26236 | 29 дек. 2013 | 10:09

Интервю на Маргарита ДИМИТРОВА с за измамите на пазара и слабия контрол

- Г-н Караманов, самият шеф на Българската агенция за безопасност на храните проф. Пламен Моллов каза, че като потребител не е сигурен какво купува в магазина. Вие сигурен ли сте?

- На мен също ми е трудно да разпозная на пръв поглед качествената храна, защото липсва необходимата информация. Разбираш едва след като опиташ. Онази част потребители, които имат висока култура на хранене, остават разочаровани от измамата и се чувстват излъгани, въпреки че са платили по-скъпо за „качеството“. Има проблем с контрола на продук­тите, които се предлагат у нас. В търговските вериги може да се видят храни с изключително ниско качество. Тези стоки не биха се продали там, където са произведени, защото в онези страни културата на хранене е много по-висока, а качеството е строго контролирано. У нас обаче контролът не прави разлика между безопасност и качество. Търговците пък предпочитат евтиното, защото се възползват от ниския стандарт на хората в България. Много се надявам, че знаейки реалното положение на пазара на храни, проф. Моллов ще предприеме всичко необходимо това да се промени.

- Доста е странно, че пазарът прелива от нискокачествени храни, а преди близо три години с много шум и още повече пари беше създадена отделна структура, която трябва да контролира целия поток от фермата до масата.

- Създаването на агенцията по храните беше много правилен ход. Тя обедини дейностите на ДВСК и ХЕИ и прецизира контрола. Целта е да има пълна проследяемост от полето до трапезата, а също и да осигури информиран избор на потребителя. Това обаче не се случи. Инспекторите не са надзиратели, тяхната функция е да осъществяват контрол на самоконтрола, т.е. на системите за HACCP (Анализ на описностите и контрол на критичните точки). Проблемът е, че самоконтролът липсва при някои производители и търговци, но това умишлено остава незабелязано. Така се дава конкурентна преднина при производството на по-доброто менте. Преди година бившият шеф на агенцията д-р Йордан Войнов повиши критерия за качеството на птичето месо и ограничи употребата на хранителните добавки в него. И правилно, в един момент те вече достигаха около 50% от теглото, което е нарушение на Наредба №32 за бялото месо. Тези изисквания обаче не се отнасяха за производители извън България, което създаде нова и още по-печеливша схема за измама. Родните пилета пътуваха за Румъния и Полша, а оттам се връщаха у нас като вносни, но вече обработени. Къде е реакцията на БАБХ по този проблем?

Шепа хора обезличиха ветеринарната професия

- Но най-вероятно има причина за подобно абсурдно решение?

- Едното обяснение е липса на компетентност и професионализъм. Но има случаи, в които търговците на суровини и хранителни продукти плащат, за да бъдат налагани ограничения за българските им конкуренти. Най-много нарушения има при предлагането на пресни меса. Според изискванията на еврорегламент №853/2004 г. на Европейската общност прясното месо има срок на годност седем дни при температура седем градуса. При това положение количествата, които идват от чужбина, имат само два-три дни, за да се реализират на нашия пазар. И търговците прилагат различни хватки, за да удължат срока на годност. Пратките се „побългаряват“ в транжорна на наша територия и на документ се „разсрочва“ годността. По-често се употребяват разтвори от консерванти, което обаче превръща месото в полуфабрикат. Вкараните от Испания разфасовки например са третирани със солеви разтвори и протектори, а рандеманът им е повишен с около 20-25%. Тази манипулация не е отразена на етикетите.

- На пазара може да се предлага всичко, стига да не е отровно, нали така?

- Да, но купувачът трябва да е информиран, а в този случай не е. Това е нарушение на Наредба №8 за хранителните добавки. Не е нормално в магазин да видиш обезкостен свински врат, който се продава на промоция и е по-евтин от месото с кост. На щанда стои надпис „прясно месо“, което е пълна лъжа. Щом продуктът е манипулиран, за да се удължи срокът на годност, трябва да се определи като полуфабрикат и да се знае каква е причината за по-ниската му цена. Това трябва да бъде регламентирано с наредба, която да отдели обработените продукти и да наложи да се предлагат на отделен щанд от пресните. Агенцията по храните трябва да задължи производителите и търговците да информират потребителя, когато свежото месо е третирано с добавки. Когато са в концентрация над допустимата, те са вредни за здравето, и нарушителите трябва да бъдат санкционирани. А при системни нарушения дори да се отнемат правата им.

- Сега затягат режима и започват масови проверки на преработватели и транжорни. Това ще реши ли проблема?

- Няма лошо, но по-важното е да има постоянен контрол на вносните суровини и храни. Да се знае откъде идват, къде отиват и за какво са предназначени. И проверките да са на граничните пунктове. По този начин ще се намали не само възможността за измами с произхода на стоките, но държавата ще си гарантира вземанията. Често храните се предлагат на пазара без необходимите търговски документи и се укрива ДДС. Финансовият документ трябва да се издава в момента, в който стоката напуска склада или преработвателното предприятие, а фактурата да придружава ветеринарното свидетелство на БАБХ до търговския обект. Само така може да се проследи и осветли цялата верига от вносителя до крайния потребител.

Стоките, които идват от западноевропейските държави, носят пълната информация. Нашите търговци са поръчали колко и как да бъдат обработени, а целта е да се повиши рандеманът и да се намали цената. Затова промоциите в големите вериги са анонсирани седмица преди началото им. През това време поръчката вече е направена, а цените са договорени. Търговската верига не се интересува от качеството и безвредността, защото търговецът е поел ангажимент да „уреди“ проблемите. В повечето случаи тази информация се спестява на потребителя.

Закриха държавни лаборатории, за да се даде път на частни структури

- Как ще коментирате твърденията, че именно ветеринарните лекари са съсипали БАБХ?

- Съгласен съм с тази констатация. Но проблемът идва от политическите назначения, чиято цел е да се обслужват различни корупционни схеми. Шепа хора обезличиха ветеринарната професия и тя беше възприета като мафиотска структура. Беше обезценена дейността на агенцията по храните въпреки големия професионализъм, старанието и знанието на ветеринарните инспектори в регионалните структури. Тези специалисти работят за смешни пари и поемат изключително голяма отговорност. Политическите назначения на неподходящи хора на ръководни постове не само в БАБХ, но и преди това в НВМС, доведоха до много проблеми. България е на едно от първите места по антибиотикорезистентност на населението, по алергии, инсулти, инфаркти, ракови заболявания. Причините се крият в нездравословния начин на живот, а основният фактор е лошото хранене. От една страна, компромисите с качеството на храните провокират различните заболявания, а от друга - болните очакват здравната каса да покрие разходите за лекарства. Къде е в тази схема държавата? Аз лично не виждам решение, защото отново има назначени „специалисти“, които са се доказали в корупционните схеми.

- В агенцията по храните предстои промяна на кадровия състав, защото ветеринарните специалисти били в повече.

- Четох мнението на проф. Пламен Моллов, който казва, че контролът на храните не изисква 90% ветеринарна компетентност. Аз ще му отговоря, че този контрол изисква 100% ветеринарна компетентност. Ветеринарните лекари придобиват комплекс от познания по време на шестгодишното си редовно обучение. Те са наясно за възможните заболявания, как се разпространяват, дали са опасни за хората, каква е патологоанатомичната картина при всяко едно животно, дали месото става за прясна консумация или за термична преработка. Кои други специалисти са изучавали микробиология или са запознати с патогенните микроорганизми, които провокират различните заболявания при хората? Технолозите са помощно звено и техният ангажимент е да определят последователността при приготвянето на хранителния продукт. Те не могат да контролират себе си, а и нямат необходимата квалификация. Неслучайно както хуманната, така и ветеринарната медицина са специалности без задочно обучение и завършилите придобиват дирекно магистърска степен. Няколко вуза в страната, включително Университетът по хранителни технологии в Пловдив, където преподава проф. Моллов, бълват недоносчета, наречени бакалаври по контрол и безопасност на храните. Това е огромен проблем за дейността на БАБХ и е в противоречие с еврорегламент №854 от 2004 г. на Европейската общност. Там е посочено, че пряко отношение към контрола на производството и търговията с храни от животински произход имат основно и само магистрите по ветеринарна медицина. Уволнението на ветеринарни специалисти рискува да обезсили дейността на БАБХ. Убеден съм, че ще последва остра реакция и ще има ответни сурови санкции от европейските институции по контрола на храните.

- Понеже контролът опира и до лабоработните изследвания, ще ви попитам колко независими са лабораториите, които работят в момента у нас?

- При предишното правителство бяха съкратени доста държавни лаборатории, които контролираха храните на различни етапи от тяхното производство. Може би е имало нужда от реформа, но е абсурдно решението да бъдат затворени точно лабораториите във Варна и Бургас, защото градовете са външни граници не само за нашата страна, но и за ЕС. Пък и това са най-големите ни морски курорти, изключително натоварени през летния сезон. И всички тези аргументи да бъдат пренебрегнати само защото трябваше да се даде бизнес на частни структури, е прекалено жалко и опасно. Призовавам проф. Пламен Моллов незабавно да възстанови държавните лаборатории във Варна и Бургас. Освен това спешно да се изгради независима система за контрол на държавните и частните лаборатории, за да се премахне субективизмът при изследванията. 

(в. Преса, печатно издание, брой 354 (705 от 29 декември 2013)