34116 | 19 дек. 2013 | 15:25

След гръмки скандали – дисциплинарни дела

След гръмки скандали Висшият съдебен съвет (ВСС) образува дисциплинарни дела срещу куп прокурорски и съдебни началници през 2013 г. ВСС им потърси сметка за уронения престиж на третата власт и за други прегрешения.

Съветът взе на прицел собствения си член Камен Ситнилски, най-отговорните обвинители на София Николай Кокинов и Ангел Илиев, бившата шефка на прокурорския инспекторат (от която зависеха съдби на магистрати) Малена Филипова, зам.-началничката на Софийския градски съд (където съдят министри, депутати и магистрати) Петя Крънчева, съдийката и прокурора по знаковото дело „Октопод“ Румяна Ченалова и Светлозар Костов. За 22-годишнината история на ВСС това е дисциплинарен рекорд. одобно стълпотворение на баш ВИП-ове нямаше дори при мегаскандала с Красьо Черния за търговия с постове в Темида през 2009 г. Макар че след него си тръгнаха двама членове на тогавашния ВСС.

Теглим ли чертата, излиза, че съдебният кадровик ВСС не си е поплювал в търсенето на отговорност на прегрешили магистрати без оглед на чин и звание. И това донякъде е истина. Но бодат очите няколко факта. Докато за едни съветът не щадеше усърдие и плам и без протакане ги уволни от системата (като Кокинов), за други е колеблив и отстъпчив в търсенето на дисциплинарна отговорност (пример са магистратите на „Октопод“). И още - за едни бе единодушно непреклонен в строгостта си (същия Кокинов), а за други учудващо мекушав (пример - Петя Крънчева). Това намирисва на двоен аршин.

ВСС е на път да си вкара и автогол със странно решение по дисциплинарните дела. За разлика от предшественика си този съвет прие, че обвинителите на магистратите, които внасят предложенията за тяхното санкциониране, могат да са им и дисциплинарни съдии - т.е. да решават кое е справедливото наказание за прегрешенията. Това раздвояване е опасно. Безпристрастността на съдника отива в небитието, а наложеното наказание е застрашено от отмяна. „Нямахме колебания, че съдът ще отмени решенията ни, ако допуснем това“, категоричен бе пред „Преса“ Петър Стоянов, шеф на дисциплинарната комисия в предния ВСС.Първият подобен случай на новия съвет вече е в съда. Точно с този мотив уволнената заради просрочени дела съдийка Мими Петрова оспори санкцията си пред Върховния административен съд. Делото е насрочено за февруари догодина.

Дано накрая не се окаже, че парата е отишла в свирката. 

Ситнилски – отстранен до март

Бившият зам. главен прокурор Камен Ситнилски е първият отстранен член на ВСС в цялата му история. Заради шумния скандал за задкулисни договорки при избора му той е застрашен и от дисциплинарно уволнение.

Но делото не е приключило и ще продължи догодина. А отстраняването от ВСС е за шест месеца - повече не е позволено по закон. Така че през март Ситнилски може и да се върне - ако дотогава няма решение по дисциплинарката му или ако колегите му откажат наказание. В този случай те нямат избор - санкцията за член на ВСС може да е само уволнение.

Резултатите от делото „Ситнилски“ са под въпрос, предупреждават юристи. Защото един от дисциплинарните му съдници - Галя Георгиева, е и негов обвинител. Тя е сред петимата от съвета, поискали уволнението. По ирония на жребия Георгиева е и шеф на дисциплинарния състав.
Делото започна на 26 юли, Ситнилски беше отстранен на 26 септември. Преди това всеки четвъртък сутринта (когато заседава ВСС) пред сградата имаше протести със скандирания „Мафията - вън от ВСС!“.

Скандалът е известен - той гръмна, след като в медиите изтекоха записи от навечерието на вота за членове на новия ВСС, проведен миналия септември. За да гарантират влизането на Камен Ситнилски и на пловдивския обвинител Румен Боев в съвета, заговорниците броят „верните“ сред тях, организират протяжни софри и „умират от кеф“ от победата.

Снимка: Дафинка Стоилова

Съветът тупа топката за магистратите на „Октопод“

Румяна Ченалова - съдийката по наблюдавания и от Брюксел процес „Октопод“ срещу Алексей Петров и още петима за организирана престъпна група, е с дисциплинарно дело. То бе образувано на 25 юли, но резултат още няма. А из кулоарите на ВСС упорито върви слух, че дисциплинарката ще бъде спряна.
Името на Ченалова нашумя по няколко линии. Освен на „Октопод“ на първа инстанция тя беше и съдия на процеса за убийствата пред дискотека „Соло“ (и оправда подсъдимия Илиан Тодоров, вече обявен за международно издирване), както и по делото за пране на пари от делото „САПАРД“.

А публикации я уличиха, че като адвокат навремето е представлявала фирми, свързани с нейния подсъдим Марио Николов, което е документирано с пълномощно. Етичната комисия на ВСС отказа да й иска наказание за това, понеже пълномощното не било истинско. Но Ченалова наистина се познавала с управителката на една от фирмите - съподсъдима с Николов по друго дело за „САПАРД“.
После се оказа, че срещу съдийката в Македония е образувано наказателно дело за източване на близо 8 млн. евро от бившия държавен тютюнев монопол „Македония табак“, но тя няма повдигнати обвинения.

Дисциплинарката срещу Ченалова е заради адвокатските й връзки по „САПАРД“ и македонското дело. При нея също се повтаря парадоксът с „обвинителя съдия“.
Въпреки заканите на етичната комисия срещу обвинителя по „Октопод“ Светлозар Костов (на снимката в дясно), шеф на спецпрокуратурата, дисциплинарно дело все още няма. Три пъти поред комисията отлагаше вземането на решение - ту за да изслуша самия Костов, ту за да го изчака да представи документи в своя полза. А на 16 декември прехвърли топката на Инспектората да провери работата му като началник, пък тогава щяла да се произнесе.

Скандалът тръгна след провала на Костов да се издигне, като оглави апелативната спецпрокуратура. Той обвини, че зад фиаското стоели „много лобита и интереси“. А в „кърваво писмо“ 9 от 14-те обвинители от спецпрокуратурата сигнализираха ВСС за „недопустимия психологически натиск“ и „отровния микроклимат“, създадени от началника им.

ВСС очевидно тупка топката в очакване „Октопод“ да приключи, за да не го обвинят, че спъва емблематичния процес. Но финал не се задава. 

(в. Преса, печатно издание, брой 346 (697 от 19 декември 2013)