9214 | 21 дек. 2013 | 08:12
Два вида се срещат, уважаеми дами и господа, в нашата родна флора и фауна - шенгендемити и ченгендемити. Откога датират ли? Едните сигурно са още от шенгенеолита, а другите нищо чудно да са чак от ченгенеолита. Всичко е въпрос или на шенгенезис, или на ченгенезис. За хората у нас няма средно положение - налице са шенгенотип и ченгенотип, като всичко се обуславя от шенгениталните или ченгениталните белези. Какво да правят хората ли? Принудени са да се движат от своите шенгенуинни или ченгенуинни инстинкти.
Някой ще каже, че всичко е въпрос на вяра, та даже на религия. По тази особено съществена причина едните са шенгенориаши, а другите са ченгенориаши.
Важното е човек да се логне в живота. Изборът, трябва да признаем, не е голям - избираш си потребителско име и парола, след което натискаш шенгентър или ченгентър. И ти се дава шанс за реализация - можеш да демонстрираш своя шенгений или своя ченгений, и то така, че да слисаш любимия си шенгенерал или ченгенерал. И направо да побъркаш специалните разузнавателни средства от шенгентуража на единия или от ченгентуража на другия.
И хората, какво? Едните проявяват голям шенгентусиазъм, а другите ги избива на ченгентусиазъм - дето се вика, кой за каквото е учил. Едните шенгенерират идеи, а другите ги ченгенерират. Едните са истински шенгенциклопедисти, а другите са върли ченгенциклопедисти. И почват да спорят като ударени от ток, или по-точно от цената му: какво имаме всъщност? Шенгенергетика или ченгенергетика? Каква истина обаче може да се роди в спора, освен че спорът е напълно излишен?
Та по тази причина едните се хващат за сърцето и търчат по клиничната пътека при шенгендокринолог, а другите драпат за направление да си направят ченгенцефалограма. Случва се и обратното... Па по някое време вдигат ръце, защото в края на краищата човек осъзнава, че живее сал за едното наздраве. Но и тук пустото разделение е налице. Едните си пазаруват винце (щото баш в него е истината!) в известната верига от магазини „Бай Шенгенчо“, а другите предпочитат не по-малко популярната „Бай Ченгенчо“.
Па си напълват чашите и сядат пред телевизорите да си замезват. Грабват дистанционното и се възползват от конституционното си право на кабелен зрителски избор: едните се прехласват в сериала „Шенгетърпрайс“, а другите зяпат до насита „Ченгентърпрайс“. Фантастика ли? Не, това си е самата реалност на шенгента или ченгента степен.
Такъв е, уви, животът, уважаеми дами и господа: за едни той е голяма шенгенигма, а за други - не по-малка ченгенигма. За партийците обаче животът си е партия шах, като едните всячески гледат да стигнат до шенгендшпила, а другите - до ченгендшпила. Важното е впрочем да не стигнем до шенгеноцид или ченгеноцид, защото тогава едните много яко ще ни се шенгенурезират на фасона, а другите със страшна сила ще ни се ченгенурезират.
(в. Преса, печатно издание, брой 348 (699 от 21 декември 2013)
Мобилна версия
RSS канали
