40699 | 15 септ. 2012 | 12:46
- Открояват ли се вече някои от новите ви ученици, г-жо Кабаиванска? Променят ли се вашите критерии при подбора на класа?
- Аз обичам тези деца, осиновявам ги всичките и така тръгват нещата. В началото нямах особени надежди с този клас, но сега започнаха да се оправят. За мен беше много важно да видя как учат, не само да знам гласовите им способности. Защото днес тази кариера става все по-мъчна и по-мъчна, конкуренцията е невероятно голяма, с глобализацията се объркахме абсолютно всички. И пазарът непрекъсното се разширява. На конкурсите се явяват стотици млади хора. И те трябва да са конкурентоспособни. А това означава да си прецизен, да си музикант, артист и интелект в края на краищата. Не е достатъчно както едно време да имаш глас, глас, глас. Сега гласът е само средство към всички тези качества, които трябва да притежава един певец. Аз търся преди всичко таланта, да имат огънче - в очите, в сърцето, което да ги пали.
- Може ли да си спомните най-необичайното място, от което се е появявал талант сред вашите ученици? Най-чуждото на операта?
- Имам сега един контратенор в Модена, който идва от манастир в Казахстан и е грамадно дарование. Мюсюлманска страна, а той идва от християнски манастир. Как се е запазил на онова място с 9 монаси въпреки всички правила на фанатична религия? Това е може би наистина най-невероятният случай в кариерата ми.
- Споделихте, че ви обземат съмнения дали не давате излишни надежди на тези млади хора за една професия, която е с неясно бъдеще. За какви жертви искате да ги предупредите?
- Жертвите са наистина много. Големите артисти са били винаги страшно дисциплинирани. Наскоро четох биографията на Бениамино Джили, който е мислел само за пеенето си. Става дума за 1920-1930 година. Той е имал персонален треньор, занимавал се е всяка сутрин със спорт, за да бъде винаги в пълна форма. Ако искате да се забавлявате, да ходите по тържества, обеди и вечери, ще се простите с успеха. Виждам как тези, които са поласкани от светския живот, защото не може да се отрича, че той ни се предлага непрекъснато, траят 2-3, 3 години и половина. А другите, които имат дисциплина и могат да се жертват, оцеляват на сцената повече от 5 десетилетия като мен.
- Какви спортове или тренировки препоръчвате на младите певци, освен тренировката на гласа, за да поддържат физическа форма?
- Необходима е обща гимнастика, защото цялото тяло влиза в процеса на пеенето. Това е физическа работа, преди всичко с дишането. То е нашият бензин, мотор. Без дишане не може да се пее. Цялото тяло трябва да е във форма, мускулите, особено на диафрагмата, да са упражнявани. Но нямам предвид спорта изобщо. Ето, днес един от талантливите ми ученици беше ритал и нямаше толкова добър резултат. Не може първо да се играе футбол, после да се пее...
- Модена, градът, в който живеете днес, вие и Мирела Френи, в който се простихме с Лучано Павароти и Николай Гяуров, опазва ли оперните си традиции? Какво се случва с академията, която основахте с Френи и Павароти?
- Модена има разкошен театър от ХII век, но кризата е навсякъде. Той не е сред т.нар. държавни театри в Италия, които са 14. Така че правят много малък сезон - обикновено 4 оперни спектакъла. Както направихме м.г. със Софийската опера - 4 спектакъла на „Бохеми“. Колкото до нашата школа - след смъртта на Лучано останахме само аз и Мирела. Класът там, естествено, се свързва със София, както и с академията в Сиена, защото някои деца ме следват. Например този тенор, който сега чухте (екипът ни присъства на репетицията в четвъртък в Софийската опера) - Андреа Каре, ме следва вече 4-5 години навсякъде. Първо в Модена, после в София, след това в Сиена. Така вече се изгражда една международна школа. Шегувахме се с Найден Тодоров, защото му казах колко взема този тенор по световните сцени...
- И колко получава?
- Малко ме е срам, защото зная условията в България, но и не само тук. Моя ученичка сега дебютира в „Бътерфлай“, в един малък театър в Италия. Знаете ли колко й дават? 400 евро, което няма да й стигне нито за хотел, нито за храна, но тези деца са готови на лишения, за да стъпят на сцена. И аз ги съветвам да приемат дори невъзможни условия, за да могат после да си пробият път. Хайде да не казваме колко взема Андреа, защото е доста различна сума.
- Точно затова я кажете? Като мотивация за другите.
- 7000 евро.
- Обявявана сте за най-добрата Бътерфлай, най-добрата Тоска на всички времена. Печелили сте в Италия първо място на конкурс, когато Павароти е оставал втори при мъжете...
- Не, заедно бяхме. И двамата бяхме първи - аз за жените, той за мъжете.
- ... Пели сте на сцените на Миланската Скала, Метрополитен, Болшой, Гранд опера, Ковънт гардън... Имате всички възможни награди. Остана ли нереализирана мечта за вас, всичко това липсва ли ви сега?
- Абсолютно не. Реалист съм и никога не съм имала култ към себе си. Може би това ме е спасило, защото сега имам абсолютно нормален живот. Виждам някои колеги, които подлудяват без сцената, без славата. Никога не съм си казвала: Аз, аз, аз. Може би това ме е спасило. Винаги съм гледала с ирония на кариерата. Стремяла съм се да търся равновесие между нея и семейството, което никак не е лесно, защото и двете страни по някакъв начин страдат. Вземаш и от едното, и от другото. Нито рак, нито риба в края на краищата. Но сега се реализирам с младите. Да се живее с музика, е прекрасно. Разтоварваш се и забравяш какво има наоколо.
- Изключително емоционално е сбогуването ви с вашата Бътерфлай от Арена ди Верона преди години. С тази роля ли се разделихте най-трудно?
- Когато стигнах 400 спектакъла с нея и бях вече на 72 години, ако не греша - не си спомням точно дати, казах: „Хайде стига толкова, срамота е.“ И наистина беше срамно повече да се правя на младо момиченце на 15 години. Така че... стана по един не травматичен начин. И с Тоска беше същото - 400 спектакъла и после казах: „Стига толкова.“
- На коя сцена или в коя роля сте се чувствали най-удобно, най-уютно, най-въодушевено? Спомнете си някой случай, макар и да не е най-най-звездният.
- Най-най всъщност няма, защото трябва всичко да се прави със страст. Винаги съм приемала само ролите, в които мога да бъда не 90 на сто, а 100 на 100. Никога не съм вземала роли, за които чувствам проблем. Не съм правила повече от това, което мога. Качество важно и положително, мисля. Така че винаги съм пяла с удоволствие всички роли.
А в коя съм се чувствала най-добре? Е, може би Франческа де Римини, защото сантиментално съм свързана с нея, така се запознах с моя мъж Франко (б.р. - той е режисьор на спектакъла). А после кръстих дъщеря ни Франческа... Но и защото това е много хубава опера, с текст от Д'Анунцио. Тогава ми дадоха за първи път и костюмите на Елеонора Дузе (б.р. - легендарна италианска драматична актриса, 1858-1924). Обаче не можах да вляза в тях, всички артисти от предишния век са били много мънички, слабички, ние сега сме друга раса. Малко ги прекроиха за мен.
- А дъщеря ви Франческа, която се е посветила на археологията, къде търси исторически сензации сега?
- Франческа е много добро дете и аз съм много горда с нея и с внучето, това е най-голямото щастие за мен. Онази вечер ми каза по телефона: „Ти защо не се връщаш?“
- Как се казва?
- Джовани, т.е. Иванчо. Та той ме пита: „Защо не се връщаш?“ Ами, казвам, нали знаеш, че работя. Продължава: „Ама ти си стара, защо работиш?“ И има право. А дъщеря ми намери много важен обект - римска вила на 35 километра от Модена, отпреди новата ера. Откри я по стари латински записки на един голям писател и историк Плинио Векио (б.р. - Плиний Стари). Обектът вече се посещава от туристи. Направиха много хубав стъклен покрив на цялата разкопка, за да може всичко да се вижда. Аз съм много горда майка.
- Не слушайте внука си, колкото и да го обичате. Всички отбелязват перфектния ви външен вид. Каква е рецептата за вечна младост, вечен чар?
- Вечна младост не. Бръчките са много, но аз не ги гледам, дрехите стават теснички, това е положението. Косата ми е бяла вече от много години, но нямам комплекси. Старостта е нещо много нормално. Идва и не си отива.
- Сега, когато вашата приятелка Блага Димитрова не е вече тук да ви посрещне, виждате ли се с някои от старите познати?
- Няма много време за това и съжалявам страшно. Виждам се още с Климентина Иванова. Тя беше също приятелка на Блага. С тяхна помощ направихме моята фондация за малки деца. Видяхме се преди дни, но тя замина за Йерусалим, където проучва стари архиви - специалист е по старобългарска история и още работи. Това са хора, които наистина отдават живота си на изкуството, на науката.
- Сегашните ви ученици ще влязат ли в спектакъл на Софийската опера, както направите миналата година в „Бохеми“?
- Имаме планове през декември да направим „Вертер“ от Масне. Ще доведа Вероника Симеони, която сега е сред най-търсените мецосопрани, за ролята на Шарлот; ангажирала съм и Даниело Стефанов, млад баритон, когото бях взела 2 години в Модена със стипендия от фондация „Америка за България“. Той получи вече първия си договор във Валенсия. Ще дойде и Мария Радоева, моя ученичка в Италия...
- А спектакълът ще отиде ли в Италия?
- Такива са намеренията ми. Възниква и хубаво усложнение - кани ни и операта „Ла Моне“ в Брюксел. Така че вече договаряме с три страни.
- Софийската опера направи изключително модерна постановка на Вагнеровия „Пръстен на Нибелунгите“. Предстои четвъртата му част.
- Не съм видяла за съжаление нито една.
- По света излязоха много добри рецензии, но по-важно е, че българските меломани стоят по 4 часа до края на спектаклите и ръкопляскат. Как се променят с годините изискванията в оперното изкуство и към сценография, костюми, артистично майсторство?
- Абсолютно всичко се мени. Сега сме във времето на технологиите, на компютрите. Така че всичко се свързва с някакви механизми, машинарии, които движат сцените нагоре-надолу, както и певците. Приспособяваме се и аз окуражавам учениците си, защото това е времето. Може би ще се върнем не към рисуваните сцени, но поне към истината в либретото на операта. За да разбират младите хора за какво става дума в оперния спектакъл.
- Повече от 50 години живеете в чужбина. Променя ли се България при всяко ваше връщане тук?
- Нямам много време за разходки, но виждам София, манталитета на хората. Спомням си, когато се връщах в България едно време, автоматично започвах да шепна, защото не можехме да говорим силно, а пък сега всички го правят, критикуват министри... За мен това е вече голямо постижение.
- Взаимоотношения с нашите политици имате ли?
- Абсолютно не, никакви. Никъде не съм се месила с политиката. Обещала съм си го.
Мобилна верси
RSS
