Патриарх Неофит по време на интронизацията си в края на февруари т.г.

Миряни палят свещи в храм-паметника „Св. Александър Невски“.

Талантът да си харесван от всички 

Денят на интронизацията му - 24.02.2013 г., съвпадна с кулминацията на зимните протести в столицата. Властта се притесняваше, че недоволните ще изпълнят и площада пред „Св. Ал. Невски“, та затова новоизбраният български патриарх влезе в катедралния храм през почетен шпалир от гвардейци и страховит кордон от полицаи.

Но сякаш Бог му даваше възможност още в първите минути, след като сложи бялото було, да покаже, че е духовният стожер, когото очакваха с надежда да върне морала на обществото и да компенсира дори разклатената държавност. Не го стори. В първото си слово като патриарх Неофит не отрони и дума срещу политиците и монополите, които крадяха народа и го изкараха на улицата. Но прие с широка усмивка скъпия комплект от знаци на патриаршеското достойнство, поднесен в дар от трите власти. На третия ден от избирането си побърза да посети премиера в оставка Бойко Борисов, който се „лекуваше“ от народната любов в болница „Лозенец“. Но подобно патриаршеско съчувствие - дори от разстояние - не получи самозапалилият се герой на протестите Пламен Горанов, който по същото време гаснеше в една варненска болница. Чак след дни, когато журналистите го попитаха какво мисли за ситуацията в страната, патриарх Неофит се престраши да каже: „Протестирайте, но с достойнство!“ 

После в първото си пасхално слово най-неочаквано заговори не само за Възкръсналия Христос, но и срещу злобата на настоящето и растящата несигурност. Призна, че „на мнозина от нас не достигат дух на търпение и прошка“. А реакцията му за юнските протести беше направо светкавична - патриарх Неофит мълча само шест дни, преди да обяви, че църквата не може да остане безучастна, защото има свои пасоми и от двете страни на полицейските заграждения. Напомни на властниците, че докато са обладани от омраза, лични интереси и гордост, няма как да се надяваме на по-добри дни. Но призова и протестиращите да се ръководят от „принципите на мира, честността, любовта към ближния и отговорността пред Бога“. Балансираното му послание се хареса на всички. Хората на улицата дори се заблудиха, че патриархът ги е благословил и ги подкрепя. Новите управляващи също бяха доволни. Отблагодариха му се, като подготвиха промени в закона за вероизповеданията, водещи до ново обогатяване на църквата и поредно овластяване на архиереите. Инициативата впоследствие затихна, но в края на годината патриархът и владиците получиха нов държавен дар - дипломатически паспорти. Младоликият Вигенин ги обяви за „посланици на България по света“ - с важна мисия сред православните ни сънародници в чужбина. Дано новите ВИП паспорти ги стимулират да свършат това, което забатачиха с години - още няма диоцез за българите в Южна Америка; не достигат храмове и свещеници сред новата ни емиграция в Западна Европа; липсва църковен представител при евроинституциите в Брюксел...  

Дядо Неофит обаче си заслужава грижите на светските власти - те никога не са имали проблем с него. Независимо дали премиерът се нарича Иван Костов, Бойко Борисов или Пламен Орешарски. Новият български патриарх притежава таланта да е харесван от всички. Номинираха го и за „Мъж на годината 2013“ - между двама спортисти с явен принос за славата на България. Вярно, че в първата му година  Българската православна църква доби скандална слава поради клира, но това очевидно не тревожи инициаторите на светското събитие. В същата тази година новият патриарх не посети нито един дом за деца, лишени от родителски грижи. Не се чу и да събира помощи за бедстващи пенсионери. Вероятно е много зает... да се харесва на елитите. Дано само не се обезличи пред народа Божий, който трудно ще утоли духовния си глад само с благата му усмивка.  

Дипломатически гафове

През септември 2013 г. патриарх Неофит осъществи първото от поредицата „мирни посещения“ на поместни църкви, с които е в канонично общение. Такава е традицията за всеки нов духовен глава, а първата дестинация винаги е Цариградската патриаршия - смятана за първа по чест в православния свят. За новия Български патриарх обаче това съвсем не бе първата задгранична визита. Преди Цариград той гостува в диоцеза на Руската патриаршия за тържествата по случай 1025 г. покръстването на Киевска Рус. Обяснимо, предвид силната привързаност на висшия ни клир към Русия, но твърде лекомислено според това, което диктуват реалностите. От години Москва оспорва първенството на Цариградския патриарх в православния свят. И отношенията между двете църкви съвсем не са „братски“.

Очевидно цариградският първойерарх Вартоломей се е почувствал пренебрегнат от новия Български патриарх, който предпочете да се срещне най-напред с Кирил Всерусийски, а след това с него. Това пролича при гостуването на Неофит в Цариград. Впечатляващите салтанати на домакина бяха гарнирани с неформален разговор далеч от „мирния“ дух на визитата. Вартоломей настоя да се демонтира бюстът на нашия екзарх Антим в Одрин, защото не можело в диоцеза му да се почита виновник за схизмата между двете църкви. (Което не е вярно.) Сетне поискал гръцки богослужения по нашето Черноморие. Накрая Вартоломей нахокал Българската църква, че се изолира от икуменическия диалог с Ватикана. (Което е вярно!) Претенциите му биха били по-умерени, ако Неофит елегантно бе пропуснал първото си задгранично гостуване в московския диоцез. 

През ноември патриархът си спести участието в грандиозното честване на 1700 г. от Миланския едикт на Константин Велики, което организира Сръбската църква - понеже императорът е роден в Ниш. Там отидоха и Цариградският, и Московският патриарх, но дядо Неофит изпрати делегация, защото вече се бил срещал и с двамата. Което едва ли е зарадвало Сръбския патриарх Ириней. Не ще да улесни и въвеждането на богослужение на български език в Западните покрайнини, както отдавна искат сънародниците ни. 

Отсъствието на влиятелни църковни глави на интронизацията на новия ни патриарх бе крещящо доказателство, че БПЦ няма авторитет в чужбина. И едва ли ще го придобие скоро. Засега патриарх Неофит показва по-скоро липса на амбиция да изведе Българската православна църква в полето на голямата църковна дипломация.