47100 | 28 дек. 2013 | 08:29

Ранобудните студенти“ не са били пионерчета, не са били комсомолци, повечето са родени след 1989-а. Кой наистина им е включил генератора за ви

Обединени около една кауза, солидарни, всеки извличаше от себе си трапчинки индивидуална свежест... В един момент всички тръгнаха към нощния клуб. Там, препълнено от ранобудни студенти, видях образите на бъдещето. За тях наистина нямаше значение музиката, а хората. Те не бяха тук и сега, те бяха реалисти - действаха с вдъхновението за вечност. За вечното приятелство, за вечното усещане на прегръдките и целувките. За искрената обич. За вечните радостни сълзи в очите. За вечния миг на съединение на диханията в единно бунтовно изпарение.“

От статуса на „ранобуден
студент“ във Фейсбук

Помня го, все едно е било вчера: Емил не написа съчинение на тема „Защо следваме заветите на Партията“, понеже... нямаше думи.
Емил не беше дисидент, както сигурно сте си помислили. По онова време той (12-годишен) много искаше да напише съчинението, но не знаеше как. Като съвестно пионерче държеше да не отбива номера, а да се изяви с нещо наистина смислено.

Операцията по спасяването на Емил от провал протече в спешен порядък. С още две съученички трескаво започнахме да вадим „задължителните думи“ от вестник „Работническо дело“ и да ги подреждаме в спретната табличка. Вляво съществителните (например партия, ръководител, бъдеще, взор, вяра), в средата глаголите (ръководя, водя, напътствам, трудя се, следвам), а вдясно прилагателните. За прилагателните отворихме и Речника на българския език, благодарение на който

заветите на Партията бяха украсени
с чудни епитети

като: сияйни, чутовни, величави, блестящи, лъчисти и искрометни. Освен това: пленителни, завладяващи и възхитителни. А ето и най-важните: правилни, единствени, непогрешими, непобедими, вечни.

С тази табличка сме написали не едно или две съчинения, като просто размествахме думите. Например изречението на „ранобудния студент“ „За вечния миг на съединение на диханията в единно бунтовно изпарение“ можеше да се напише и като „Диханието на изпарението е бунтовен миг със съединение на вечност“. Или пък: „Единно бунтовни се изпаряваме като дихание на съединения миг.“ Още по-красиво: „Диханието на вечността е изпарена единност на мигновения бунт.“

По онова време още не бяхме чели „Златният телец“ и нямахме представа, че сме сглобили нещо подобно на „Тържествен комплект - незаменимо помагало за съчиняване на юбилейни статии, специални фейлетони, а така също на парадни стихотворения, оди и тропари“. Е, бяхме далеч по-скромни от Великия комбинатор, чийто лек срещу „потния вал на вдъхновението“ включваше зашеметяващи художествени епитети, но пък си бяхме намислили по-стройна система за съчетаване на съществителните, глаголите и прилагателните - с трицифрени числа.

За съжаление едва като студентка научих, че и това наше изобретение не е оригинално, а даже е и патентовано като „Систематичен генератор на високопарни фрази“. Генераторът представлява наръчник от 30 думи, подредени в три колонки. Първата колонка съдържа думите: обобщителни, тотален, систематизиран, паралелен, функционален, отговорен, избирателен, синхронизиран, съвместим, балансиран. Втората: управленчески, организационен, наблюдаван, реципрочен, цифров, логически, преходен, диференциален, трето поколение, политически. Третата: опции, гъвкавост, способност, мобилност, програмиране, концепция, фаза, проекция, хардуер, непредвидени обстоятелства.

За да сглобите изречение, твърди изобретателят на генератора Филип Браутън, е достатъчно да си намислите трицифрено число. Да кажем 345, което означава, че трябва да изберете третата дума от първата колонка, четвъртата дума от втората и петата от третата. Получава се фразата „систематизирано реципрочно програмиране“. Да пробваме и с 628 - „функционална организационна проекция“. Под 452 - „паралелна цифрова гъвкавост“. И т.н., и т.н.
На генератора обаче му липсва нещо особено важно за целите на доброто съчинение - патосът.

Макар и 12-годишни хлапета, ние бяхме усвоили всички помпозни клишета и сетне видяхме голям зор да си ги избием от главите. Но такова беше времето: в началото на 80-те години беше някак задължително да си фалшив. Съвестните пионерчета съединявахме диханията си в единно бунтовно изпарение, следвайки сияйните, чутовни, величави, блестящи, лъчисти и искрометни завети на Партията, защото тъкмо това се изискваше. Само дето едни го правеха и с вътрешно вдъхновение, докато други караха на тържествени наръчници, с ясното съзнание за какъв фалш става дума. Трети като Емил бяха не просто рядкост, а изключение.

Да, Емил така и не написа онова съчинение, въпреки че му сглобихме таблицата. Не написа, защото го досрамя

да използва думи,
в които не вярва

Помпозността го отблъскваше до степен да рискува изключване от пионерската организация - наказание по-тежко от това да те изключат от училище.
Тия дни все мисля за Емил и огромната му съпротива срещу фалша. Мисля си и за „ранобудния студент“ с бунтовното дихание, който, струва ми се, би написал онова съчинение за заветите без никакво колебание. Докато чета неговите постинги и речи, както и есетата на наградените от ранобудните студенти ранобудни студенти, си мисля и за друго: кой е учил тези млади хора да бъдат така патетични? Не са били пионерчета, не са били комсомолци, повечето са родени след 1989-а. Кой наистина им е включил генератора за високопарни фрази?

Само вижте!
Цитат №1: „Ние не се раждаме равноправни и свободни. Ние трябва да извюваме това чрез политическа борба. Да си върнем свободата и равноправието от корумпираните елити. Трябва да отвоюваме принципите на демокрацията от узурпиращата власт, от послушните журналисти, от продажните политици и алчните олигарси.“
Цитат № 2: „Ние разбираме морала като дух, който ни окрилява да действаме заедно, защото така повече не може. Не можем да търпим онези, които преяждат с власт, пари и влияние. Преяждат на всяка цена! На наша сметка! Ние искаме да си отвоюваме държавата.“
Цитат № 3: „Да събудим съвестта си пред висшата отговорност на живота. Да живеем достойно, за да не се мъчат след 20 години и децата ни. Да живеем достойно, за да я има България утре.“
Цитат №4: „Ние сме децата на прехода! Идваме да ви кажем - вземете си прехода! Протестът дава начало на нов преход. Преход, който цели да ни измъкне от задънената улица, по която пълзим покорно. Слагаме точка на политиката досега. Разрязваме историята. Слагаме край на фасадната демокрация!“
Цитат № 5: „Вече е започнала войната между доброто и злото, между честните хора и бруталния елит, между народа и криминалната власт. Няма връщане назад. Ние не се страхуваме да продължим докрай в тази борба. Борба, заради която си струва да се живее. Борба, която ни учи как се живее. Борба за запазването на самия живот. Борба за настоящето. Борба за бъдещето.“

Както каза една приятелка,

навремето насила
ни учеха

да пишем и говорим така и пак не се научихме да пишем и говорим така...

А ето ви и цитат № 6:
„Ние трябва да извюваме победа с политическа борба. Пред нас стои непокътната неприятелската крепост, от която се сипят върху нас облаци снаряди и куршуми, отнасящи най-добрите борци. Ние трябва да превземем тази крепост и ние ще я превземем. Трябва да си върнем свободата! Нашата борба е за настоящето и бъдещето. Ако съединим всичките си сили в един дъх, ще се вдигне мускулестата ръка на милионите хора на труда и яремът на деспотизма, ограден от войнишки щикове, ще се разлети на прах!“

Познатата образност от „тържествения комплект“ на ранобуден студент. Но ще ви изненадам: написал го е... Владимир Илич Ленин през 1900 година. 

(в. Преса, печатно издание, брой 353 (704 от 28 декември 2013)