44254 | 24 дек. 2013 | 12:36
Мегасделки и поредно увеличение на цени и ренти. С това ще бъде запомнен пазарът на земеделска земя през 2013 г.
Арендатори и инвеститори с големи капитали продължиха да воюват за всяка педя плодородна земя. А бедните хора в провинцията все така се разделят с бащините си имоти, притиснати от немотията и липсата на перспектива.
Редовият собственик на ниви у нас се интересува най-вече от цените на малките парцели с площ до 50 дка. Ако трябва да обобщим мненията на участници на пазара, до които се допитахме, ситуацията звучи като прогнозата за времето: като цяло има поскъпване, на места цените се запазват без промяна, на места има лек спад.
Най-големият публичен фонд за инвестиции в земеделска земя „Адванс терафонд“ изкупуваше тази година имоти при средни цени между 632 и 774 лв. на декар. Това показват публичните бюлетини на дружеството. За сравнение през 2012 г. фондът плащаше от 534 до 627 лв./дка. Фактите са красноречиви - за година минималните изкупни нива се вдигнаха
с близо 100 лв. на декар
или с 18%. Трябва да се направи уточнението, че имотният портфейл на „Адванс терафонд“ е предимно в Североизточен и Северен Централен район, където цените са над средните за страната.
„Тази година до един момент цената на земята растеше, но после имаше спад на места. Отдръпване на купувачи нямаше. Пазарът по-скоро се повлия от изказвания в медиите, че цените ще падат. Това накара земеделските производители и инвеститорите да бъдат по-внимателни и така пазарът на дребно се закрепи в границите между 450 и 700 лв. на декар“, коментира Радослав Манолов, изпълнителен директор на „Адванс терафонд“.
Средно с 10% беше увеличението на цените и рентите през 2013 г. - това е мнението на Стефан Асенов, представител на земеделска кооперация „Сис кооп“ и бивш член на съвета на директорите на публичния фонд „Булленд инвестмънтс“. По думите на Асенов инвеститорският интерес през годината се пренасочи от региони с развити поземлени отношения като Добруджа, Плевенска и Русенска област към Южна България, където цените са по-ниски.
Новите „звезди“ на пазара са Хасковско, Ямболско и Бургаско. Преместването на купувачите към райони с по-евтина земя се доказва и от статистиката на Агенцията по вписванията. Например за първите девет месеца на т.г. в службата в Хасково са изповядани 2063 сделки, което е 19% повече спрямо същия период на м.г. Други „горещи“ райони, които заслужава да се отбележат, са Момчилград (45% повече сделки), Петрич (26%), Пазарджик (24%), Айтос (22%), Първомай (11%), Кърджали и Свиленград (10%).
В Ямболско втора поредна година върлува треска за ниви, като само за девет месеца там са сключени общо 3143 сделки с имоти. В същото време отлив на купувачи се наблюдава в области Добрич и Силистра, където средните цени са в границите 700-1500 лв./дка.
При наемите на земеделска земя новините са още по-добри за собствениците. „Адванс терафонд“ обяви
45 лв. на декар средна рента
за новите договори за стопанска година 2013/2014. Това е повишение с 25% спрямо средните стойности по новите договори за стопанска година 2012/2013 (36 лв./дка). Друг голям фонд - „Агро финанс“, обяви 39 лв./дка средна рента за новата стопанска година или ръст с 18%.
Скокът при наемите се случи въпреки изказвания на земеделски производители, че имало балон и той вече започнал да се пука. Нищо подобно - конкуренцията между арендаторите за наемане на земя е толкова силна, че в някои райони в наддаването се включват по 4-5 компании.
Рентите вече придобиха справедливи нива за разлика от времената преди 5-6 години, когато рядко превишаваха 10-15 лв./дка.
За следващата година прогнозите са по-умерени - ако има повишение на цени и ренти, то ще бъде в рамките на 5 до 10%. В средносрочен план търсенето на земеделска земя ще остане силно предвид нарастващите плащания за единица площ. В края на следващия програмен период (2014-2020 г.) се очаква субсидиите да надхвърлят 40 лв./дка. Освен това земеделието в България тепърва ще става по-ефективно. Едва напоследък фермерите насочват инвестициите си към хидромелиоративни съоръжения, а комасация се извършва само с инициативата на частни дружества въпреки необяснимата пасивност на държавата. Чрез окрупняване на парцелите и напоителните системи добивите на земеделците може да скочат в пъти. Това неминуемо ще се отрази и на цената.
„През 2014 г. очаквам земеделската земя да остане във фокуса на инвеститорите с плавно покачване на цените и рентите, както и със запазване на обема продажби. Ако в последните три години основни купувачи бяха зърнопроизводителите, догодина на пазара по-осезаемо ще се намесят стопани от други сектори на земеделието като зеленчукопроизводителите, собствениците на овощни градини и др.“, прогнозира Стефан Асенов.
|
|
В света на големите сделки Едрите земевладелци в България изкупуват ниви с такива темпове, че след няколко години десетина души ще си поделят половината обработваема територия на страната. Големите стават все по-големи, а малките се топят като арктически лед - не само от картата, но и от Търговския регистър. Дружеството „Ромфарм компани“ заедно с още няколко свързани компании („Ставен“, С.И.Г. и „Росагрофонд“) придоби за няколко години близо 1 млн. дка, пръснати в повечето части на страната. Тази година компанията участва в най-голямата сделка на пазара - придобиването на портфолиото на инвестиционния фонд „Серес“. За сума от 140 млн. лв. „Ромфарм“ получи 186 хиляди декара земя, модерна селскостопанска техника плюс няколко зърнобази. В бизнес средите от дълго време се говори неофициално, че зад „Ромфарм“ стои голям руски инвеститор. Преди месец пред в. „Капитал“ двама от съсобствениците на групата компании Тенчо Шиков и Венелин Георгиев обясниха, че финансовият им ресурс за покупка на земя идва от фармацевтичен бизнес - те са собственици на три завода за лекарства. Имало руски инвеститор, но той бил съдружник с тях само във фирма „Росагрофонд“. „Ромфарм компани“ беше свързана и с още една мащабна сделка, която започна през 2012 г., но бе приключена през т.г. Става въпрос за придобиването на 180 000 дка от ликвидирания публичен фонд „Еларг“ за 90 млн. лв. В епицентъра на големите сделки през 2013 г. беше и дружеството „Уинслоу ленд инвест“, официално собственост на братята Яник и Иван Мекушин. Първо то купи 160 000 дка от „Омега агро инвест“. През ноември придоби мажоритарен дял в публичния фонд „Агро финанс“. За 76,31% от капитала бяха платени 57,78 млн. лв. Наскоро „Уинслоу“ уедри дела си до 84,44%, като плати още 5,5 млн. лв. за 2,36 млн. акции. Чужденците продължиха да купуват земя у нас въпреки мораториума, гласуван в Народното събрание. Всъщност за всеки човек с малки познания по бизнес това беше един безсмислен акт. И преди мораториума, и сега всеки чужденец може да купи земя в България, след като регистрира фирма и осъществи сделката през нея. Така италианци, датчани и холандци вече обработват и притежават големи масиви в страната (по над 10 000 дка). |
Розовата долина е най-горещата точка
Казанлък, Карлово, Стрелча - чуете ли тези три града, най-вероятно в ума ви ще изникнат приказни картини с цъфнали рози и гиздави берачки. Долината на розите е най-бързо растящият регион през 2013 г., що се отнася до показателя брой сделки с имоти. Лидер е Карлово, където от януари до септември т.г. са изповядани 1653 покупко-продажби. Това е ръст с 58% спрямо първите девет месеца на 2012 г. В службата по вписвания в Казанлък се наблюдава 18% повишение на сделките. Към това прибавяме и 15% ръст в Панагюрище, където се вписват сделките и от община Стрелча.
Масираният наплив от купувачи има само едно обяснение - огромните печалби от производството и продажбата на розово и лавандулово масло. Уникалният климат прави от Розовата долина модерно Елдорадо, като златото е заменено от етерично-маслени култури. В региона се прави най-качественото розово масло в света, което намира приложение в луксозната парфюмерийна индустрия (дава трайност на аромата).
Тази година български производител направи страхотен удар, като договори износ на 40 кг розово масло за Китай при цена от 25 000 долара на килограм - три пъти повече от средните стойности в Европейския съюз.
От 2011 г. България е номер №1 в света по производство на лавандулово масло, след като измести Франция от върха. Износът на страната ни се оценява на 55-60 тона годишно спрямо 25-30 тона производство във Франция.
(в. Преса, печатно издание, брой 351 (702 от 24 декември 2013)
Мобилна верси
RSS
