|
|
|
Горан БЛАГОЕВ |
Пастири нощуват със стадата си край едно юдейско градче. Внезапно силна светлина прогонва съня им. После усещат как благодатта на Бога осенява душите им и ги подготвя за една необикновена среща. Първата среща на творението и Твореца от Сътворението насам.
Днес ни е трудно да си представим сцената на Рождество без тези пастири и умилението, което събуждат дори у възрастните. Всъщност при раждането на Спасителя пастирите съвсем не се радвали на симпатии сред околните. Тогавашната юдейска традиция буквално ги отхвърляла от обществото - презирали ги като нечисти заради съжителството им с животните. Смятали ги и за нечестни, защото със стадата си нарушавали границите на землищата. Не можели да бъдат свидетели в съдебен процес. Но в онази необикновена нощ единствено те - отритнатите и бедни витлеемски пастири, се оказали способни да видят с духовните си сетива, че в яслите пред тях лежи не обикновено бебе, а Божият син. Те нямали подаръци за Него. Поднесли Му онова, което било истински тяхно - чистите си, смирени души и вярата си.
Бедни, но щедри в любовта и добротата си...
***
Мариан Марианов е пенсиониран учител по география. По вехтите му дрехи трудно ще познаете, че е притежавал на влог 13 500 лв. Това лято ги дари на друг пенсиониран учител. По рисуване. Художничката, която замина за българската антарктическа база на остров Ливингстън, за да изрисува на място иконите за параклиса. Беше решила да дари труда си, но се нуждаеше от средства за материалите и за транспортните си разходи. За три години не успя да събере непосилните за нея 8000 евро. Мариан Ӝ помогна, въпреки че не я познаваше. Беше чул последния Ӝ призив по телевизията. „Майка ми беше истинска християнка - каза учителят по география - и ме е учила да се раздавам за хората в името на Бога. Сам съм и пенсията от 180 лв. ми е повече от достатъчна
***
Може би помните и трогателната история за Здравко Атанасов от каспичанското село Златна нива. Онзи безработен мъж, чието деветчленно семейство преживява с 265 лв. Колкото е пенсията на баща му, прикован от инсулт. Здравко, който със съпругата си намери портфейл, отивайки да тегли кредит от 1200 лв. за най-насъщни неща. И вместо да прибере парите, занесе портфейла в полицията, без да го е отварял. Там преброиха 87,40 лв. Колкото за два чифта нови обувки за Здравковите синове или две месечни вноски по кредита. Когато притежателката на портфейла била открита, тя развълнувало предложила от благодарност 10 лв. Съпрузите отказали. „Защо да ги взема - и тя може да закъса и да не изкара празниците. Аз вярвам, че ще се оправим. Христос ще ни помогне. На Него се молим!“ - казал кротко Здравко, изваждайки изпод вехтото си яке поизмачкано Евангелие. Евангелието, което започва с разказа за пътуването на двама съпрузи... до Витлеем.
***
Юдейското градче било така препълнено с народ, че Йосиф и бременната му годеница Мария не намерили място в гостилницата, за да се приютят. Настанили се в един обор край Витлеем - в Светите земи добитъка често подслонявали в скални ниши или малки пещери. Не се намерил нито един човешки дом, който да подслони двамата и детето, което ще се роди. Сетне вместо в люлка положили Младенеца в яслите със слама където се хранели животните. Оттогава християните вярват, че Синът Божий е роден в пещера. Витлеемската пещера. В старобългарския вариант на Евангелието тя се превежда с думата „вертеп“ - дупка, овраг, усамотено място, но също място нечисто, мръсно, презряно, синоним на среда, обитавана от престъпници и развратници.
Божията майка и нейният годеник сигурно са можели да бъдат придирчиви към мястото за нощуване, да възроптаят срещу негостоприемството на витлеемските жители и да се окайват за лошия си късмет. Евангелието не описва подобно нещо. То изобщо мълчи за настроението на Мария и Йосиф в часовете преди Рождество. Но из текста се носи едва доловимият аромат на покоя, който изпълвал душите им. Двамата приели със смирение това, което Бог им отредил - досущ като смирението, с което Мариан или Здравко приемат своята несрета...
|
|
|
|
|
|
||||||||
Стенопис от XI-XIII век в пещерния храм Каранлик в Кападокия (Гьореме, Турция) |
|
||||||||||||
|
Светът, а и християните често се заблуждават, като наричат смирението „овчедушие“ и „примирение“ - пасивно и безволево състояние.
Смирението е активно действие
и не е усещане за победеност“ - казва митрополит Антоний Сурожки, един от най-харизматичните православни богослови на ХХ в. Смирението е състояние, при което независимо от ситуацията, в която попада, човек я възприема като Божия воля. Той осъзнава мястото си в нея като Божий сътрудник, комуто е дадена възможност да съучаства в Неговото дело - да превърне нечия ненавист в любов, да изпълни мрака със светлина, да победи неправдата с почтеност, да внесе хармония в хаоса, да бъде щедър дори когато няма...
Христос като Син на Бога също е можел да възроптае срещу Небесния си Отец - че вместо в луксозна люлка и скъпи пелени Го изпраща да се роди на земята в мизерия и бедност. Църквата нарича раждането на Спасителя Великото смирение на Бога. Разкрива го най-пълно чрез гръцката дума „кеносис“ - умаляване, изпразване от съдържание, изтощаване, обедняване. Бог смалява, изтощава своята безкрайност и вечност, за да приеме образа на човек - смъртен и тленен. За да страда като човек, но да възкръсне като Бог и да помири отново творението и Твореца.
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Икона от църквата в село Срем, Тополовград. Произхожда от Странджанската иконописна школа, съхранява се в НИМ. |
Иисус Христос изживява своят „кеносис“ и се ражда в най-презряното място, за да обори човешката заблуда, че бедността е наказание и принуда. Да донесе утеха на света, че радостта от вярата в Бог не е привилегия за едни и лишение за други, защото Неговото богатството не се измерва в злато или валута. Затова първите, на които е възвестено раждането на Младенеца, не са били някои от заможните жители на Витлеем, а неколцината пастири, нощували със стадата си край градчето - бедните, изтощените, лишените от признанието и почитта на околните. Евангелието не е записало имената на витлеемските пастири. Кроткият и смиреният по душа често остава
анонимен, защото
живее единствено с името на Спасителя
Колко такива хора историята не помни?! Което съвсем не означава, че не са съществували. Като Мариан и Здравко, които не са безименни само поради „привилегията“ да живеят в свръхинформационна епоха. Което не е гаранция, че някой би се сетил да ги номинира за Мъж или Човек на годината...
Когато прочетох историята на Здравко в интернет, си спомних, че в латинския език думата, която се използва за смирение, произлиза от „хумус“ - „плодородна почва“. Човекът, който живее смирено заради вярата си в Бога, е като плодородната почва - орат я, копаят я, браздят я и разравят, но тя безмълвно търпи и винаги дава плод. Като Здравко от Златна нива. Или Мариан, който знае всички почви на планетата - нали е бил учител по география. Тяхната Коледа едва ли ще е преситена и бляскава. Но и неизмазаната тухлена къщичка на Здравко, и скромното апартаментче на Мариан несъмнено ще са по-близо до онази пещера край Витлеем, отколкото всеки друг дом, потънал в охолството на Рождество, но забравил Рожденика.
(в. Преса, печатно издание, брой 351 (702 от 24 декември 2013)