17278 | 27 дек. 2013 | 10:14

В първия ден на 2014 г. ограниченията за работа на българи и румънци ще отпаднат в девет европейски държави

Ервин Иванов, студент по медицина в четвърти курс, като повечето си колеги, е сигурен, че ще напусне България. Макар че няма кредити, тъй като държавата финансира голяма част от разходите за неговото образование, той мечтае да работи в Швейцария или Германия заради много по-доброто заплащане и по-развитите и специализирани медицински системи в тези държави.

На 1 януари 2014 г. девет европейски държави, включително Германия, Франция, Холандия, и Великобритания, ще премахнат ограниченията за работа за българи и румънци. Въпреки това много квалифицирани и неквалифицирани работници вече са открили начини за работа в тези държави. Бърз преглед на данните за доходите показва защо българи и румънци ще продължат да търсят по-добри възможности. Най-богатата една пета от обществото в България и Румъния, членки на ЕС от 2007 г., имат по-нисък среден доход от най-бедната една пета от обществото във Великобритания, Франция, Германия или други богати европейски държави, се казва в проучване на Евростат. 

	Стимулът за по-високо заплащане не бива да се пренебрегва след като паднат бариерите, особено след като безработицата рязко скача. Месечната заплата на студента по право Петър Кьосев е около €170 или $232, зарид което той още живее с родителите си. Надява се да замине за Амстердам, но иска после да се върне отново: "Полагам всички усилия да остана тук, но моята страна не полага никакви усиля, за да остана" - казва той.
	Мъж чете в. "Телеграф", собственост на Делян Пеевски, чието назначаване за шеф на ДАНС предизвика продължаващите протести  Снимки: Boryana Katsarova for The New York Times

Това не означава непременно, че да си беден във Великобритания, Франция или Германия е по-добре от това да получаваш най-високите доходи в България или Румъния: цената на живот е далеч по-ниска в София, отколкото в Лондон. Изкушението от по-добро заплащане не може да бъде игнорирано, когато паднат бариерите, особено на фона на увеличаващата се безработица в България през последното десетилетие. След 6 на сто през 2008 г., този процент се е повишил до 13,2 през октомври.

Анкета, проведена през декември в София, показва огромно неудовлетворение от наследството на правителствата, корупцията и неспособността на страната да се откъсне от съветските си корени. Страната не е способна също и да се вдигне от дъното като най-бедната държава в Европа. (Производството на глава от населението в България е на последно място сред 28-те държави в ЕС, сочат данните на МВФ).

Често срещана шега гласи: "Има две решения на проблемите в България: Терминал 1 и Терминал 2" на летище София. Въпреки това, много хора искат да останат в родината, от части защото присъединението към ЕС донесе известна надежда.

Полина Найденова, студентка по международно право, иска да остане при своите приятели и семейство. Надява се, че "някак си ще получи шанса структурно да промени нещата" в родината си. Друг студент по право, Петър Кьосев иска да се премести в Амстердам, но след време да се завърне в България. "Правя всичко възможно, за да остана тук, но страната ми не прави нищо, за да ме накара да остана", казва той.

Лиляна Влаева, която учи икономика, би останала в родината. "Стандартът на живот не е толкова висок като във Великобритания, в Лондон например. Заплащането на младите хора е достатъчно, по мое мнение, за да живееш добре - не като богатите, но да живееш добре", смята тя и допълва: "Познавам 10-15 души, които миналата година емигрираха в различни държави. Те няма да се върнат, но това е лично решение".

България има голямо, често много бедно, ромско малцинство. "Не виждам надежда в следващите 20 години. Единственият начин е да работиш в чужбина, но езикът е голям проблем", казва пред бюрото по труда Минко Ангелов, ром, уволнен от местната фабрика на Кока-Кола. Говорейки само български и руски, той не е склонен да пътува в Европа.

	Ервин Иванов, студент по медицин, е сигурен, че ще напусне България, както и повечето от неговте съученици. 22-годишният младеж мечтае да бъде гинеколог в Швейцария или Германия заради по-високото заплащане и по-развитата и специализирана медицинска помощ. "Аз се смятам за европеец" - казва Иванов.
	“Не виждам никаква надежда в България през следващите 20 години, единственият изход е да се работи в чужбина" - казва Минко Ангелов, 57 г. пред едно от бюрата забезработни. Той е от ромското малцинство и е бил уволнен наскоро от местният производител на Coca-Cola. Тъй като говори само български, не е склонен да пътува в Европа- "Езикът е много сериозен проблем" - казва Ангелов.  Снимки: Boryana Katsarova for The New York Times

Очакваната промяна на правилата задейства алармата най-вече във Великобритания, която се наводни от полски емигранти през последното десетилетие. Обстоятелствата не са напълно идентични. През 2004 г. Великобритания отвори границите си за поляците и промени правилата за работа, за да улесни заетостта. Сега девет държави облекчават правилата за труд едновременно, заради европейските закони, но техните граници са вече отворени за посещение на българи и румънци.

Прогнозите силно варират, но никой не може да каже какво ще се случи след промяната на правилата. На единия полюс е Институтът по демокрация, базиран в Лондон и Вашингтон, който предсказва, че най-малко 385 000 нови мигранти от България и Румъния ще се преселят във Великобритания през следващите пет години. Обратно на това, правителствата на България и Румъния заявиха, че няма да има значителна промяна в нивата на емиграция. В България твърдят, че в Европа вече има начини да си намериш работа. "Не смятам, че 1 януари ще бъде лошия ден, в който хиляди хора ще напуснат България. Това няма да се случи. Ако някой е искал да замине, то той вече го е сторил", казва Петър Чобанов, министър на финансите.

На същото мнение е и Даниел Калинов, изпълнителен директор на частна трудова борса за работа в чужбина. Повечето от неговите клиенти, дори неквалифицираните работници, намират начини да се преборят с бюрокрацията в съществуващата система. Броят на кандидатурите, подадени в тази трудова агенция, не се е увеличил в навечерието на отпадането на ограниченията.

	Делчо Делчев (в центъра) е 34-годишен архитект, отклонил предложението да остане във Франция и се върнал в София, тъй като според него България предлага повече предизвикателства и възможности. Той монтира пейка в парка, направена от две заварени водопроводни тръби, като част от конкурс на общината. В същия момент оттам минава 82-годишният електроинженер Васил Цанков, който коментира: "Кой ще седи на това нещо?". На въпорса дали е доволен от падането на комунизма, Цанков отговаря чрез преводача: "Комунизмът все още не е паднал".  Снимка: Boryana Katsarova for The New York Times

Британското правителство затруднява имигрантите да получават държавни помощи. "На фона на факторите, които довеждат до повишение на имиграцията, ние правим всичко възможно да обезкуражим имиграцията от ЕС", казва в изявлението си Марк Харпър, министър на имиграцията.

Вероятно най-тревожно за България е изтичането на лекарски мозъци. "Те просто заминават. Това са много, много лоши новини", смята д-р Марин Маринов, декан на Медицинския университет в София. Според проучванията, две трети от завършващите университета планират да напуснат страната. "Обучаваш тези хора в продължение на шест години, инвестираш пари, интелектуален потенциал, инвестираш всичко, за да ги научиш и да ги направиш добри лекари и те накрая изчезват", казва със съжаление д-р Маринов.