутраканската селищна система“ (на входа на Тутракан), „Час по-скоро да приберем хляба на народа“ (в АПК) и така нататък.
След като паднаха преградите пред словото, започна да се пише историята на новите клишета и мобилизиращи метафори. „10 ноември е новият 9 септември“, гръмко обяви от парламентарната трибуна легендарният партизански командир Славчо Трънски. На първия свободен митинг на площад „Св. Александър Невски“ поетесата Блага Димитрова нарече промяната „Българският Великден“ - събитие от възрожденската история, блестящо описано от писателя Тончо Жечев.
Не мина много време и българските сравнения отстъпиха място пред чуждите. Започна се с „нежната революция“. На 14 декември 1989 г. студенти и граждани направиха жива верига около Народното събрание. Те настояваха да отпадне член първи от конституцията за ръководната роля на партията. Лидерът на СДС и бъдещ президент д-р Желю Желев нарече този ден българската „нежна революция“. Оспориха думите му. И до днес звучат упреци, че тогавашните лидери са сгрешили с апелите да не се радикализира протестът. Ако били останали край парламента, промяната е можело да протече бързо, както при първообраза в Чехословакия.
Защитниците на тезата за проиграния шанс умишлено пропускат важни разлики. Студентските демонстрации в Прага започват преди абдикацията на комунистическите лидери и тяхната цел е да изпратят компартията в историята. У нас БКП сама започна реформата, а героите на 10 ноември се радваха на обществени симпатии. Ескалация на напрежението щеше неизбежно до доведе до обратен на желания ефект. Чехите имат в новата си история Пражката пролет, тук можем да се похвалим със спорадично дисидентство, укрепнало едва година-две преди промяната. За сравнение - опозицията в Унгария е създадена през 1987-а, две години преди падането на Берлинската стена. Словесните пируети около понятието „нежна революция“ сякаш искат да прикрият факта за крехката българска съпротива през 45-те години комунизъм.
Спорът за случилото се на 14 декември 1989 г. носи все пак автентичност. Опитите всяко следващо гражданско недоволство да се нарича „нежна революция“, включително сегашните протести, са нелепи. Мотото на Пражката революция все пак гласи:
„Истината и любовта трябва да победят
лъжите и омразата“. У нас омразата се превърна във водещо чувство.
Говори се също за Фейсбук революция или се прави паралел с Движението на възмутените в Испания, които протестират вече две години. И отново - пропуск. „Възмутените“ се борят срещу статуквото с акции. Възпрепятстват например изгонването на длъжници от домовете, защото тези хора губят единствения покрив над главата си. Логичен е въпросът: защо „ранобудните“ не вършат нещо полезно, вместо да плашат децата в ресторантите, където вечеря вътрешният министър? Нима няма българи, които се нуждаят от реална помощ?
Умерената употреба на клишета върши чудесна работа и е даже препоръчителна, тъй като речта става разбираема. Но не бива да изтъркват, още по-малко пък - да прикриват истината.
Или да (само)заблуждават. На 16 декември „ранобудните“ организираха прожекция на филм за смъртната присъда на Трайчо Костов през 1949 г. Представяйки героя, един студент спомена, че Костов е завършил право в СУ. И се сепна! Стори му се изненадващо и побърза да добави, че това е рядкост за комунистическите водачи. Не е вярно. Представата за неукия пролетарий е по-скоро пропагандно клише. Васил Коларов и Тодор Луканов, дядото на Андрей Луканов, завършват право в Женева. И Карло Луканов е възпитаник на СУ.
Ние сме в доброволен плен на политическите клишета.
Операция „Чисти ръце“ звучи примамливо. Тя започва през 1992 г. в Милано и обхваща цяла Италия. Скандалът около ширещата се политическа корупция и
незаконното финансиране
на партиите
е толкова мащабен, че води до края на Първата република, традиционните партии губят, изгрява звездата на радикално настроени или популистки партии. На сцената излиза Силвио Берлускони. Каква е ползата за Италия от „Чисти ръце“? Наблюдателите са затруднени да кажат с днешна дата, особено когато говорят за триумф на политическата корупция в ерата на Берлускони.
Избирателите в България впрочем неведнъж прокуждаха традиционните леви и десни в ъгъла. През 1997 г. БСП имаше само 58 депутати, тогавашните реформатори от ОДС доминираха със 137. През 2001 г. и те отстъпиха, след като царят обеща „почтеност във всичко“. С НДСВ Народното събрание беше наполовина подменено. Същият ефект се получи през 2009 г. с победата на ГЕРБ. Резултатът от радикалните промени на елита е, че пак опряхме до провеждането на „нежна революция“?!
Заради претърпените несполуки мнозина предлагат „да сменим системата“. Искане, популярно и като „рестарт на системата“. Как? Ето някои от популярните рецепти.
Мажоритарни избори! Няма по-голяма заблуда от твърдението, че ако кандидат-депутатите не са наредени в партийна листа, ще избираме достойни личности. Това беше доказано през 2009-а, когато непознатите лица на ГЕРБ сразиха БСП.
Експерти се умориха да обясняват, че мажоритарната система произвежда двуполюсен модел. Ако я въведем сега, в НС ще има три партии - БСП, ГЕРБ и ДПС. Всички страстни защитници на вота за личности да кажат - това ли искат, преди да продължат да го рекламират. Половината от депутатите във ВНС също бяха избрани мажоритарно. И? Нали те приеха конституцията, която е трън в очите на така наречените десни.
Велико народно събрание и нова конституция е популярна мантра от години. Само радикално прекрояване на основния закон обаче може да оправдае вот за 400 депутати, които да се посветят изцяло на мисията. Отделни поправки може да бъдат направени и от обикновено Народно събрание с 2/3 от гласовете.
Да си представим и друго: ако сега изберем велики депутати, от кои партии ще са те? От същите. Как те ще направят чисто нова конституция - авторите на идеята не казват.
Гражданско участие и граждански контрол са призиви, които може да докарат алергия на здравомислещите. Особено когато ги произнасят партийци. Граждански инициативи, спуснати и вдъхновени отгоре, не са никакви граждански инициативи. Контролирани и зависими неправителствени организации са
част от фасадата на българската демокрация
Дясно мислене - любимо (само)определение на всички, които искат да подчертаят прогресивността на възгледите си. Как вирее дясното в общество без средна класа от независими граждани - остава загадка.
Съдебната система не работи е често чувана фраза. Темида наистина има кусури, най-вече заради липсата на наказания за овластени. Но когато всеки българин се отказва да си търси правата, защото „съдебната система не работи“, това е шлагер, който пак обслужва овластените.
***
Впрочем имаше един повтарящ се израз в зората на демокрацията, който под напора на революциите загуби актуалност - „правова държава“. Тя се създава бавно, с търпение и последователност, както и гражданското общество. Ако законите, институциите и органите (данъчни, Сметна палата и други) заработят, промяната може и да дойде, без да й бабуваме.
(в. Преса, печатно издание, брой 346 (697 от 19 декември 2013)